Фридрих Незнански
Нощни вълци (12)

1.

Обирът на Бетабанк поразяваше със своята дързост. Не си спомнях нищо подобно от следствената практика. Направо като в Дивия запад — само че насред Москва.

Преди да отида при шефовете на банката, поприказвах с Костя Меркулов, заместник главен прокурор на Русия и мой приятел.

Той ми каза:

— Разбираш ли, Саша, струва ми се, че това не е просто обир. Прекалено ефектно е всичко. Някак си като на кино. Сякаш се подиграват с нас.

— Защо с нас? — учудих се. — Имаш предвид с Главната прокуратура?

— Не съвсем. Бих казал, с всички нас се подиграват, включително и с Главна прокуратура, което ще рече и с мен, и с теб.

— Пак не разбирам — казах. — Може ли малко по-ясно?

Костя започна да обяснява:

— Виж сега. Почти в центъра на Москва се устройва такъв екшън, че кинаджиите могат само да му завидят. Трикове, експлозии, стрелба, обир и в резултат — много крупна сума изчезва като с магия. Това не ти е обикновен обир, не е „кесията или живота“.

— Дотук разбрано.

— Хубаво. Обаче гледай нататък. Пострадала е не една, а няколко банки — всичките мощни, със солидна клиентела, уж застраховани срещу подобни неприятности, ползващи се с уважението и на своите клиенти, и на своите партньори, нали?

— Сто процента. И какво?

— Защо, мислиш, е създадена нашата специална оперативно-следствена група „Пантера“?

— Нали вече ни каза, когато бяхме тук с Грязнов. Заплахата е сериозна, а и този Портнов…

Меркулов изведнъж се зарадва, сякаш му бях донесъл приятна новина.

— Именно, Саша! — възкликна той. — Заплахата! Дори не си представяш колко си прав. Този Портнов представлява съвсем реална заплаха, при това не само за банките конкретно, но и за цялата икономика на страната.

— Момент! — прекъснах го. — Първо на първо, никой още не е доказал, че Портнов стои зад всички тези обири. Второ на второ, за икономиката на страната… Трудно е да се повярва, че някакъв си престъпник може да погуби Русия, пък ако ще и да е бандитски бос.

— Той не е „някакъв си“ — възрази Костя. — За съжаление има големи възможности и колкото и да е жалко, най-тесни връзки някъде най-горе.

— Господин заместник главен прокурор! — спрях го аз. — Разбирате ли, че за пръв път през живота си слушам от вас засега с нищо недоказани твърдения? Случайно да си спомняте презумпцията за невинност?

Меркулов не се усмихна, макар да очаквах точно това, просто ме гледаше съвсем сериозно.

— Именно заради презумпцията за невинност Портнов още е на свобода. И ние прекрасно си даваме сметка, че ще бъде много сложно да се докаже вината му за извършените на територията на нашата страна престъпления. Това е дело с повишена трудност, така да се каже. Именно затова, Саша, беше създадена „Пантера“.

— Толкова хора само за да се докаже участието на един човек в няколко престъпления, извършени напоследък?

— Ако искаш, приеми го така — съгласи се Меркулов. — Но искам да разбереш цялата сериозност на ситуацията. Портнов е много опасен противник. Ти сега се занимаваш конкретно с престъпления в банковата сфера, които стреснаха нашите банкери. Формално се занимаваш само с тях и както вече си говорихме, това няма никаква връзка с дейността на Портнов. Но ти, Саша, си длъжен да отделиш особено внимание на тази особа. Разбра ли ме?

— Може ли един въпрос?

— Разбира се.

— Защо се вълнуваш толкова, Костя? Никога не си ме кандърдисвал колко сериозно е това или онова дело. Предполага се, че го разбирам. А днес направо ме тероризираш с предупрежденията си. Защо е това вълнение?

Меркулов въздъхна и отговори:

— Върви да работиш, Саша.