Джак Харт
След багера (19)

19

Понякога се чувствам като един от онези нещастници, които сме виждали по телевизията в репортажи за земетресения да ровят из развалините в търсене на останки от предишното.

Крача по улицата и търся следи от домовете, които познаваше и в които те приемаха с радост. Малкият Джон, който едва ли е чувал за Робин Худ го няма. Почти не личат стените на къщата, няма го гъстият сламен покрив, в който той държеше косата, която остригваше от теб и от другите местни мъже и момчета. Той не беше бръснар, просто случайно си беше купил машинка за подстригване от панаира в Слайго. Струва ми се, че по едно време знаех защо не иска да гори косата, а все я крие в сламата на покрива. Имаше някаква случка, но изглежда съм я забравил.

Следващата къща, на Дейзи и Теси, още я има, но е празна откакто двете старици умряха. Ослушвам се за екзотичния глас на техните токачки, но чувам само недоволните врани, които са завзели вълшебната градина. Пътеката е замрежена от храсти и не мога да видя дали старият стенен часовник с човешки ръст още стои в коридора.

Къщата на Пат Даниълс е полуразрушена, каквато си беше и по онова време. Още помня страхотния вкус на тънките парчета шоколад „Кадбъри“, с които винаги те черпеше, когато ходеше у тях. Ти все се чудеше колко безупречно пометени са винаги подовете на горната спалня и кухнята, макар там да нямаше покрив. Когато покривът пропадна, Пат просто изчисти купчината гнила слама и се прибра на закрито, докато накрая остана да живее в единствената стая с покрив.

Къщата на брат му Джон Даниълс е почти също толкова разрушена. Той държеше бик и надничайки над стобора, ти и Антъни тайно наблюдавахте разгонените животни и за пръв път предугадихте тайната на плоденето.

Всички те са изчезнали, с изключение на дребните останки от живота им, които откривам, докато ровя из развалините и спомените си.