Джак Харт
След багера (9)

9

Днес си спомних колко много ти липсваше морето. И други неща ти липсваха, разбира се, хората най-вече, звънът от църковната камбана в Иски, разнесъл се над полето в неделната утрин, клоните на върбата, полюшващи се над стената на Малуни. И докато лежеше буден в единичното си легло в предната стая в Баликлеър, ти напрягаше слух да чуеш морето.

Чувам го сега. Постоянен тих шепот, толкова лек и естествен, че не нарушава тишината. Този шепот беше постоянно в ушите ти от деня, в който се роди, до деня, в който замина. Тишината на Мидландс след това ти се струваше мъртва.

Да, днес си спомних твоята болка и копнеж. На шега попитах майстора дали все още добиват пясък от Чимин. Той ми каза, че пясъчните ивици отдавна са затворени за добив. Добави, че строителите поначало не обичат да използват пясък, ваден от крайбрежието, защото лесно се овлажнява и сълзи по време на прилив.

Каза го сериозно. А аз си спомних болката ти от раздялата в сълзящия пясък.