Фридрих Незнански
Нощни вълци (3)

3.

Младеж в светло кашмирено палто влезе във фоайето на хотел „Балчуг“ и безпрепятствено премина през кордона на охранителите. Той не предизвикваше никакви подозрения. Охранителите, които го прецениха на око, нищо не усетиха. Още повече че гостът имаше розов пропуск за хотела и независимо от възрастта си изглеждаше такъв постоянен посетител на подобни злачни места, такъв преуспяващ баровец, че не можеше да предизвика у стоящите край вратите здравеняци нищо, освен завист.

Младежът влезе във фоайето и се запъти към стълбището, но по пътя като че ли размисли. Върна се обратно и се приближи до игралните автомати, наредени край входа за ресторанта на хотела.

Край автоматите имаше съвсем малко играчи. Известно време младежът наблюдава със скучаещ вид играещите. Огледалата в процепите между автоматите му позволяваха да следи и това, което става зад гърба му.

След няколко минути във фоайето се появи господин на средна възраст с неголямо куфарче. Той нямаше някакви особени отличителни белези, защото какъв белег може да бъде скъп костюм в такъв хотел! След като се помота около едно кресло, той седна на него и отвори вестник. Куфарчето сложи до себе си.

Младежът разкопча кашмиреното си палто и започна да се разхожда из фоайето все така равнодушно. Отстрани изглеждаше сякаш чака някого. Но никой не го следеше. И жалко. Защото много скоро младежът се озова зад четящия вестник мъж. След като се изравни с него, той изведнъж извади с тренирано и сигурно движение от джоба си пистолет със заглушител и го допря до тила на мъжа.

Разнесе се кратко пукване и главата на господина, който четеше вестник, подскочи напред. Стрелецът я подхвана и я върна назад. И веднага се разнесе второ пукване.

Нито охранителите, нито играещите на автоматите чуха нещо.

Минута по-късно младежът вече напускаше хотела. След като долови погледа на охранителя, обичайния поглед, с който той изпращаше всички влизащи и излизащи, младежът се разтревожи. И веднага взе мерки.

— Тук при вас убиват хора — каза той, — а вие се занимавате с глупости, хартийки проверявате.

Охранителите трепнаха и се хвърлиха към фоайето. Там вече беше започнала суматоха. Някой бе забелязал убития господин в креслото и както винаги става, изведнъж се беше образувала тълпа.

Младежът остана доволен от себе си. И работата свърши, и май ловко се отърва от охранителите. Ето какво значи да запазиш хладнокръвие. Дори ако този охранител просто го е погледнал без всякакво подозрение, все пак навреме успя да му отклони вниманието.

Всичко е добре, когато свършва добре, мислеше си Михаил Володин.

В подобни случаи на много убийци им се струва, че смъртта е краят, последната точка в тяхното престъпление.