Ричард Адамс
Хълмът Уотършип (18)

15. Историята за кралските марули

Дон Алфонсо: „Ето го лекаря, красиви госпожи!“

Ферандо и Гилелмо: „Деспина маскирана, каква печална гледка!“

Лоренцо да Понте, „Така правят всички“

Казват, че съществувало време, когато Ел-Ахрейра и неговите последователи загубили всичкия си късмет. Техните неприятели ги прогонили от хубавите земи и те били принудени да живеят в Келфазинските блата. Къде са тези блата аз може и да не знам точно, но едно е сигурно — че по времето, когато Ел-Ахрейра и последователите му живеели там, това е било най-ужасното място на света. Нямало никаква друга храна, освен жилава трева, а дори и тя била размесена с горчива тръстика и лапад. Почвата била прекалено влажна, за да може да се копае — във всяка дупка се появявала вода. Но всички други животни изпитвали такова подозрение към Ел-Ахрейра и хитростите му, че не му разрешавали да излезе от тази окаяна страна, а всеки ден принц Дъга идвал на разходка в блатата, за да провери дали Ел-Ахрейра продължава да е там. Принц Дъга управлявал небето и хълмовете и Фрит му бил казал да уреди света както той намери за добре.

Един ден, когато Принц Дъга се разхождал в блатата, Ел-Ахрейра го пресрещнал и му казал:

— Принц Дъга, на зайците от моя народ им е студено и те не могат да се скрият под земята поради влагата. Храната им е толкова груба и бедна, че те ще се разболеят като дойде лошото време. Защо ни държиш тук против волята ни? Ние не правим нищо лошо.

— Ел-Ахрейра — отговорил Принц Дъга, — всички животни знаят, че ти си крадец и шмекер. В крайна сметка, хитростите ти се обърнаха срещу теб и ти ще трябва да живееш тук, докато успееш да ни убедиш, че си станал честен заек.

— Тогава никога няма да се измъкнем оттук — казал Ел-Ахрейра, — защото мен ще ме е срам да кажа на зайците си да престанат да са хитри. Ще ни пуснеш ли оттук, ако успея да преплувам езеро, пълно с щуки?

— Не — отговорил Принц Дъга, — вече съм чувал за този ти номер, Ел-Ахрейра, и зная как се прави.

— Ще ни пуснеш ли да излезем, ако открадна марулите от кралската градина? — попитал тогава Ел-Ахрейра.

Да ви обясня сега — крал Дарзин управлявал най-големия и най-богатия животински град в тогавашния свят. Неговите войници били много свирепи, а маруловата градина била заградена с дълбок ров и била пазена от хиляди стражи ден и нощ. Тя била близо до двореца му, на края на града, където живеели повечето от последователите му. Така че като чул Ел-Ахрейра да говори за открадване на марулите на крал Дарзин, принц Дъга се засмял и казал:

— Може да опиташ, Ел-Ахрейра. Ако успееш, ще размножа твоя народ навсякъде и никой няма да може да спира зайците да влизат в зеленчукови градини, отсега чак до края на света. Но това, което ще се случи, е, че стражите ще те убият и светът ще се отърве от един така правдоподобно преструващ се калпазанин.

— Много добре — отговорил Ел-Ахрейра, — ще видим какво ще стане.

Така се случило, че наблизо бил таралежът Йона, който търсел охлюви в блатистата почва. Той чул разговора на принц Дъга с Ел-Ахрейра и отишъл в двореца на крал Дарзин, за да го предупреди за намерението на Ел-Ахрейра и да поиска награда за това си деяние.

— Кралю Дарзин — казал той подсмърчайки — този проклет крадец, Ел-Ахрейра, се закани да открадне твоите марули и идва насам да те измами и да проникне в градината.

Крал Дарзин се завтекъл надолу към градината и извикал капитана на стражите.

— Виждаш ли ги тези марули? — попитал той. — Откакто са засети, ни една от тях не е открадната. Те много скоро ще узреят и тогава смятам да организирам голям пир за целия ми народ. Но чух, че този мошеник Ел-Ахрейра възнамерява да дойде насам и да ги открадне, ако може. Така че ти трябва да удвоиш стражата и всички градинари трябва да бъдат проверявани всеки ден. Нито едно листо не трябва да напусне градината, преди аз или главният опитвач на храна да дадем заповед за това.

Капитанът на стражата изпълнил всички тези нареждания. Същата нощ Ел-Ахрейра се измъкнал от Келфазинските блата и тайно отишъл до големия ров. С него бил и верният му капитан на Ауслата, Зайофейкал. Те приклекнали в храстите и наблюдавали как удвоената стража патрулира нагоре-надолу. На сутринта видели как градинарите пристигат и как всеки бил проверен от трима стражи, преди да влезе. Един градинар бил нов — бил дошъл да замести болния си чичо. Стражите не го познали и не му разрешили да влезе, дори едва не го натикали в рова преди да го пуснат да си ходи. Ел-Ахрейра и Зайофейкал си тръгнали замислени. Същия ден, когато принц Дъга дошъл да се разхожда из блатата, попитал Ел-Ахрейра:

— Я, я, Принце с Хилядата Врагове, къде са марулите?

— Те ще ми бъдат доставени — отговорил Ел-Ахрейра. — Прекалено много са за носене.

После заедно със Зайофейкал тайно отишъл до една от малкото дупки, които не били пълни с вода, поставил отвън часовой и там цял ден и цяла нощ мислили и се съвещавали какво да правят.

На хълма при двореца на крал Дарзин имало градина и там децата на краля и на най-важните му последователи били завеждани от своите майки и бавачки. Градината не била оградена със стена и се охранявала само когато децата играели там — нощем мястото било празно, защото там нямало нищо за крадене. На следващата нощ Зайофейкал, който бил получил инструкции от Ел-Ахрейра, отишъл в градината и си изкопал скривалище. Там той се скрил през нощта, а на сутринта, когато децата били доведени да си играят, той се промъкнал от скривалището си и се присъединил към тях. Децата били толкова много, че всяка от майките и бавачките помислила, че той трябва да е на някоя друга. Тъй като на ръст той бил като повечето деца, а и изглеждал като тях, бързо успял да се сприятели с децата. Зайофейкал знаел много шмекерии и игри и скоро той тичал и играел, все едно че и той бил дете. Като станало време децата да се прибират вкъщи, Зайофейкал тръгнал с тях. При портите на града стражите забелязали Зайофейкал — как идва заедно със сина на крал Дарзин. Спрели го и го попитали коя е майка му, но кралския син казал:

— Оставете го на мира. Той ми е приятел.

Така Зайофейкал влязъл с другите деца.

Веднага след като проникнал в кралския дворец, Зайофейкал се затичал в суматохата и се скрил в една от тъмните бърлоги, където се крил цял ден. Вечерта излязъл и се запътил към кралските складове, където се приготвяла храната за краля и неговите главни последователи и съпруги. Там имало треви, плодове, корени, а дори и орехи и ягоди, защото в тези дни поданиците на крал Дарзин ходели навсякъде из горите и полята. В складовете нямало стражи и Зайофейкал се скрил там в тъмното. После направил всичко по силите си да повреди храната — разбира се, освен тази, която самият той изял.

Същата вечер крал Дарзин изпратил да повикат главния му опитвач на храна и го попитал дали марулите вече са узрели. Главният опитвач отговорил, че много от тях са станали отлични на вкус и че той вече се е разпоредил няколко да бъдат донесени в складовете.

— Добре — казал кралят. — Ще изядем две-три тази вечер.

Но на сутринта кралят и няколко души от свитата му ги заболяло стомах. И с каквото и да се хранели, продължавало да ги боли, защото Зайофейкал се криел в складовете и развалял храната, веднага след като я докарвали. Кралят изял още няколко марули, но продължавал да боледува. Дори разстройството се усилило.

Пет дни по-късно Зайофейкал се промъкнал навън с децата и се върнал при Ел-Ахрейра. Като чул, че кралят е болен и че Зайофейкал е изпълнил всичко, което му било поръчано, Ел-Ахрейра започнал да си прави маскировка. Той прещипнал бялата си опашка и накарал Зайофейкал да изгризе късо козината му и да я боядиса с кал и боровинки. После се покрил целият с влачещи се стръкове от лепка и големи репеи и дори намерил начин да промени миризмата си. Най-сетне толкова се преобразил, че дори собствените му съпруги не могли да го познаят. Казал на Зайофейкал да го следва малко по-назад и отишъл при двореца на крал Дарзин. А Зайофейкал останал да чака навън, на върха на хълма.

Като пристигнал пред двореца, Ел-Ахрейра поискал да види капитана на стражата и му казал:

— Ще ме заведеш при краля. Праща ме принц Дъга. Като научи, че кралят е болен, той поръча да ме намерят в далечната земя отвъд Келфазин, за да открия причината за тази болест. Но по-бързо! Не съм свикнал да чакам.

— А откъде мога да съм сигурен, че това е вярно? — попитал капитанът на стражата.

— Все ми е едно — отговорил Ел-Ахрейра. — Какво е болестта на един дребен крал за главния лекар на земята отвъд златната река на Фрит? Ще се върна и ще кажа на принц Дъга, че кралските стражи са глупави и са се отнесли с мен като пълни с бълхи простаци.

След което, Ел-Ахрейра се обърнал и тръгнал да си ходи, но капитанът се уплашил и го повикал да се върне. В крайна сметка, Ел-Ахрейра се оставил да бъде убеден и стражите го завели при Краля.

След пет дни приемане на лоша храна и стомашна болест, кралят не бил склонен да прояви подозрение към някой, който твърдял, че е пратен от принц Дъга да му помогне. Той замолил Ел-Ахрейра да го прегледа и му обещал, че ще изпълни всичките му предписания.

Ел-Ахрейра вложил изключително старание при прегледа на Краля. Той погледнал в очите и ушите му, прегледал зъбите му и изпражненията му, както и краищата на ноктите му и запитал с какво се е хранил. После поискал да види кралските складове и маруловата градина. Като се върнал при Краля, казал много сериозно:

— Велики Кралю, добре знам каква тъжна новина ще е това за теб, но трябва да знаеш, че причината за болестта ти са точно тези марули, от които имаш толкова много.

— Марулите? — възкликнал крал Дарзин. — Невъзможно! Всички те са израсли от добри и здрави семена и са пазени ден и нощ.

— Уви! — казал Ел-Ахрейра. — Прекрасно знам това. Но те са инфектирани от ужасния Въшкошар — боже мой, какъв ужасен вирус, който лети в стесняващи се кръгове в Клъджкия Гънпат, отвъд пурпурния Аваго и съзрява в сиво-зелените гори на Оки Поки. Това, нали разбирате, е мой опит да опиша въпроса на разбираем език, като за вас. От медицинска гледна точка са възможни известни усложнения, с които няма да ви занимавам.

— Не мога да повярвам! — възкликнал пак кралят.

— Ами най-лесно е да ви дам доказателство. От друга страна, не е редно да заразим някой от вашите поданици. Наредете на стражите да излязат и да доведат пленник.

Стражите излезли и първото същество, което намерили, бил Зайофейкал, както си пасял на хълма. Довлекли го през градските порти и го завели пред краля.

— А, заек — казал Ел-Ахрейра. — Противно същество! Толкова по-добре. Отвратителни заеко, изяж тази маруля!

Зайофейкал изпълнил нареждането и малко след това започнал да стене и да се мята насам-натам, ритайки конвулсивно. След това загризал пода и му излязла пяна на устата.

— Много е болен — констатирал Ел-Ахрейра. — Трябва да е изял някоя особено лоша маруля. Или пък, което е по-вероятно, инфекцията е особено смъртоносна за зайците. Но така или иначе, нека сме благодарни, че това не се случи с Ваше Величество. Е добре, той послужи за нашите намерения. Изхвърлете го оттук! Настоятелно бих посъветвал Ваше Величество да не оставяте марулите да стоят на сегашното им място, защото те ще вържат, ще цъфнат и ще дадат семена, а така инфекцията ще се разпространи. Знам, че това е разочарование за вас, но трябва да се отървете от марулите.

В този момент, по едно щастливо съвпадение, влязъл отново капитанът на стражата, водейки със себе си таралежа Йона.

— Ваше Величество — извикал капитанът. — Това същество идва от Келфазинските блата. Народът на Ел-Ахрейра се събира за война. Твърдят, че ще дойдат да атакуват градината на Ваше Величество, за да откраднат кралските марули. Мога ли да помоля за заповед на Ваше Величество да изведа войниците и да ги унищожа?

— Аха — възкликнал кралят — но аз имам по-добър план. Нали инфекцията е „особено смъртоносна за зайците“? Е, добре. Нека тогава получат колкото марули искат. Всъщност, най-добре закарайте хиляда марули при Келфазинските блата и им ги оставете там. Хо-хо! Каква шега! Чак се почувствах по-добре от нея!

— О, каква убийствена хитрост! — възхитил се Ел-Ахрейра. — Неслучайно Ваше Величество е ръководител на един велик народ. Смятам, че вече сте в процес на оздравяване. Както и при други болести, лечението е просто, след като вече е установено какво трябва да се прави. Не, не, няма да приема възнаграждение. Във всеки случай, тук няма нищо, което да се счита за ценно в блестящата земя, отвъд златната река на Фрит. Направих каквото принц Дъга поиска от мен — това е достатъчно. Ще бъдете ли така добър да наредите на стражите да ме придружат до подножието на хълма?

И след като се поклонил, Ел-Ахрейра напуснал двореца.

По-късно същата вечер, докато Ел-Ахрейра карал зайците си да ръмжат войнствено и да тичат насам-натам из Келфазинските блата, принц Дъга пристигнал над реката.

— Ел-Ахрейра — запитал той — да не съм омагьосан?

— Напълно е възможно — отговорил Ел-Ахрейра. — Ужасният Въшкошар…

— Хиляда марули са натрупани на купчина до блатото. Кой ги е занесъл там?

— Казах Ви, че ще бъдат доставени — отговорил Ел-Ахрейра. — Не би могло да се очаква от моите зайци, както са гладни и слаби, да ги донесат по целия път от градината на крал Дарзин. Но сега те бързо ще се засилят, при лечението, което ще им предпиша. Защото трябва да знаете, че аз съм лекар. Ако все още не сте чули това, принц Дъга, може да сте сигурен, че скоро ще го чуете — и то от независим източник. Зайофейкал, тръгвай да събереш марулите.

Така принц Дъга разбрал, че Ел-Ахрейра удържал на думата си и че той самият трябва да спази своето обещание. Пуснал зайците да излязат от Келфазинските блата и те се размножили навсякъде. И от този ден насам, няма сила на земята, която да може да удържи някой заек да не влезе в зеленчукова градина, защото Ел-Ахрейра ги подтиква с хиляди от най-добрите на света хитрости.

"Така принц Дъга разбрал, че Ел-Ахрейра удържал на думата си и че той самият трябва да спази своето обещание."