Джак Харт
След багера (25)

25

Постоянно се стряскам от разни неща из къщата, които извикват спомени. Пиронът, на който окачвахме газената лампа, още е в стената, покрит от пластове боя. Дори и когато електрическите стълбове се изправиха в редица по протежение на улицата и електротехниците прокараха кабел към къщата, с който захраниха три крушки, увиснали по една от тавана на всяка от стаите, газената лампа си остана на мястото за всеки случай. Някои от съседите смятаха, че това е мода, която ще отмине, и останаха верни на газената лампа.

А когато се връщахте за двете седмици ваканция през август, в къщата нямаше ток и вие с радост се събирахте вечерта под газената лампа. Трябва да потърся из антикварните магазини. На този пирон вече не може да виси нищо друго.

Малката летва на прага на входната врата също си стои, онази, на която се спъна в зимата на големия сняг. Тогава гонеше чайките, които слизаха да кълват трохите, които мама им хвърляше. Забавляваше се да ги дразниш, изскачайки навън, докато кацаха, и се скриваше обратно, докато се вдигнеха във въздуха. Накрая се подхлъзна, или пък се спъна, на прага и си разби устата в пода. Още имам белег на устната.