Джак Харт
След багера (43)

43

Как така не съм идвал досега? Безброй пъти са ми задавали този въпрос и безброй пъти съм го задавал сам на себе си.

Така и не намерих отговор, поне не такъв, който ти би разбрал. Несъмнено една от причините е ужасът от това, нещо да се е променило, ужасът да не би представата ми да се размине с действителността, ужасът, че ако съзра реалността, въздействието на картините в главата ми ще отслабне.

Седем хиляди години нашите предци строили домове и отглеждали животни, обичали се и се женели, раждали се и умирали на тази ивица земя между планината Окс и океана. Какво чудно има тогава, че сърцето ми започва да бие по-силно всеки път, когато се сетя за величествените крайбрежни скали на Окрис Хед, когато си представя възвишенията на Бен Булбен и Нокнариа покрай залива, всеки път, когато си спомня трънака край пътя, където дядо ухажвал баба? Какво чудно има тогава, че всеки спомен от Тирера ме е преследвал, докато го пресъздам в думи?

Слайго е първата ми любов. И както всяка първа любов и тази е била мярката, с която съм измервал всяка следваща. И когато започнах да откривам други красоти, имах чувството, че съм изневерил, че съм извършил предателство. И макар да продължих да възпявам първата си любов с несекваща страст, светът постепенно се вмъкваше между нас и разстоянието се увеличаваше. Колкото по-продължително и гръмогласно я възпявах, толкова повече се отдалечаваше любовта ми, докато накрая осъзнах, че възпявам нещо, което вече съществуваше само в моите мисли.

Затова не се връщах. Бях ужасен от онова, по което най-силно копнеех.