Джак Харт
След багера (15)

15

Помниш ли тълпата, която се събра в деня на заминаването ви? Мъже, жени, деца. Децата, повечето братовчеди — първи, втори, трети, гледаха мълчаливо как част от другарите им внезапно изчезват от живота им. Жените помагаха на мама с опаковането, носеха кашони с посуда, сгънати одеяла и бохчи с дрехи към задната част на камиона отвън.

Ти им помагаше да ги качват в каросерията. Тогава някой ти подаде кутията с футболните медали, които подрънкваха вътре, и ти не знаеше къде да я сложиш. Как да метнеш такава светиня отзад в камиона. Ти отхлупи разкривения капак и прокара пръсти по лъскавите колелца, докосна златото на най-ценните от тях, шампиони на Слайго, шампиони на лига Конахт. Някои се повтаряха и принадлежаха на покойните ти чичовци. Липсваше медалът от първенството на Ирландия, спечелен от чичо ти. Беше се изгубил след смъртта му, както много други неща.

Гласът на татко те сепна от унеса. Той, Джоузи Конър и Ред Лавел се готвеха да качат наковалнята в камиона. По лицето на Ред се стичаха сълзи. Джоузи Конър беше мълчалив и сериозен — той, който беше винаги усмихнат и готов да се шегува, и който веднъж те закара на рамката на колелото си да гледате цирка на Дъфи на панаира в Дромор Уест. Повече не можеше да гледаш.

Под претекст, че търсиш по-сигурно място за кутията с медалите, ти изостави поста си и се скри в кабината. Седеше там, без да смееш да погледнеш мъката по лицата на хората, мъжете, жените и дори безмълвните деца. Гледаше напред към пътя, по който щяхте да поемете покрай Разцепената скала и отвъд хълма Килкълън.

Тогава се отвори вратата на кабината. Антъни се качи и седна до теб. Какво ти каза той? Какво му каза ти? Не помня. Но седяхте там, докато натовариха всичко отзад.

Призраците на всички тези хора са с мен сега, седнали на ниската стена отвън, съседите Бриджи и Кейти Малоуни, Майк и Чарли. Те живееха тихо в съседство, животът им беше естествен като този на кленовото дърво. Защо скърбяха в този ден? За нас или за себе си? Има ли нещо, което вечно ни отделя от спокойното цъфтене на обичките?

И какво да се опитвам да направя аз? Да върна миналото? Да го пресъздам? Да дам на тези призраци гласове, с които да говорят? Мога ли да накарам маргаритката да разцъфти и коса да запее?