Ноа Бойд
Шпиони за продан (30)

29.

Кейт се върна по мръкнало от Пентагона. Бърсоу беше отишъл във Вашингтонския полеви офис „да се мерне прощално“ пред отговорника си. Вейл чу как Кейт изкачва мраморното стълбище. Тя се турна в стаята.

— Мисля, че го открихме — извика още щом го зърна.

— Къде е Тим?

— Каза, че има среща с градския съвет, която не бива да пропуска. Всъщност според мен искаше да те впечатли със скромността си, въздържайки се да ти поднесе лично новините.

Вейл я гледаше търпеливо, наклонил глава на една страна, сякаш я предупреждаваше да не се прехласва.

— Добре де, добре — каза тя. — По същество. Кой би предположил, че да работиш десетилетия наред с кандидати ще се окаже предимство? Тим сякаш познаваше всички. Първо се отбихме при един полковник от Военновъздушните сили, отговорник за личния състав. Тим му обясни, че проучването е тайно, и той се държа великолепно. Обясни ни, че трябва да поиска разрешение от командира си — генерал във Военновъздушните сили за информацията, която ще ни предостави. Затова реших да се обърнем направо към него. Той даде картбланш на полковника да ни съдейства. Настоя единствено да узнае пръв, ако се наложи да арестуваме някой от хората му. Обещах да му се обадя лично. Полковникът откри незабавно проекта за инфрачервено разпознаване. Пуснахме му записа, но той не позна гласа. Оказа се, че с начинанието са ангажирани осем души с достъп до действителните проекти. Едната е жена и следователно отпада. От останалите седем четирима работят още в Пентагона. Другите са прехвърлени. Сега става интересно. Единият е изчезнал преди година. Още го водят за самоотлъчен — сержант от Е-5 на име Ричард Дейвид Галахър. Взех копие от служебното му досие. Полковникът ми предостави сведенията и за останалите шестима.

Тя му подаде папката на Галахър. Вейл прелисти страниците, докато откри това, което търсеше.

— Чете ли го?

— Нямах време.

Той й върна папката.

— Дай ми да видя останалите, докато го прегледаш.

Кейт прочете няколко страници и затвори папката.

Вейл я погледна и тя каза:

— Роден и отрасъл в Тексас. Акцентът на Престън не е тексаски. Мислех си, че изчезването му ще ни доведе до нещо, понеже не знаем откога е записът.

— Всъщност наистина означава нещо. Процентът на безследно изчезналите сержанти от Е-5 на военната флотилия сигурно е нула. Може и да не е Престън, но липсата му едва ли е съвпадение.

Вейл се зачете отново в другите досиета. Стигна до четвъртото, прегледа първата страница и я подаде на Кейт. Застана пред компютъра и започна да пише.

— Старши сержант Честър Алвин Лонгмедоу, отрасъл в Патсау, Уисконсин.

Натисна последния клавиш и без да отлепя поглед от екрана, каза:

— Намира се в Северен Уисконсин до границата с Минесота.

— Наказван е неколкократно по Член 15, каквото и да означава това, за злоупотреби с алкохол — прочете Кейт от папката.

— Административни действия, предприемани от командирите, когато нарушението не е достатъчно сериозно да се отнесе пред военния съд. И не е необичайно двоен агент да злоупотребява с пиенето, с хазарта или с жените. Всъщност според мен е задължително изискване.

— Мислиш ли, че е той? — попита Кейт.

Вейл не отговори и тя вдигна поглед към него. Той стана и започна да проверява информацията по стената.

— Лонгмедоу — странно име. Виждал съм го преди. — Той затършува в папките и документите, разпилени из стаята. Промърмори тихо на себе си: — Моля те, кажи ми, че не се налага да преглеждам всичко пак.

Отиде до прозореца и вдигна щората. Седна и се втренчи в бившето руско посолство отсреща. Взе молив и затупа с гумичката по масата като върху барабан. Накрая скочи на крака и приближи до малката масичка, където Бърсоу бе подредил разпечатките от лаптопа на Сандра. Взе ги и се отпусна върху канапето.

— Обади се на Люк и му кажи да потърси името Лонгмедоу в базите с данни.

— Мислиш, че е замесен в изчезването на аналитичката? Не изглежда логично.

— Знам. Незнайно защо, нещо ми нашепва, че има връзка. Може би Люк ще ме разубеди.

Кейт набра мобилния телефон на Бърсоу.

— Здрасти, Люк, Кейт е. Открихме няколко души в Пентагона, сред които вероятно е Престън. Стив иска да провериш единия — Честър Алвин Лонгмедоу. Смята, че името му май е изскочило покрай случая със Сандра. — Тя помълча известно време и каза на Вейл: — Люк се съмнява.

— Предай му, че може да е свързано с изтритите файлове.

След малко Кейт докладва:

— Все още се колебае, но му се струва познато.

— Тогава му кажи да дойде.

Тя предаде думите му и се сбогува.

— Двайсет минути.

Вейл потупа канапето и Кейт седна до него. Подаде й половината от купчината документи за Сандра Бостън.

— Мисля, че трябва да е тук. Някъде.

Кейт запрелиства страниците, подреждайки прегледаните на спретната купчинка до себе си.

— Сигурен ли си, че си виждал името на Лонгмедоу в този случай? Изглежда невероятно руснаците да са замесени в изчезването й.

— Знам, но си струва да го обмислим заради онзи сержант от военновъздушните сили, Галахър, който също се губи.

— Но той не е къртица. Защо ще го елиминират?

— Ти не беше шпионка, но се опитаха да те обезвредят с други средства. Продължавай да търсиш. Ако греша и името не е тук, значи няма връзка.

Петнайсет минути по-късно чуха Бърсоу да отваря входната врата. Влезе в стаята и попита:

— Какво става?

Вейл му съобщи какво са открили Кейт и Малън в Пентагона и че Лонгмедоу засега е основният им заподозрян. Подаде му половината от останалата му купчина и Бърсоу я запрелиства, без дори да си съблича палтото.

— Ето го — обади се рязко Кейт. — Извлечение от телефонната фактура на Честър Лонгмедоу.

Вейл и Бърсоу приближиха и зачетоха над рамото й.

— Значи изчезването й е свързано с руснаците — каза Бърсоу.

— Очевидно. Само трябва да разберем как.

Вейл му съобщи за липсващия сержант от военновъздушните сили.

— Защо им е тези хора да изчезват?

Вейл се облегна назад и затвори очи за няколко секунди.

— Явно не успяваме да стигнем до дъното.

— Какво имаш предвид? — попита Кейт.

— Нямам ни най-малка представа, но спретнатото ни обяснение, че всичко досега опира до старата руска школа срещу старата американска школа, вече се обезсмисля. Зад този случай стои добре замаскирана ръка.

— За някаква провокация ли намекваш? — попита Кейт. — За опит да ни използват в наш ущърб?

— Нещо подобно. Но понеже не знаем дали е човек, група или друга държава и не знаем каква е целта им, бих нарекъл организатора по-скоро Агент Хикс.

— Случаят изглежда твърде мащабен. Ще ни трябва помощ — каза Кейт.

Вейл само я изгледа в отговор.

— Да уведомим поне директора?

— Няма начин да посветим само него. Той е длъжен да информира други, те — също. — Вейл си погледна часовника. — Късно е да започнем сега, но утре рано сутринта трябва да открием дали има още изчезнали, свързани с този случай. Люк, използвай контактите, които установи покрай убитите проститутки. Разрови из Вирджиния и Вашингтон. Търси изчезнали с достъп до секретни данни. Натъкнеш ли се на някого, пусни името му в базите с данни, защото сигурно пазим досиетата от проучването им. Ако не ги намериш, продължавай нататък. Освен това няма да е зле да разберем защо Сандра е взела на мушка Лонгмедоу. Откъде се е появило името му.

— Ще се обадя тук-там.

— С Кейт ще проверим телефонните му обаждания.

— Предполагам, че няма да разговаряме с него — каза Кейт.

— Няма да го доближаваме — нито него, нито дома му, нито банката му и дори химическото му чистене. Трябва ни жив. Люк, върни лентата назад да видим какво ще изскочи. Междувременно с Кейт ще проучим с кого разговаря Лонгмедоу най-често.

— Сигурно ще приключа още утре — каза Бърсоу, стана и си тръгна.

Кейт преглеждаше телефонните разпечатки на Лонгмедоу.

— Ще ни трябва съдебна заповед, за да изискаме информация за толкова много номера. Един-два все ще измолим от нашия човек в телефонната компания, но тези са твърде много.

— Не мислиш ли, че Тим Малън ще ни помогне? — попита Вейл.

— За телефонната компания?

— Май четох някъде, че онзи тип Хилстранд, похитил двете деца, ще бъде изправен пред съда.

— Тим спомена, че за следващия месец е насрочено изслушване и ако Хилстранд не се признае за виновен, ще се наложи да свидетелстваме.

— Значи прокурорът раздава разрешителни наляво и надясно. Ще помолим Тим да вмъкне нашите телефонни номера някъде. Сигурно са натрупали толкова безполезна информация в името на правосъдието, че можеш тихомълком да пъхнеш и планове за нахлуване в Северна Корея. Това е предимството на случаите с похитени деца — хората се разчувстват и си затварят очите за някои правила. Ще се обадиш ли пак на Тим?

— Сега ли?

— Каза, че ни дължи услуга.

— Говорех за нещо дребно.

— Има време за всичко — и за дребни, и за величави постъпки.

— Звучиш, сякаш Фейджин поучава Хитреца.

— Май е по-скоро от „Розовата пантера“.

— Няма значение дали е Дикенс или „Уорнър Брадърс“, важното е източникът да е неоспорим.

Тя извади мобилния си телефон и набра номера на Тим. Вейл я наблюдаваше как крачи напред-назад из стаята, леко смутена от услугата, която се налага да поиска от стар приятел. Беше изула обувките си и се плъзгаше сякаш с кънки по паркета, за да разведри атмосферата. Думите на Малън я разсмяха. Смехът й беше почти прекалено дрезгав, за да е женствен, но тъкмо затова Вейл откриваше искреност в него. Най-сетне тя сподели молбата си с началника на рестънската полиция и изгледа игриво Вейл, докато обясняваше на Малън как да фалшифицира съдебната заповед.

Каза му, че ще изпрати телефонните номера на имейла му и щракна с едва доловимо възмущение капака на телефона си пред лицето на Вейл.

— Утре сутринта, Стан.

— Благодаря.

— Нещо друго?

— Мисля, че дежурството ни приключи — заяви Вейл.

— Дали да не поспя малко? Не искам очите ми да залепват, ако се наложи да злоупотребявам и с други приятелства.

— „Дали“ звучи, сякаш предпочиташ да те разубедят.

— Съжалявам, но трябва да се подготвя.

— За какво?

— Ще те цитирам — за величавите постъпки.

Той застана до нея и я прегърна. Усмихна се накриво и каза:

— Ще побързам, обещавам.

Кейт се постара да не показва колко й е трудно да запази хладнокръвие. В този момент искаше само едно — да приеме предложението му.

— Тъкмо в това се състои проблемът, зидарю. Само мъжете поставят знак за равенство между бързината и величието.