Ноа Бойд
Шпиони за продан (21)

20.

Джон Каликс видя Вейл да преминава през изхода за пристигащи след полета от Чикаго. Огледа лицето му за признаци, че току-що е убил човек, но не откри нищо.

— Как си, Стив?

— Добре. Проверихте ли отпечатъците на Сакис?

— Няма досие. Началникът на охраната в банката — Карсън — изпрати биографията му. Започнал да я преглежда и се оказало, че професионалната му история е напълно фалшива.

— Изглеждаше доста образован за обикновен счетоводител — констатира Вейл. — Обсъждахме Теорията на играта. Страшно е да си представиш, че руснаците са внедрили толкова отдавна свой човек в чикагска банка, за да маневрира с преведени суми. Чудя се колко ли още има.

— Може би не са го внедрили само заради Калкулус. Вероятно са прали пари през банката или нещо подобно. Ще заведа разследване по случая и ще помоля Бюрото в Чикаго да го провери. Някои руски операции продължават над двайсет години, други датират от трийсетте, но още не сме ги разкрили. Те не са като нас — разсъждават перспективно.

— Защо не им припомните, че Студената война приключи?

— Сега на преден план са технологиите. Стремят се да откраднат възможно най-много и ги приспособяват към родната си икономика.

— Взе ли съдебната заповед за местната банка? Коя е тя?

Каликс потупа вътрешния джоб на сакото си.

— Тук е. „Нодърн Вирджиния Тръст“ в Анандейл. Кога искаш да отидем?

— Кейт още е в ареста. Как мислиш?

Вейл ускори крачка и Каликс забърза да го настигне.

Щом влязоха в колата, Каликс каза:

— След точната ти стрелба нямах избор и съобщих на помощник-директора, че си възстановен на длъжност.

Вейл се разсмя.

— Съжалявам, че не присъствах.

— А аз — че присъствах. Ако не бях намекнал, че идеята е на директора, вече щях да работя в емиграционните служби в Бронкс.

— Защо не ми дадеш съдебната заповед? Аз ще поема случая, а ти върви да умилостивяваш началството.

— Ще поостана още малко.

— Щях да се възхитя от смелостта ти, ако не държеше коза с директора.

Каликс се усмихна.

— Директорът си е направо роял флаш, така че идвам с теб. Освен ако, разбира се, не го разочароваш. Тогава и аз ще поискам главата ти — каза той. — Предполагам, че и тази банкова сметка ще се окаже фалшива?

— Ще се изненадам, ако е законна, но засега не разполагаме с друга следа.

* * *

Докато прекосяваха фоайето на банката, Вейл изучаваше лицата на служителите, питайки се дали някой от тях не е подставено лице на руснаците, придвижващо пари насам-натам. Каликс го поведе към кабинета на управителя и се легитимира, представяйки и Вейл. После подаде съдебната заповед и обясни, че са длъжни да им представят посочените извлечения и да запазят в тайна посещението на ФБР, защото иначе ще нарушат федерален закон.

— Естествено, разбирам — отвърна управителят, прочете документа и занатиска клавишите на компютъра върху бюрото си.

Извади химикалка и записа женско име, телефонен номер и адрес в Александрия.

— Не разполагаме с друга информация за притежателя на сметката. Вчера са превели към нея петстотин хиляди долара, но тази сутрин отмениха трансфера. Балансът е нула. — Той плъзна бележката към Каликс, който я погледна мимоходом и я подаде на Вейл. Управителят взе отново съдебната заповед. — Какво означават другите три дати, които ви интересуват?

— Става дума за други преводи от същата чикагска сметка. Не сме сигурни, че са пристигнали във вашата банка, но ще ви бъдем признателни, ако проверите — обясни Вейл. — И трите са по четвърт милион долара.

След още няколко минути справка с компютъра управителят каза:

— Не са изпратени при нас.

— Ако някой разпитва, не забравяйте, че не сме били тук — напомни му Вейл.

— Разбирам — отвърна банкерът.

— Аз ще карам — каза Вейл, когато излязоха и седна зад волана.

— Отиваме в Александрия, нали?

Вейл му показа с поглед, че е излишно да отговаря.

— Ще провериш ли името? — попита.

Каликс доближи радиомикрофона до устните си, но Вейл го закри с длан.

— Не пускай името в ефира! Нищо, че заглушават канала.

— Прав си, не се досетих.

Каликс извади мобилния си телефон, даде някакви указания, почака минута-две и благодари.

— Нямат нищо за името, но адресът изглежда действителен.

— Да проверим. — Вейл го изгледа така, сякаш се опитваше да го прецени. — Носиш ли оръжие?

Каликс се поизчерви.

— За пръв път от години.

— Нима? Защо точно сега?

— По същата причина, предполагам, заради която ти помагам, вместо да си пазя тила.

— Която е?

— Помниш ли как ни обучаваха за агенти? Какви приключения предвкусвахме? Какво фантастично ежедневие си представяхме? Така поне си мислех аз. После започнах работа. Първите две години във Вашингтонския полеви офис подслушвах разговори. За да се отърва от слушалките, не ми оставаше друго, освен да премина в ръководството. От седемнайсет години съм в Бюрото и не съм преживял нито един от онези мечтани дни. — Погледна към Вейл да провери дали го разбира. — Сигурно това е единственият ми шанс да изляза от ролята на човека в сивия костюм.

Вейл се засмя.

— Звучиш, сякаш си готов да сглупиш.

— Толкова ли е зле?

— Мислиш ли, че трябва да питаш мен?

През следващите двайсет минути се възцари мълчание. Най-после Вейл спря и посочи къща в далечината.

— Тази е.

Каликс изопна рамене.

— Не изглежда кой знае какво.

— Едно от малкото неща, на които ме научи престоят във Вашингтон, е, че руснаците предпочитат да организират капани на затънтени места.

— Мислиш, че е клопка?

— Клопка или задънена улица. За жалост задънената улица няма да ни помогне.

Вейл отвори мобилния си телефон и набра номера, който банковият управител му беше дал. Отдръпна телефона от ухото си, за да чува и Каликс. След три позвънявания женски глас със силен източноевропейски акцент отговори:

— Ало?

— Вкъщи ли си е Кларънс? — попита Вейл.

— Тук няма такъв човек — каза тя и затвори.

Вейл включи колата.

— Колкото, толкова.

— Няма да влизаш в къщата, нали?

— Мислех, че ти се върши нещо глупаво.

— Не трябва ли да извикаме подкрепление?

— Имам си — усмихна му се Вейл. — На мен се пада предната врата, на теб — задната. — Каликс отпусна ръка върху пистолета си, несигурен дали да го вземе или не. — Няма проблем, Джон! Извади го!

Каликс му се усмихна смутено и извади оръжието от кобура.

Паркираха на алеята, слязоха от колата и Каликс забърза към задното крило. Вейл изкачи трите стъпала към предната веранда и почука силно по прозорчето на входната врата. Без да дочака отговор, захлопа още по-шумно. И след третия път не последва реакция. Подвикна на Каликс:

— Влизам!

Къщата беше малка едноетажна постройка и по външната архитектура личеше, че няма мазе. Вратата не беше заключена и Вейл я отвори, изваждайки автоматичния си пистолет.

Някой се беше опитал да обнови с оскъдни средства окаяния интериор. Подовете бяха покрити с недовършена дървена настилка, а стените — с разнородна ламперия. Като повечето стари къщи и тази представляваше обикновен правоъгълник с ниски тавани, обвити в паяжини. Надясно през открехната врата се виждаше кухнята. Две недоядени порции от заведение за бързо хранене лежаха върху талашитена маса с два сгъваеми стола. По дъното на едната чаша плуваха малки мехурчета, което означаваше, че някой е отпивал от нея преди не повече от пет минути. Понеже Вейл и Каликс бяха чакали отвън горе-долу толкова, поне един човек трябваше да е все още в къщата. Вейл не успя да си спомни как е „добър ден“ на руски и извика:

— Доброе утро! — После поздрави на английски, още по-силно: — Добро утро!

Никакъв отговор.

Върна се в антрето. Стаята отпред приличаше на дневна, но точното й предназначение оставаше загадка, защото не беше мебелирана. Вейл влезе предпазливо в помещението. По лицето му се заплетоха паяжини. Зърна как Каликс наднича вътре през задния прозорец. Пробва вратата от дясната страна на стаята, но тя се оказа заключена. Отдръпна се встрани и почука.

— Доброе утро!

Отново никакъв отклик. Солидната кръгла брава със заключалка беше чисто нова и изглеждаше абсурдно върху вътрешната врата. Точно срещу нея имаше друга врата, отвеждаща към лявото крило на къщата. Тя зееше отворена и на пръв поглед не се заключваше. Вейл приближи внимателно до нея и я отвори докрай. По горния й ръб забеляза сплъстени паяжини, висели доскоро от тавана. Значи я бяха затваряли скоро. Надникна вътре и реши, че стаята навярно е била спалня с изненадващо просторен килер, грубо пристроен в единия край.

Отдръпна глава и се облегна на стената. В къщата имаше някого и доколкото можеше да определи, укритията бяха само две — заключената стая отсреща и килерът в спалнята. По-логичен изглеждаше вариантът с единствената заключваща се врата от кух ламинат, който лесно щеше да разбие. Реши обаче първо да провери килера. Окажеше ли се празен, щеше да извика Каликс, за да си пазят гърбовете, докато проучват по-вероятното скривалище. В тандем щяха по-лесно да проникнат в заключеното помещение.

Вейл вдигна пистолета, влезе в спалнята и приближи тихо до килера. Застана встрани от вратата му, сграбчи кръглата й дървена дръжка и я отвори. Не последва нищо и той надникна вътре. Помещението беше празно, с изключение на високо огледало, опасващо цялата стена. Странно място за огледало, помисли си Вейл.

Понечи да излезе, но осъзна нещо, което не беше забелязал веднага. По горния ръб на огледалото, както и по вратата на стаята, висяха разкъсани паяжини. В същия миг долови тихо металическо изщракване, каквото бе чувал хиляди пъти преди. Извърна се на 180 градуса и изстреля четири куршума в огледалото. То експлодира, а през него се строполи тяло на мъж. От ръката му падна сребрист пистолет.

Паяжините по ръба на огледалото бяха образували триъгълник, подсказвайки, че то се отваря с панти също като вратата на стаята. Сега се виждаше скритото помещение зад него. Наведе се да вдигне парче от огледалото, но иззад гърба му долетяха половин дузина изстрели. Той отскочи встрани и се претърколи, оглеждайки се за мишена.

На прага видя втори мъж, превит одве. Каликс надзърташе през прозореца, откъдето току-що беше стрелял.

— Добре ли си, Стив? — извика той, очевидно още под влиянието на адреналина.

— Да. Мини отпред.

Вейл приближи до мъжа, по когото Каликс бе стрелял, и се увери, че е мъртъв. Прибра пистолета си в кобура, върна се до килера, взе парче от огледалото и го огледа.

Каликс се втурна тичешком в стаята.

— Наистина ли си добре?

— А ти?

— Чух стрелба, погледнах през прозореца и го видях да се промъква към теб с насочено към гърба ти оръжие. Затова стрелях. Той е от лошите, нали?

— Вече не — усмихна се Вейл и вдигна парчето от огледалото. — Двупосочно стъкло. Трябваше да се досетя, че килерът е по-дълбок, но огледалото изопачаваше перспективата.

— Имаш ли представа кои са?

— Предполагам, че получават заплатите си в рубли. — Вейл погледна към Каликс, който не отлепяше очи от мъжа, когото беше застрелял. — Искаш ли да се върнеш и да ме почакаш в колата? Аз ще ги претърся.

— Не, не, нищо ми няма — каза Каликс. — Трябваше ли първо да му извикам да се предаде или нещо такова?

— Тези не свалят охотно оръжието. Ако беше извикал, щях да съм мъртъв.

Вейл претърколи тялото на мъжа, когото беше застрелял, и прерови джобовете му.

— Нас ли причакваха? — попита Каликс.

— По-скоро мен. Но след днешната ти намеса следващия път ще предвидят и теб в уравнението. Понеже Кейт е в ареста, сигурно са сметнали, че ще съм сам.

— Защо са те нарочили?

— Очевидно са решили, че им създавам неприятности. Сакис носеше моя снимка в Чикаго.

Каликс изгледа изпитателно Вейл, търсейки признаци за страх по лицето му.

— Не те ли притеснява това?

— На харизан кон зъбите не се броят.

— Харизан кон?

— Явно съм налучкал правилната посока, иначе защо ще искат да ме убиват? Трябва да разбера с какво точно съм ги разтревожил.

— По-добре да вземат на мушка теб, отколкото мен — изкикоти се Каликс.

— И на теб няма да ти се размине.

— Нима?

— Някой трябва да се обади на шефа ти и да му съобщи новините.

Усмивката по лицето на Каликс се стопи.

— Кой би помислил, че да те опазя жив е простъпка?

Вейл се засмя.

— Реторичен въпрос ли задаваш, или искаш списък по азбучен ред?

Каликс приклекна до втория мъж и започна да го претърсва. Извади мобилен телефон от джоба му и го включи. Взря се в екрана и възкликна:

— Уха!

— Какво?

Каликс обърна телефона, за да го види и Вейл. Върху екрана светеше същата снимка като в джоба на Сакис. Вейл взе телефона и занатиска бутоните.

— Изпратена е снощи около единайсет и половина.

— Сигурно са се досетили, че ще се отбиеш тук. И са решили, че двама ще свършат по-добре работата от един.

Вейл прегледа опциите на телефона и го подаде на Каликс.

— Номерът, от който е изпратена снимката, е запазен. Хрумва ли ти някой, който да го проследи?

Каликс започна да набира номер по своя телефон.

— Какво смяташ, че ще излезе?

— Диря към човека, който стои зад всичко това, надявам се. Но не бих заложил повече от един долар. Някой се старае ужасно усърдно да задържи Кейт зад решетките.