Фридрих Незнански
Нощни вълци (30)

2.

Той остана потресен: и Татарина, и Лазар се отметнаха от думите си. Гласуваха да се изпрати Адвоката зад граница.

— Татарин! — крещеше той. — Нали сам ми рече да не вярваме на тая кука!

— Стига се пазари, Хашч — каза му Родя. — Адвоката е наш, а не кука.

— Знаеш ли на кои викат „куки“? — с прекалено спокоен глас попита Портнов. — А?

— Знам — криво се усмихна Хашч.

— Не съвсем — поклати глава Феликс. — Не съвсем, Хашч. А за тия приказки ще отговаряш.

Хашч го изгледа подозрително: накъде клони тоя? Ако съветът реши, че Адвоката е прав, то не само ще трябва да се примири с присъдата, но и да си плати.

— Що да са приказки? — не сваляше той очи от Адвоката. — Всички знаят, че каквато си бил кука, такъв и си останал. Ако мен някой ме нарече „кука“, жив няма да остане.

Феликс му се усмихна почти ласкаво. Усещаше, че днес братлетата са на негова страна и каквото и да каже, ще го приемат. Решението е взето и сега той е ценен човек за тях. Няма да вземат да го трепят, поне не сега. Той наистина успя да ги убеди, че отсега нататък ще е кокошката, дето снася златни яйца. А такива кокошки не се колят, ами ги глезят и се грижат за тях.

— Хашч! — задушевно каза той. — Трябва да се четат книжки, не бива човек да е толкова невежа. Аз какъвто съм добър, може и да не ти придирям, но нали някой друг ще се засегне. И може да иска да отговаряш за думите си.

— Че за какво да отговарям? — избухна Хашч. — За „куката“ ли? Да не би да не си ченге, а? Да не речеш, че си измил напълно ръчички, а?

— Не — поклати глава Феликс. — Не съм. Само че да знаеш, ченгетата не се церемонят с такива като нас. Знаят какво да ги правят…

Хашч усети капан. Ако всичко е така, както казва Адвоката, не му се пише нищо хубаво. Каквото и да си мисли за него, Адвоката все пак вече не е ченге, а признат бандит — вор в законе.

Но изведнъж той се вбеси. Абе той за бунак ли ме има? Мутра нагла!

— Ей — процеди той през зъби, като дълбаеше с поглед Адвоката. — Не ми ги пробутвай тия! И аз съм като теб. Накратко, щом съветът реши за теб, нямам въпроси. Обаче не ме закачай. Особено сега.

Всички наоколо въздъхнаха облекчено. Хич не им трябваше точно сега скандал в благородното събрание.

— Край! — провъзгласи Родя. — Да пием, братлета! Да стане Америка шестнайсетата ни република. Ние и знаме ще й дадем, и химн ще й съчиним — само да ни бута като всички нормални хора.

Хашч избягваше да гледа към Лазар и към Татарина. Нямаше какво повече да говори с тях за Адвоката. Но като му дойде времето, ще им го припомни.

Той никога и нищо не забравяше. Майната му на Адвоката. Трън в задника — ето какво е той. Да върви да покорява Америка, ако може.

Той изведнъж се успокои. Всичко е нормално, дори, може да се каже, добре е, че Адвоката отива пръв, а не той. Да върви. Ако се закачи, и Хашч ще направи всичко и ще отиде там. И тогава Адвоката няма да му се изплъзне… Да върви, копелето му с копеле…

Никой не знаеше, че решението на бандитския съвет вече нищо не решаваше. Те само си мислеха, че са пипнали господ за шлифера.

Феликс Портнов прекрасно знаеше, че съдбата му се решава на друго място. Просто всичко трябваше да изглежда прилично, за да не ритат братлетата.

Документите отдавна бяха подготвени, хората, от които на първо време зависеше много, предупредени. Портнов отдавна беше готов за заминаването.

А на братлетата казваха истината, но не цялата. Защо да тревожат народа? Нека всеки си мисли, че тая работа е от полза за всички и за всеки поотделно.

Но ако Адвоката оправдае надеждите, които му възлагат, той ще стане недостъпен за всички и за всеки поотделно.

Голямата политика бавно, но сигурно проникваше в бандитското съзнание.