Фридрих Незнански
Нощни вълци (47)

5.

Офисът на компанията „Ново Внуково“ се намираше в централната част на Ленинградски проспект.

Кравцов спря тойотата си на десетина метра от входа на офиса и двамата с Володин мълчаливо тръгнаха към вратата. Кравцов вървеше отпред, а Володин — крачка зад него. Отстрани изглеждаха като бос и неговият телохранител.

Когато влязоха във фоайето, млад мъж с внушителни размери прегради пътя им.

— Вие при кого?

Кравцов сякаш гледаше през него. После се усмихна и каза с тона, с който важните господа обясняват на по-нисшестоящите:

— При Радзиевски. Леонид Аркадиевич ни очаква.

— За кого да докладвам? — попита охранителят.

Отговорът беше предварително обмислен. Кравцов се държеше едновременно нагло и вежливо.

— Предайте на Леонид Аркадиевич, че идваме по поръчение на ръководството на компанията „Руски авиолинии“ и искаме да му поднесем нашите извинения. Предайте му също, че имаме някои конкретни предложения.

Охранителят известно време гледа тъпо Кравцов, после каза:

— Почакайте минута.

И излезе.

Кравцов сметна това за добър знак. Патакламата можеше да започне още тук, но охранителят реши да докладва за тях, значи звучаха убедително.

Мъжът се върна.

— Господин Радзиевски ви очаква.

Кравцов тръгна напред, Володин го последва като сянка.

Озоваха се в доста обширна приемна, където работеха две секретарки. Едната врата водеше към кабинета на Радзиевски, другата — към кабинета на заместника му.

Володин въпросително погледна Кравцов, който едва забележимо му кимна.

Кравцов влезе в кабинета на Радзиевски, а Володин остана в приемната. Двете секретарки му се усмихваха, но той не реагираше и момичетата, след като се спогледаха, пак се заеха с работата си.

Едната все пак попита:

— Чашка кафе?

Той мълчеше мрачно.

И в това време от кабинета на Радзиевски се чу плясък, сякаш някой удари с длан по бюро.

Момичетата се спогледаха разтревожено.

— Какво става там?

— Ей сега ще видя — каза едната и тръгна към кабинета.

Володин я спря:

— Не мърдай!

В ръката му се появи пистолет със заглушител.

Секретарката подплашено отстъпваше от вратата на кабинета, като гледаше с разширени от ужас очи пистолета.

В това време от кабинета на Радзиевски излезе Кравцов и мълчаливо се насочи към вратата насреща — в кабинета на заместника. Държеше в ръка същия пистолет със заглушител. Той не обърна никакво внимание на секретарките. И напразно.

Като го видяха да излиза от кабинета на шефа им с оръжие в ръка, двете момичета пронизително запищяха и това ги погуби.

Двата изстрела прозвучаха почти едновременно. Кравцов застреля по-близката до себе си, а Володин — другата. Впрочем изстрели можеше да ги нарече човек само условно просто две изплющявания.

Без да се задържа повече, Кравцов влезе в кабинета на заместника с насочен пистолет. Володин застана до вратата на приемната, за да блокира достъпа на някой, който евентуално бе чул писъците.

Володин чу пак два изстрела — Кравцов приключи задачата си в кабинета на заместника.

Когато Кравцов излезе от кабинета, вратата на приемната се отвори и нахълта охранителят. Като видя Кравцов с пистолет в ръката, той стреля, без да се замисля, и го улучи в гърдите. Следващия изстрел даде Володин — в тила на охранителя. Той падна по лице на мокета.

Кравцов беше още жив, но раната бе сериозна.

— Трябва да се махаме — едва изговори той. — Помогни ми, Миша.

Володин мълчаливо го гледаше.

— Вземи ме, Миша — хриптеше Кравцов. — За бога, помогни ми…

Като го гледаше все така невъзмутимо, Володин каза тихо:

— Виждаш ли, Семьон Сергеевич, че бях прав. Добре, че ми каза предварително името.

Той насочи пистолета си срещу него. Дулото му гледаше като черно око, което изведнъж се взриви и в главата на Кравцов избухна мълния.

Володин невъзмутимо напусна приемната.

Докато той излизаше от офиса, го забеляза само старата чистачка, която се беше свила от страх в един ъгъл на коридора.

Володин не я забеляза, обаче бабичката го изпрати с изплашен, но внимателен поглед.