Фридрих Незнански
Нощни вълци (33)

5.

Портнов много бързо се разгърна на новото място. Помагаха му „връзките“ — и тези, които останаха в Москва, и новите, които се появиха тук. По-точно в Рим.

Само след половин година Феликс Портнов стана един от най-почитаните хора в Брайтън Бийч. Сред руските емигранти имаше немалко хора, които, меко казано, нарушаваха и човешките, и божите закони, както и такива, които вътрешно бяха готови за това, но не знаеха как да реализират престъпния си потенциал.

Портнов действаше, без да бърза, но последователно и енергично. След половин година той вече имаше мобилен екип, готов във всеки момент да изпълни всяко желание на боса. Портнов успя да създаде в Америка еталонно копие на „руската мафия“.

Дейността на новия емигрант, естествено, не се харесваше на всички. Някои се опитаха да попречат на Портнов да въведе свой ред. Например Миша от Одеса.

Този Миша си беше руснак, но навсякъде се представяше точно така: „Миша от Одеса.“ Дотам преигра, че започнаха да го наричат просто Мойша.

След като осъзна заплахата, която представлява за бизнеса му Портнов, Мойша не на шега се разтревожи. Бизнесът му се състоеше в следното — заедно с приятелчетата си Мойша разреждаше бензина с вода. Типичен съветски фокус. Такова нещо не може дори да хрумне на някой американец.

Отначало Мойша само се подсмихваше, докато гледаше как Портнов се мъчи да подчини Брайтън Бийч. Но лека-полека Мойша и аверчетата му сериозно се разтревожиха. И накрая решиха да дадат урок на нахалния новак.

По това време Портнов вече знаеше всичко за Мойша и неговия „бизнес“, както и за още няколко подобни на Мойша „гангстери“. Затова, когато Мойша дойде при него, той само се учуди, че това става чак сега.

Мойша дълго мълча и когато това мълчание стана тягостно, каза:

— Ти си нов, а?

Портнов се подсмихна. Добро начало. Каква голяма тайна!

— Да — кратко отвърна той.

Мойша насочи показалеца си срещу гърдите на Портнов.

— Накратко! Всяко първо число на месеца ми броиш петстотин гущера. Слушкай, и ще живееш.

Увереният му глас не можеше да излъже Портнов. Той знаеше, че Мойша не е никакъв рекетьор, макар че вече сериозно се замисля над тази перспектива. Но Феликс не се канеше да играе игрички с този дребен мошеник. Имаше си други планове.

— Виж какво — каза му той. — Отдавна те наблюдавам. Харесваш ми и съм готов да ти плащам по петстотин долара всяко първо число от месеца.

Напрегнатото лице на Мойша се отпусна и той дори леко въздъхна от облекчение.

Портнов продължи:

— Но при едно условие.

Мойша моментално настръхна пак.

— Какво условие? — небрежно попита той. — Ти да не си мръднал, че да ми поставяш условия?

И се обърна към аверчетата си, очаквайки одобрението им. Но те не го гледаха. Гледаха Портнов: прекалено тънка, издевателска усмивка личеше по физиономията на този странен човек. Мойша разбра, че е загубил, още преди Портнов да отвори уста.

— Ще ти плащам по петстотин на месец, а ти ще работиш за мен — каза му Портнов. — Понякога може да имам за теб дребни задачки и ако ги изпълняваш точно, можеш да се обърнеш към мен с молба да ти вдигна заплатата. Не се тревожи, аз се грижа за хората си, така че след година можеш да разчиташ на шестстотин месечно.

Това беше не просто морален шамар, то си беше пълно крушение. Не бе трудно да се досетиш, че зад гърба на такъв човек има нещо, което може да уплаши всекиго. Хора като Мойша безпогрешно усещаха тази заплаха.

Но трябваше да си държи на имиджа. Затова Мойша каза:

— Е, ще видим. Кажи сбогом на бараката си. Да вървим, момчета.

И като обърна гръб на Портнов, той се запъти към вратата. Двама от четиримата, които водеше със себе си, тръгнаха след него. Двама останаха.

Като гледаше предано Портнов, единият от тях каза:

— Петстотин долара е малко, но можем да обсъдим по-подробно този въпрос.

Вторият мълчеше, но се виждаше, че е напълно съгласен с приятеля си.

Портнов се усмихна:

— Мисля, че ще се договорим.

И двамата останаха при него. Впоследствие те станаха най-преданите хора на Адвоката. Първият се казваше Алекс Шер, а вторият Дмитрий Дружинин.

На Мойша не му оставаше нищо друго, освен да обяви война. Отначало той зверски преби Дружинин — „заради предателството“. Мойша се канеше да извърши нещо гадно и срещу Портнов, но тъкмо когато се готвеше да нападне, го арестуваха.

Полицията не успя да му лепне побоя над Дружинин — той не „пропя“, а помощниците му, естествено, си мълчаха. Мойша вече тържествуваше, но тогава го обвиниха в нещо доста по-сериозно според американците — че разрежда бензина с вода. Доказателствата бяха повече от убедителни.

Из Брайтън се разнесе слух, че на Портнов му помагат „отгоре“. Вече му се носеше славата не само на късметлия, но и на опасен човек. И никой не искаше да му се изпречва на пътя.

Делото на Портнов живееше и побеждаваше.

Две години по-късно той стана най-големият руски мафиот в Щатите.

Всички знаеха за това.

Но кой знае защо не го закачаха… Нито полицията, нито ФБР.