Джак Харт
След багера (37)

37

Откакто се завърнах, постоянно търся обяснение на онова странно пътуване, което предприехте с татко до върха на планината Кърлю в търсене на границата между двете графства. В днешно време хората говорят по-свободно по въпроси, които тогава се пазеха в тайна и бяха болезнени. Освен това впоследствие Църквата призна, че лимбът е измама, хитрост, с която клирът е пришпорвал паствата си да кръщават децата възможно най-бързо.

Обичаят бил бащата да отнесе трупа на некръстеното дете и да го зарови в полунощ на границата между две землища или две енории. Използвали и ничия земя, оставена на някой кръстопът. В район като Тирера обаче най-често извършвали такива погребения на брега на морето.

Дълго мислих върху това, имах чувството, че мозъкът ми ще се пръсне, понякога мислех по цяла нощ. Най-после ме озари една идея. Пограничното място не принадлежи нито на едната страна, нито на другата. То е външно място. А полунощният час, разделящ предния ден от следващия, е външно време. Дали погребението не представлява някакъв ритуал? След като новороденото в християнския свят било прокълнато да отиде в лимба, дали не го предлагали на шидите^[1] с надежда за по-добър задгробен живот? Пролуките във времето и в пространството са били използвани от шиди да напускат другата земя, защо да не се използват и за достъп дотам? Най-отчетливата от всички граници, тази между земята и морето, между две стихии, вероятно се е считала за най-могъщата граница и следователно е била използвана най-често.

Моята теория, че тези погребения са свързани с древен ритуал по принасянето на тези деца на шидите, се подкрепя от Том Конър, който е дълбоко запознат с древните традиции в този край. Той не бе чувал за подобна идея, но тя не е и нещо, което хората свободно биха признали с оглед на отношението на Църквата към езическите ритуали. Все пак, каза той, в нея може би има нещо вярно, тъй като някои хора погребвали некръстените си деца сред кръглите руини — могили, за които се вярва, че са подвластни на друидски магии и са входове към отвъдното.

Последната му забележка ме порази. Тя доказваше моята теория с положителност. Най-сетне разбирах защо татко предприе онази странна одисея с трупа на Анджела, макар и да не я доведе докрай.