Ноа Бойд
Шпиони за продан (37)

36.

След час и половина двамата мъже, които Алекс Зогас беше изпратил от Литовския шахматен клуб, свиха по улицата на Реймънд Радки. Забавиха и докато колата се движеше по инерция, огледаха недостроените къщи в комплекса за автомобили. Не видяха нито един. Изключиха фаровете и набраха номера на Радки.

— Ало?

Прекъснаха връзката и с по-висока скорост поеха към дома му. През прозореца на първия етаж струеше светлина. Паркираха на алеята, излязоха от колата и тръгнаха към входа. Вратата беше заключена. По-едрият извади къс лост изпод палтото си и го пъхна в процепа на касата. Дръпна рязко и в безлюдния комплекс отекна остро металическо изщракване. Вратата се отвори.

Вътре беше съвсем тъмно. Двамата мъже извадиха оръжията си и пристъпиха в антрето. Щом доближиха стълбите, изстрел процепи тишината. Дулото просветна отляво. Те се отдалечиха инстинктивно един от друг и стреляха по посока на изстрела. Закрачиха към стрелеца, без да спират да стрелят. Настъпи краткотрайно затишие и те чуха как някой се строполява на дъсчения под. Единият включи фенер и видя, че Радки е ранен в гърдите.

— Добре, да го измъкваме оттук.

Пренесоха трупа до колата и го натовариха в багажника, където хвърлиха и оръжията си.

След пет минути Кейт и Бърсоу паркираха двете коли на Бюрото пред къщата на Радки, откъдето излезе Вейл. Той скочи при Кейт, която стискаше в ръка телефона с проследяващата система.

— Тръгват на юг по шосе 95. Къде сложи бръмбара?

— Залепих го на гърба на Радки. Трябва да го съблекат, за да го открият. Просто внимавай да не приближаваш до тях. Щом ние не ги виждаме, и те няма да ни видят.

Кейт му подаде телефона. Той взе микрофона на радиостанцията.

— Люк, засече ли ги?

— Да.

— Карай след нас. Аз ще наблюдавам екрана.

— Някакви проблеми в къщата?

— Просто вдигнах Радки и го пуснах, докато ни обстрелваха.

— Знам, че за него няма значение, но на теб ти препоръчвам непременно да се подложиш на терапия.

Мъжете от Литовския шахматен клуб поеха по дясното платно на шосе 95, без да превишават разрешената скорост. Отне им повече от час да стигнат шосе 30 и да поемат на изток.

— Двамата снощи май пътуваха към същото място — каза Бърсоу по радиостанцията. — Пак ли отиваме до езерото?

— Ако се озовем другаде, значи снощи са разработили тактиката предварително, което звучи впечатляващо.

— Щеше да е впечатляващо, ако не бяха мъртви. Освен това се водят гросмайстори, а шахът по определение е тактическа игра.

Вейл проследи на екрана как автомобилът на литовците подминава отбивката, по която бяха свили предишната вечер.

— Продължиха направо — съобщи той на Бърсоу.

— Колкото, толкова…

След още петнайсет минути Вейл се обади:

— Отклоняват се.

Кейт стигна отбивката и спря на банкета. Бърсоу паркира зад нея, излезе от колата и се настани на задната седалка при тях.

— Свиха край онази пощенска кутия — уточни Вейл. — Прилича на частна собственост. — Погледна телефона и добави: — Спряха след още четвърт миля.

— Да извикаме ли момчетата от ричмъндския офис? — попита Кейт.

— Знаеш ли какво казал веднъж царят на Спарта? — отвърна Вейл. — „Спартанците не питат колко са враговете им, а къде са“.

— Доколкото знам, са ги избили до крак — констатира Бърсоу.

— Обаждам се в ричмъндския офис — заяви Кейт.

— Добре, упъти ги насам, но снощи се забавиха много. Трябва да видим къде ще оставят тялото и да ги пипнем на местопрестъплението. Нуждаем се от категорично доказателство.

Кейт се представи и съобщи на дежурния агент в Ричмънд да изпрати всичките си налични колеги при тях.

— Предполагам, че планираш да изненадаме тези двамата? — обърна се после към Вейл.

— Единственият начин е да ги проследим. Люк, носиш ли онази пушка?

— След снощи не тръгвам заникъде без нея. Взел съм и още нещо, което може да ни послужи — очилата за нощно виждане, които взехме от убийците на Лонгмедоу. Подсигурил съм и резерва. — И тримата слязоха и застанаха пред багажника му. Той им показа автомат МП5. — Когато ми се обади днес, го набавих от оръжейницата. Не че очаквах неприятности, след като съм с теб.

Вейл подаде на Кейт чифт очила.

— Сложете си ги с Люк. — Помогна й да нагласи каишките. — Не ги надявай, докато не излезем от пътя, за да не те заслепят фаровете.

Вейл взе пушката и тримата започнаха да тъпчат с допълнителни амуниции джобовете си.

Поеха по виещия се черен път и Вейл провери телефона, за да се увери, че двамата мъже пред тях все още стоят на едно място.

— Явно са се установили. — Пресегна се и намести очилата на Кейт. — Как е?

— О, добре!

Възможно най-тихо Вейл зареди оръжието си. Погледна пак телефона и посочи пътя. Тихо, но бързо те тръгнаха напред. Тук-там се издигаха оголели широколистни дървета. След няколко минути стигнаха до завой и благодарение на очилата Кейт и Бърсоу различиха на около седемдесетина метра каменна къща върху нисък хълм. Автомобилът, след който се бяха движили, беше паркиран до кладенец, а двамата мъже изваждаха трупа на Радки от багажника.

До кладенеца имаше малък новопостроен навес. Единият донесе оттам нещо, напомнящо чувал с цимент. Бърсоу видя как мъжът срязва горния край на чувала с джобно ножче. После отиде да помогне на другаря си да пренесат тялото.

Бърсоу описа шепнешком всичко на Вейл.

— Трябва да е луга. Разлага труповете и унищожава следите. Да вървим.

Когато стигнаха върха на хълма, където се намираше къщата, Вейл погледна към Бърсоу, който заради очилата не забелязваше червения лазерен лъч върху гърдите си. Вейл скочи към него в мига, щом изстрелът прогърмя откъм къщата, останала сега вляво от тях. Кейт се просна на земята. Вейл пропълзя бързо до Бърсоу.

— Раниха ли те, Люк?

— Лявото рамо.

Вейл разкопча палтото му, откри дупката в ризата и внимателно я разкъса.

— Не е тежко. — Откъм къщата проехтя нов изстрел. Вейл подвикна към Кейт: — Добре ли си?

— Да.

Неравният терен им осигуряваше някакво укритие и Вейл пропълзя няколко метра напред да потърси огнева позиция. Двамата мъже край кладенеца обаче започнаха да го обстрелват. Той се върна при Кейт и Люк.

— Засада е. Очаквали са ни.

— Как? — попита Кейт.

— Защото се обадих в клуба, предполагам. Радки сигурно е използвал кодово име.

От втория прозорец на къщата затрещя автомат и куршумите заотскачаха край тях.

— Май не сме броили правилно. Поне четирима са. Под кръстосан огън сме. Сега не могат да ни улучат, но ако бяха почакали да приближим още десетина метра, вече щяхме да плуваме в кладенеца. След минута ще разберат, че ако двамата в къщата ни задържат тук, онези до колата могат да тръгнат насам и да ни довършат.

— Тогава? — попита Кейт малко по-настойчиво, отколкото желаеше.

— Когато позицията ти стане незащитима, остава само един вариант. Да…

— Не го казвай… — прекъсна го Бърсоу.

— Да нападнеш. — Вейл взе автомата и го подаде на Кейт. — Нали знаеш как се използва?

— Пробвала съм го няколко пъти на стрелбището.

— Е, сега ще се запознаете по-отблизо.

Той заизважда патроните със сачми от пушката, за да ги замени с куршуми за елени.

— Люк, ще можеш ли да стреляш по колата им? По веднъж на десетина-петнайсет секунди? Ще звучи като гаубица и ще ги държи снишени, за да се придвижи Кейт.

— Разбира се.

— Аз ще поема двамата в къщата. Започни да стреляш с мен, Люк. Кейт, ти ще се придвижваш, докато стреляме, и ще залягаш, когато спрем. Иначе вероятно ще те видят, защото пушката им, освен лазер сигурно има оптичен мерник за нощно виждане. Двете ти цели ни се падат на дванайсет часа, но ти се насочи горе-долу към един часа, за да не вървиш право към тях. Така ще ги приближиш откъм фланга, а не директно насреща. — Чу я как диша. — Готова ли си, Кейт?

Тя зареди първия куршум и щракна предпазителя.

— По-зле е от последния път в Чикаго, но ще се справя.

— Люк, готов ли си? — попита Вейл.

Бърсоу се претърколи на една страна и му подаде още два пълнителя за глока.

— Честно казано, това е най-злополучният ни излет сред природата.

Вейл пропълзя край Бърсоу и се взря в къщата, която се намираше в посока десет часа от тях. Изправи се, затича и откри огън. Зад него изгърмя пушката. Огромните патрони задумкаха по колата, която двамата литовци използваха като укритие, принуждавайки ги да се снишат и отдръпнат. Кейт се втурна главоломно към един часа, както беше предложил Вейл.

Привел глава, той следваше подобен непряк маршрут — приблизително към девет часа — и се придвижваше към къщата по дъга, заобикаляща позициите и на Кейт, и на Бърсоу. Така мъжете в къщата щяха да отклонят дулата си от другите агенти, за да вземат на мушка само него. Ако снайперът, улучил Бърсоу, беше поставен върху опора, посоката, която следваше Вейл, щеше напълно да обърка точността му.

Фасадата на къщата имаше само входна врата с два прозореца от двете страни. Снайперът стреляше през десния прозорец, а пушката — отляво. Когато Вейл наближи на двайсетина метра от къщата, автоматичното оръжие откри стрелба по него.

Вътре Алекс Зогас прошепна нетърпеливо.

— Улучи ли го, Карл?

— Мисля, че да.

Навън пушката на Бърсоу проехтя отново. Куршумът тупна в бронята на колата. Двамата мъже в къщата насочиха погледи отново към Кейт и Вейл, опитвайки се да ги вземат на прицел.

Ненадейно Зогас забеляза топката на вратата да се превърта. Щракна с пръсти да привлече вниманието на Карл и посочи натам. Карл кимна, отстъпи на няколко крачки от прозореца и по-близо до вратата, за да застане под по-добър ъгъл за стрелба. Изпразни целия пълнител във вратата. Зогас бе свалил снайпера от перваза на прозореца и се беше отдръпнал от него, готов за стрелба.

През прозореца на Карл влетя един-единствен куршум, улучи го в лицето и го отхвърли към стената, където той се свлече върху пода. Зогас видя, че е мъртъв. Отстъпи още няколко крачки, подпрял снайпера на хълбок, и зачака Вейл.

Кейт бе залегнала в нещо като дълбок коловоз. Виждаше единия мъж през очилата за нощно виждане. Намираше се доста вляво от него и засега оставаше незабелязана. Надяваше се, че Бърсоу я различава с очилата за нощно виждане.

Възможно най-тихо запристъпва към литовеца. Той обаче долови някак движението, обърна се бързо и стреля напосоки. Тя беше на открито и нямаше друг избор, освен да атакува. Вдигна очилата, за да не я заслепява собственият й огън, ускори крачка и тръгна плавно към него, изстрелвайки откоси от по два-три куршума. Не беше сигурна къде точно е мъжът. Трябваше да изстреля целия пълнител, надявайки се да го улучи. В противен случай й оставаше пистолетът.

Убиецът отвърна на огъня и тя разбра къде се намира. Промени мерника и продължи да стреля. След миг затворът на пушката изщрака безпомощно. Поне един от последните три куршума обаче беше попаднал в целта, ранявайки противника в гърдите. Тя хвърли автомата и понечи да извади пистолета, когато вторият мъж изскочи иззад колата, насочил оръжието си към нея.

— Кале! — просъска той на гърления си чужд език, унизителна ругатня, която всяка жена разпознава, независимо дали владее езика. Единственият й избор беше да се опита да извади пистолета.

В този момент един-единствен куршум прониза студения въздух. Литовецът се строполи мъртъв на земята. Изстрелът бе отнесъл лявата половина на лицето му. С възобновено самообладание Кейт си надяна очилата.

Първият мъж, когото беше улучила в гърдите, се изправи на колене и вдигна оръжието си. Кейт се прицели внимателно и изстреля три куршума в него. Той падна назад, а краката му се свиха под тялото под невъзможен ъгъл. Тя приближи до него и провери пулса му. Беше мъртъв.

Адреналинът се оттичаше от тялото й — тя се разтреперан и коленичи. Съзнанието й повтори събитията. Пред лицето на смъртта бе пропуснала да забележи. Сега, като на забавен кадър, паметта й нарисува дребната червена точица върху дясната част на главата на литовеца и последвалия изстрел.

— Люк! — извика тя надолу към агента. — И двамата са мъртви! Прекрати огъня!

Върна се до позицията на Бърсоу, стиснала глока в ръка, без да изпуска каменната къща от поглед.

— Уби ли и двамата? — попита той.

— Само единия. Сигурно Стив е прострелял другия — отговори тя. — Чакай тук. Ще проверя дали се нуждае от помощ.

Тръгна бързо, но предпазливо към къщата. Вътре мъждукаше светлина. Влезе и веднага видя снайпера, насочен върху опората си към колата на литовците. Вейл бе коленичил до тялото на Зогас и претърсваше джобовете му. Литовецът лежеше по гръб с облени в кръв гърди и корем.

Тя застана до Вейл.

— Добре ли си?

— Да. А ти?

— Ти стреля, нали?

— Ще доведеш ли Люк вътре, за да не мръзне? Ще пусна отоплението.

— Разбира се.

Когато пристигнаха с Люк, тялото на Зогас отново лежеше по корем, а Вейл бе запалил още лампи. Претърсваше дрехите на другия мъж. Кейт настани Бърсоу на един стол. Вейл дойде и му помогна да си свали палтото и ризата. Огледа раната и попита:

— Как се чувстваш?

— Не знам дали от студа или ендорфините, но не ми е зле.

Вейл го натисна по-силно по рамото.

— Костта изглежда незасегната.

Кейт откри чисти кърпи и ги подаде на Вейл, който ги притисна към раната. В далечината чуха една-единствена сирена.

— Люк, таксито ти пристига — каза Вейл. — Кейт, ще подържиш ли кърпите? Аз ще се погрижа линейката да ни намери.

Той забърза към пътя и се изненада, щом видя Джон Каликс да слиза от колата си.

— Пусни лампата, за да сигнализираш на останалите — заръча му Вейл. — Как ни откри?

Тръгнаха към къщата.

— Невредими ли са всички?

— Раниха Люк, но ще се оправи.

— Когато се е обадила в ричмъндския офис, Кейт ги помолила да ме уведомят. Карах като бесен. Дано ми е за последно. А лошите момчета?

— Четирима мъртви, включително Зогас.

— Съжалявам, кой е Зогас?

— Шефът на литовците.

— Литовците?

— Свързани са с руснаците. Ще ти обясня подробно, след като се погрижим за Люк.

Когато стигнаха къщата, в далечината отекнаха нови сирени. Каликс влезе вътре.

— Как си, Люк?

— Моля те, Джон, накарай Вейл да се върне в Чикаго.

— Кейт, ами ти? — попита я Каликс.

— Трябваше да я видиш — отговори му Бърсоу — как покосява противника с автомата. Истинско женско парти!

— Уцелих само един — уточни Кейт и погледна към Вейл.

— Е, Банън — каза той, — досега момчетата ти се лепяха като мухи на мед, но почакай да научат как избиваш всеки, изпречил се на пътя ти.

— Всъщност се питам дали да не презаредя още сега.