Фридрих Незнански
Нощни вълци (6)

1.

Сутринта започна със заявлението на Ирина Хенриховна, че ще подаде молба за развод.

Ирина Хенриховна е моята все още законна съпруга, но поради определени причини я наричам предимно по този официален начин.

Въобще Ирина не за пръв път се канеше да се развежда с мен, но днес бе настроена особено войнствено. Исках да й напомня, че разводът засяга не само нас двамата, но и трети човек — дъщеря ни Ниночка. Но Ирина беше изпаднала в такава ярост, че въобще не ме слушаше.

Виждал съм немалко женска ярост — служебно, така да се каже. За тези, които не знаят, мога да съобщя длъжността си: старши следовател по особено важни дела при Главната прокуратура на Русия Александър Борисович Турецки.

Та значи: виждал съм разярени жени, но такава като Ирина тази сутрин не съм срещал. Това не беше жена, дори не разярена фурия — направо никому неподвластна стихия, с която е безнадеждно да се бориш.

Аз и не се опитах.

Всъщност нищо ново не научих за себе си. Все същите претенции както винаги: зарязал съм семейството си, скиторя нощем, детето не ми вижда очите, работя прекалено много, нощувам дявол знае къде и при такъв живот непременно ще пукна съвсем скоро.

Въобще ще изгоря от работа.

Но този тон, господа, тези интонации, тези изпепеляващи погледи… Накратко, едва успях да навлека нещо и свил глава между раменете си, изхвърчах от къщи.

Ама че живот! Като че ли не ми стигат неприятностите на работа.

Да, господа, колкото и да е тъжно да говоря за това, семейният ми живот някак незабелязано и естествено влезе в задънена улица. Да наричаш собствената си жена на малко и бащино име — няма накъде по-зле.

Разбира се, този разгар на страстите можеше да се предотврати, ако бях взел навреме мерки. Но аз я карах безгрижно и преди няколко седмици моята съпруга, майката на детето ми, тържествено ми заяви: нямам намерение да разговарям повече с теб, гражданино Турецки.

Най-много ме засегна думата „гражданин“. Сякаш съм подследствен. И след като ме наричаш „гражданино Турецки“, защо на „ти“? Накратко излязох от релсите.

— Вижте какво, Ирина Хенриховна — казах й. — През цялото време ми говорите, че вече съм ви чужд. От този момент ще се обръщам към вас на малко и бащино име и ще спя на дивана. Моля да ме разберете правилно.

Но естествено тя ме разбра неправилно. Веднага реши, че съм си хванал любовница, което беше въпиюща неистина: аз не мога да се срещам постоянно с една и съща жена. И ако въобще ще говорим за любовници, то само в множествено число. Извинете за подробностите.

Ако трябва да съм честен, с ръка на сърцето ще кажа, че всичко отдавна вървеше натам. Не знам за какво ме намрази жена ми, но последните месеци нещата между нас съвсем не вървяха. Да не говорим за секса.

Дори не ми се мисли защо тя така не може да ме понася. За себе си да не говоря.

Засега.