Джак Харт
След багера (31)

31

Хората ме питат по разни литературни четения какво ме е вдъхновило да напиша стихотворението „Видението на Джон Девайн“. Обяснението е едновременно лесно и трудно. Някога познавах един свещеник, чудесен преподавател, отец Том, който умееше да разяснява всичко — от свойствата на ангелите до подхранващите почвата вещества, съдържащи се в кравешкия тор. Веднъж ни възложи да напишем за Коледа стихотворение в рими, посветено на Бог. В урока си той спомена виденията на свети Йоан Кръстни и свети Йоан Богослов. Аз пък си спомних за един Джон Девайн^[1], когото познавах, и се запитах какво би казал той по въпроса за Бог. В представата ми изниква образът на мъж, на баща ми, на бащата на Антъни, на Майк Малоуни, мъж, застанал на синора, в сянката на дърветата, едва различим във вечерния сумрак, зареял поглед в нивата, която току-що е засял. Той стои там, почти невидим силует, след усилния ден, гледа засятата нива и размишлява. Двайсет години по-късно написах стихотворението.