Ноа Бойд
Шпиони за продан (22)

21.

След като полицаите от анандейлската полиция и агенти от ФБР ги разпитваха повече от три часа, Вейл и Каликс се върнаха в бившата наблюдателница във Вашингтон.

— Ела. Ще те почерпя една бира — каза Вейл.

Влязоха в работната стая и Каликс махна към стената.

— С Кейт сте събрали много информация.

Вейл се върна от кухнята и му подаде бира. Отвори своята и обясни:

— Предимно схеми на маршрута на Калкулус от проследяващия телефон, който сте му дали.

— Изглежда доста повече. — Каликс отвори бирата си и отпи малка глътка. Телефонът му иззвъня. — Джон Каликс.

Застана до бюрото и се приготви да пише. После остави химикалката и се изправи рязко.

— Няма начин да го проследим?… Сигурен ли си?… Добре тогава. Някакво предположение?… Ясно, благодаря. — Прекъсна връзката. — Беше един от техниците ни. Телефонната компания няма извадка за този телефон.

— Как е възможно?

— Казали му, че номерът не съществува, той го набрал и чул сигнал „заето“. Понеже номерът се оказал действащ, той се обадил на познат, който отговаря за тайни държавни „структури“, както ги нарича. Предполага, че е на ЦРУ. Става дума за пренасочващ телефон. Ако източникът иска да остави съобщение, записва кодовото си име, за да го прехвърлят към свръзката му. Използват го обаче предимно за заличаване на следи — глуха улица по пътя. Да речем, че се обаждаш за проверка, както направи, преди да влезем в онази къща, но не искаш някой да проследи обаждането. Набираш тайния телефон плюс код и после номера, на който ще звъниш. Свързват те като от редовен апарат. Можеш да изпращаш снимки, текстови съобщения и прочее. Като от обикновен телефон. Но ако някой се опита да го проследи, получава отговора, който чухме току-що. Не съществува. Набереш ли го, дава заето, докато не набереш кода.

— Как руснаците са се добрали до този инструмент на ЦРУ? — попита Вейл.

— Може някоя от къртиците да им го е продала. Платиш ли на източника, смяташ го за свой до гроб. Лошото е, че не можем да определим дали тайната е излязла от ЦРУ. И други агенции използват тази технология. Ние също. Дори да уточним, че е ЦРУ, вероятно стотици служители притежават достъп — легален или не — до този телефон.

— Вместо да се прояснява, положението сякаш все повече се заплита — заключи Вейл.

Каликс не отговори. Застанал до стената, оглеждаше схемите. Вейл забеляза, че нещо е привлякло вниманието му, и седна върху канапето, заотпива от бирата и зачака.

Най-сетне Каликс се обърна към него.

— Не съм го споменавал пред никого, но откакто те посетихме с Лангстън и видях чертежите, разбрах как си открил тримата шпиони и си направих копие на схемите от работните папки. Изучавах ги дълго, особено докато беше в Чикаго. Връзката ми убягваше, докато не открихме този номер на ЦРУ. Чуй дали ще ти прозвучи смислено — знаем, че някой е натопил Кейт, най-вероятно руснаците. Но защо нея? Тя не работи в контраразузнаването, поне не сега. И само два пъти се е занимавала с такава дейност. Веднъж в Детройт, когато и ти си бил там — отговаряла е за екип, покриващ Близкия изток, нали?

— Да.

— Единственият й друг досег с контраразузнаването е бил, когато са я назначили за свръзка на централата с ЦРУ. Поради вероятността този телефонен номер да е на управлението, ЦРУ се появява за втори път. Големият въпрос е как руснаците и ЦРУ се вписват в капана, устроен на Кейт.

— Не знам — отвърна Вейл.

— Хрумва ми една възможност. Да речем, че руснаците имат високопоставен източник в ЦРУ. Ала изниква затруднение. Някъде пътищата му са се пресекли с Кейт Банън в неподходящия момент. Вършел е нещо нередно, нещо, което би могло да го компрометира и комбинирано с предстоящо събитие, да й помогне да свърже точките. Агентът от ЦРУ и руснаците се изправят пред проблем. Размислят дали да не я убият, но няма начин просто да я елиминират, защото разследването ще продължи докрай и щом разнищят случая, руснаците ще излязат по-зловещи, отколкото по време на Студената война. Затова решават да го инсценират като инцидент. Знаеш, предполагам, за „опита за самоубийство“.

— Директорът ми каза. И той споделяше мнението ми, че подозрението е нелепо. Ако теорията ти е вярна, може би руснаците са се опитвали да инсценират самоубийство. Кейт споменала на директора как някакъв мъж й донесъл чаша с питие. Планът не сработил и тогава скроили „смъртоносен инцидент“. Когато трябваше да слезем по въжето бомба от онзи покрив например, за да изглежда, че сме бягали от пожара. Сигурни сме, че руснаците са в дъното на замисъла. Но пък после се опитаха да убият само мен, когато тръгнах по петите на Пьотровски.

— Вероятно са смятали, че Кейт ще е с теб — каза Каликс. — До този момент винаги действахте заедно.

— И после руснаците са предприели план „Б“ — да изфабрикуват доказателство, че е предателка, и да се освободят веднъж завинаги от нея. Което през цялото време е било последният им, краен вариант. Трудно е за вярване, че цялата уловка с Калкулус е замислена да защити шпионин на руснаците в ЦРУ — каза Вейл. — Но само това обяснява всичко.

Отиде до стената и заоглежда графиките.

— Мислиш ли, че маршрутът на Калкулус може да ни подскаже нещо? — попита Каликс.

— Не знам. Но Калкулус е разковничето и благодарение на проследяващия телефон са ни известни всички места, които е посещавал, преди да изчезне. Може би в тях се крие отговорът.

Каликс застана до него и се взря в лабиринта от снимки, схеми и бележки, осеял стената.

— Да остана ли да помагам?

— Не, поспи малко и ще започнем на свежа глава утре сутринта. И аз ще си легна. Обади ми се рано сутринта. — Вейл се усмихна криво и додаде: — Ако посмееш.

Каликс си тръгна, а той се излегна върху канапето и се вторачи в стената. Тя беше твърде далеч и не различаваше буквите, но това беше добре, понеже вече се съмняваше, че пропуска по-мащабната картина. Започна да проследява наум теорията на Каликс през различните сектори по стената, но горящите му клепки се затвориха.

 

 

Усети как някой го потупва по крака.

— Стив! — Отвори очи и с изненада видя застаналия до него Лукас Бърсоу. — Знам, че е късно, но забелязах колата ти отвън и светнатите лампи.

Вейл си погледна часовника.

— Късно? Наближава пет призори.

— Компютърните спецове най-сетне успяха да проследят скритата информация от лаптопа на Сандра. Открили са четиринайсет файла, изтрити през трийсетте дни, преди да изчезне.

Вейл стана и Бърсоу му подаде дебела купчина листове със съдържанието на документите. Вейл ги прелисти с палец.

— Като планина са.

— Почти цяла нощ ги преглеждах. По пет случая е работила много усърдно.

— А останалите девет?

— Не е открила нищо незаконно и ги е закрила съвсем обосновано.

Вейл се замисли.

— Щом още е работела върху другите пет, защо ги е изтрила?

— Затова съм тук. Всичките са изтрити в деня на изчезването й.

— Звучи обещаващо. Прочете ли ги?

— Да, но нищо не ми хрумва. Искаш ли да ги проверим на място и да посплашим този-онзи?

— Люк, трябва да ти кажа нещо. Арестуваха Кейт.

— Какво!

Вейл му разказа всичко — от момента, когато ги посрещнаха пред болницата в новогодишната нощ, до посещението в чикагската банка и престрелката предишния ден.

— Кейт? Шпионка? Дори в Бюрото няма такива глупци!

— Прав си. Прокуратурата се е заинатила. И действа тихомълком. Не са й повдигнали официално обвинение. Надяват се, предполагам, да проговори, ако прекара достатъчно време в ареста.

— Не трябва ли да се срещне със съдия?

— Използват по-специални клаузи. Могат да я задържат до десет дни, преди да я изправят пред съда.

— Каквато и погрешна стратегия да си замислил, аз съм с теб.

— Признателен съм ти, Люк, но…

Вейл скочи ненадейно и се отдалечи, сякаш Бърсоу го няма. Застана пред стената в работната стая и взе син маркер. Прокара линия по една от графиките, огледа ги пак няколко секунди и очерта още една, после трета. Взе телефона и набра домашния номер на Каликс.

— Идвай тук.

Затвори и възкликна:

— Как не съм го забелязал досега?

Каликс почука на предната врата и Вейл слезе да му отвори.

— Какво има? — попита той.

— Мисля, че открих нещо. Ела.

Качиха се и Каликс видя Бърсоу.

— Кой е той?

Вейл ги представи.

— Люк работи в полевия офис, познаваме се още от Детройт. Посветен е в задачата и е заплашен със смърт, ако проговори.

Каликс се здрависа с Бърсоу.

— Това ми стига…

Гласът му замря, давайки израз на известно колебание.

Вейл посочи отбелязаните схеми върху стената.

— Калкулус е посещавал едни и същи координати три пъти. Място, където изглежда нелогично да се отбива дори веднъж.

Каликс огледа графиките.

— Къде?

Вейл приближи до компютъра и побутна мишката, за да задейства монитора със сателитната програма на Бюрото.

— Брън Мор Парк. На пет минути път с кола от…

Вейл придвижи курсора по картата през Шосе 123 и Чейн Бридж Роуд.

Каликс пристъпи по-близо до екрана.

— Централата на ЦРУ в Лангли.

— И това означава какво? — попита Бърсоу.

Вейл погледна към Каликс и после към него.

— Нямам представа.

— Означава, че сме една крачка по-близо до… По кое време са осъществени контактите?

Вейл взе една папка и започна да си записва. Накрая подаде листа на Каликс.

— В 10:03, в 13:42 и в 10:48.

Каликс им се усмихна.

— Какво? — попита Вейл.

— И трите са в работно време. Бил ли си някога в Лангли?

— Не.

— Няма начин да влезеш или да излезеш, без да представиш документ за самоличност.

— Значи ще имат списък на хората, напускали централата на тези дати и по същото време. Чудесно, но се съмнявам, че ще ни предоставят охотно информацията.

— Имам добър приятел там. Учихме заедно в правния колеж. Работи в „Личен състав“.

Вейл побутна телефона към Каликс. Той вдигна слушалката и набра номера.

Когато разговорът приключи, Каликс обяви:

— Вероятно до днес следобед ще имаме резултат. Трябва да позаобиколи този-онзи. Ще ми се обади в кабинета. Както сигурно чухте, обещах му незабавно да го уведомя, ако изскочи нещо за някой от служителите им.

Той стана и се накани да си върви.

— Къде отиваш? — попита го Вейл.

— В Централата. За съвещание, което не бива да пропускам. Ще ви се обадя веднага щом разбера нещо.

Сбогуваха се и Вейл се върна при стената и я заоглежда. Накрая каза на Бърсоу:

— Да поизлезем малко. Искаш ли да проверим случаите на Сандра?

— Сигурен ли си, че ти се занимава с това сега?

— Трябва да върша нещо. Хайде да поизнервим някого.

Следващите три часа Вейл и Бърсоу прекараха в стария ритъм, усъвършенстван през трите години приятелство и съвместна работа в Детройт. Допълваха се добре в разобличаването на познатите нюанси на престъпно поведение — едно и също навсякъде, независимо дали се намираха в Мичигън или във Вашингтон.

Първо се отбиха в пътническа агенция, предлагаща екскурзии до Близкия изток. Във файла на Сандра не беше отбелязано защо ги разследва, но когато разпитаха собственика, откриха, че отглежда марихуана в сутерена на сградата. Решиха, че някой се е усъмнил заради необяснимата консумация на електроенергия в постройката, дължаща се на сложната осветителна система в „плантацията“.

Следващият случай се оказа фабрика за документи за самоличност в частно жилище. Човекът, оглавяващ операцията, издаваше фалшиви шофьорски книжки и талони за коли по сто долара бройката. Арестували го преди години и го пуснали условно на свобода. Обясни на агентите, че според адвоката му вероятно само ще удължат условната му присъда, ако го заловят. Вейл и Бърсоу решиха, че няма нищо общо с изчезването на Сандра.

— Двама отпаднаха, остават още трима — заключи Вейл, когато се върнаха в колата. — Лукас Бърсоу, кажете кой е следващият кандидат?

Преди Бърсоу да успее да отговори, телефонът на Вейл иззвъня. Беше Каликс. Вейл послуша няколко секунди и каза:

— Добре, ще бъдем там.

— Какво има? — попита Бърсоу.

— Ще трябва да отложим проучването. Джон е получил списъка със служителите на ЦРУ.