Фридрих Незнански
Нощни вълци (10)

2.

Той пристигна в „Балчуг“ със съвсем леко закъснение — оперативно-следствената група всъщност тъкмо започваше работата си.

Не успя да преодолее бързо кордона от бодигардовете на хотела. Но в края на краищата удостоверението от МУР си свърши работата и той се присъедини към колегите си.

Убитият се казваше Леонид Аркадиевич Гримов. Някога бил руски гражданин, но от пет години имаше италиански паспорт. В Москва дошъл преди седмица заради бизнеса на своята фирма, от името на която лъхаше нещо старинно — „Гримов и син“. Най-интересното беше, че Гримов всъщност още нямаше син, но както успяха да изяснят оперативните служители, жената на Гримов, италианската гражданка Паола Мазина, караше бременност в последен месец и родителите мечтаели да се появи на бял свят именно син.

Това, разбира се, бяха маловажни детайли, но очевидци на убийството нямаше.

Създаваше се впечатлението, че в един момент жертвата е излязла от полезрението на всички, които биха могли да я видят случайно или нарочно. Нямаше съмнение, че е действал професионален убиец — нещо повече, майстор в работата си.

Аленичев и неговите колеги възстановиха след всички необходими следствени действия картината на станалото.

Леонид Гримов излязъл от стаята си в девет и двадесет сутринта. Точно в девет и тридесет е трябвало да се състои важна според думите на вицепрезидента на фирмата среща. Предстоял някакъв във висша степен конфиденциален разговор и затова Гримов не взел със себе си своя „зам“.

Старши инспекторът Аленичев, който отговаряше за разследването на това убийство, реши подробно да разпита вицепрезидента на фирма „Гримов и син“: той беше отседнал в същия хотел.

Вицето излезе дребен, пъргав брюнет, който правеше странно впечатление: очите му шареха, сякаш не можеха да се съсредоточат върху нищо.

Името на вицето беше Антонио дел Пиеро.

— Искам веднага да ви се представя — заяви Дел Пиеро на руски, — аз съм вицепрезидент, тоест търговски директор, на фирмата, в която президент е господин Гримов. Беше — поправи се той. — Казаха ми, че искате да поговорите с мен.

Стас попита:

— Откъде знаете така добре руски?

Дел Пиеро едва забележимо се усмихна.

— Аз съм роден и израснал в Русия — нещо повече, в Москва, почти в Арбат. Това е доста дълга история и няма отношение към случая, който разследвате.

— Сигурен ли сте?

— Не ви разбрах — учуди се италианецът. — Вие предполагате, че са убили господин Гримов, защото аз съм роден и израснал на Кривоколенни переулок?

Стас се подсмихна:

— При разследване на убийство всяка дреболия може да се окаже важна. Дори това, че сте израсли в Арбат.

— Историята на моето семейство няма отношение към дадения случай — продължи да упорства Дел Пиеро. — Ако имате въпроси по същество, моля. Ако ви интересува родословието ми, то извинете, но ще се заема с други, по-важни дела.

— Нашият разговор е не по-малко важен. Но можем да се върнем към въпроса за вашето родословие и по-късно. Бъдете така добър да ми отговорите, с каква цел пристигна в Москва господин Гримов?

Дел Пиеро удовлетворено кимна.

— Това е друга работа. Стори ми се, че сте кривнали от правия път. И така, защо ние с Гримов дойдохме тук? Бизнес.

— По-подробно, моля ви — каза Стас. — Както разбирате, интересуват ме всички детайли.

Дел Пиеро се наежи: в това време санитарите от линейката слагаха трупа на шефа му на носилката.

— До ден-днешен не можех и да си представя, че е възможно такова нещо. Бях сигурен, че всякакви бандитски разчиствания на сметки са възможни само в престъпния бизнес. А нашият бизнес, смея да ви уверя, е съвсем легален. Впрочем италианските мафиоти са дечица в сравнение с руските — неочаквано добави той.

— И все пак — меко му напомни Стас същността на въпроса си — обяснете ми по-конкретно, защо дойдохте в Москва, господин Дел Пиеро? Вие и Гримов, разбира се. По какви дела? И при кого?

— Аз само го съпровождах — отговори италианецът. — Самият Гримов пристигна, за да подпише писмо за намерения с една руско-американска фирма.

— Каква фирма? — Стас вече пишеше протокола за разпита.

— Нарича се „Ню Мос“ — отвърна Дел Пиеро. — Разшифрова се просто „Ню Йорк — Москва“. Това е всичко.

— Какъв вид договор се предвиждаше? За производство ли ставаше дума? Какво искаха конкретно една от друга вашите фирми?

— Фирмата „Ню Мос“ продава компютри на руски фирми. По своите канали ние изяснихме, че цените са съвсем приемливи и за нас. Това беше много изгодна сделка за нашата фирма. За „Ню Мос“, разбира се, също. Можехме да се договорим.

— Защо смятате, че сделката е била изгодна и за „Ню Мос“?

Италианецът изрази удивление.

— Нали продават компютри на Русия! Каква разлика има на кого ги продават — на Русия или на Италия? Проблемите с митницата щяха да са си наши.

— Ясно — каза Стас. — И днес трябваше да се състои срещата на Гримов с кого? Някой от фирмата „Ню Мос“? Този човек дойде ли на срещата?

На лицето на Дел Пиеро се изписа неподправен страх.

— Представа нямам — каза той объркано. — Май не. Точно така — не дойде. Мислите, че те са убили господин Гримов?

Стас сви рамене.

— Само питам — каза той на потресения италианец. — За да си представя максимално точно картината на случилото се.

Жалко беше да гледаш Дел Пиеро.

— Господи — промърмори той. — Ама, разбира се… но защо? Защо?

Стас се опита да го успокои.

— Още не е доказано, че виновниците за убийството на господин Гримов са именно тези хора. Ние едва започваме да набелязваме и да проверяваме различни версии, нали разбирате? Затова ви моля да не говорите за тези неща. За ваше добро, повярвайте ми! Добре ме разбрахте, нали?

Дел Пиеро объркано закима.

— Да — каза той, — аз добре разбирам руски език. Дори по-добре, отколкото италианския.

Стас обърна внимание на това неволно признание — знае руски по-добре, отколкото италиански. Понякога такива уж маловажни подробности, които запомняше, му оказваха неоценима помощ.

— А съпругата на господин Гримов също ли дойде?

Дел Пиеро чак трепна.

— Какво говорите! — възкликна той. — Не, разбира се. Тя е бременна в деветия месец.

Стас знаеше вече това от другите оперативни служители. Но тя би могла да дойде и в такова състояние.

— Италианка ли е? — попита той.

— Защо? — учуди се Дел Пиеро. — Рускиня. Те са заминали заедно за Италия.

— Ясно.

След като зададе още няколко въпроса, Аленичев оформи протокола и освободи италианеца. Той се отдалечи, леко поклащайки се. Личеше си, че станалото — убийството, разпитът — го е разтресло.

При Стас дойде съдебномедицинският експерт.

— Има ли нещо необичайно, Елена Алексеевна? — попита Аленичев младата красива жена с гъста корона от рижа коса.

— Данните сочат за изстрел отблизо — делово започна тя. — Пораженията са нанесени не само от куршума, но и от барутните газове, пламъка, саждите и остатъци от барутните зрънца. Цевта е била опряна в главата на жертвата. В главата са влезли два куршума — и двата смъртоносно. Престъпникът е действал на сигурно.

Стас й беше благодарен за този служебно-делови отговор.

— Да — каза той. — Умело е действал този тип. Във фоайето е било пълно с хора, а никой нищо не е видял. Странно, нали?

Елена Алексеевна сви рамене.

— Защо се чудиш? Ако всичко беше ясно от самото начало, следователите отдавна щяха да бъдат заменени с някой суперсъвременен компютър.

— Като спомена за компютри — спомни си Стас, — това наистина ли е добър бизнес?

— Аз съм лекар, а не бизнесмен — напомни му Елена Алексеевна. — Но дори аз мога да ти кажа, че компютрите са наистина добър бизнес. Всички твърдят, че в тях е бъдещето. Моя племенник с бой не можеш да го откъснеш от компютъра.

— Да — съгласи се Стас. — Е, какво пък — да се хващаме за работа.