Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Каин и Авел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prodigal Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
alex1343
Корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Блудната дъщеря

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 19.04.2004

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-528-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6550

История

  1. — Добавяне

36.

Кампанията нямаше да започне до Деня на труда и Флорентина се възползва от това, за да се върне във Вашингтон и да навакса с пренебрегнатите си задължения като сенатор. Дори намери време да посети Чикаго.

Всеки ден разговаряше с Пит Паркин по телефона и той определено не можеше да бъде по-приятелски настроен и склонен да съгласуват договореностите си. Разбраха се да се срещнат в кабинета му в Белия дом и да обсъдят окончателния план на кампанията. Флорентина се опита да изпълни всичките си други ангажименти преди срещата, за да може през последните два месеца да се посвети изцяло на изборите.

На 2 септември Флорентина, Едуард и Джанет пристигнаха в Западното крило на Белия дом. Посрещна ги Ралф Брукс, който очевидно си оставаше любимият помощник на кандидата. Флорентина бе твърдо решена да няма никакви търкания с Брукс, особено след като знаеше, че той бе очаквал да бъде кандидат за поста. Сенатор Брукс ги прекара през приемната и ги въведе в кабинета на Пит Паркин. За първи път Флорентина видя помещението, в което може би щеше да се настани само след няколко седмици. Изненада се от уюта сред жълтите стени. На махагоновото бюро имаше свежи цветя, а по стените висяха картини на Ремингтън. „Любовта на Паркин към Запада“, помисли си Флорентина. Беше краят на лятото и слънцето надничаше през гледащите на юг прозорци.

Пит Паркин веднага скочи да ги посрещне — мъничко по-енергично, отколкото бе нормално. Всички се настаниха около масата в центъра на кабинета.

— Мисля, че всички познавате Ралф — каза Пит Паркин и се разсмя малко изкуствено. — Той измисли стратегията на кампанията и съм сигурен, че тя ще ви впечатли силно.

Ралф Брукс разстла на масата голяма карта на Съединените щати.

— В никакъв случай не бива да забравяме, че са ни необходими двеста и седемдесет гласа в Избирателната колегия, за да си осигурим Белия дом. Макар и да е очевидно важно и особено популярно да спечелим на прякото гласуване, много добре знаем, че именно гласовете в Избирателната колегия определят следващия президент. Ето защо съм оцветил с черно щатите, в които според мен имаме най-малко шансове да спечелим. В бяло са онези, в които демократите са традиционно силни. Ключовите спорни щати са оцветени в червено и съставляват общо сто седемдесет и един гласа в Избирателната колегия. Смятам, че и Флорентина, и Пит следва да посетят всички червени щати най-малкото веднъж, но Пит трябва да насочи енергията си на юг, а Флорентина да прекара повечето време на север. Само Калифорния, която е с четиридесет и пет гласа в Избирателната колегия, трябва да се посещава редовно и от двама ви. До изборите остават шестдесет и два дни и през това време трябва да използваме всяка свободна минута в щатите, където имаме реални шансове, и да се отбиваме само проформа там, където спечелихме пълна победа през 1964 година. Що се касае до белите щати, трябва да ги посетим най-малкото веднъж, за да не ни обвинят, че смятаме гласовете им за гарантирани. Смятам, че Охайо трябва да се отпише, тъй като е родният щат на Ръсел Уорнър, но не бива да позволяваме на републиканците да си мислят, че Флорида е тяхна само защото подгласникът на Уорнър навремето е бил старши сенатор оттам. А ето и дневната ви програма от понеделник нататък — продължи той и им подаде две папки. — Предлагам да поддържате контакт помежду си най-малкото два пъти на ден — в осем сутринта и в единадесет вечерта по централно време.

Флорентина бе силно впечатлена от свършеното от Ралф Брукс преди срещата и наистина можеше да оцени защо Паркин толкова много държи на него. През следващия час Брукс отговаряше на възникналите около плана въпроси и накрая се стигна до съгласие по основните моменти от стратегията. В дванадесет и тридесет вицепрезидентът и Флорентина се появиха на северния портик на Белия дом, за да направят изявления за пресата. Ралф Брукс сякаш разполагаше със статистически данни за всичко — пресата, предупреди ги той, е разделена както всичко останало. Сто и петдесет вестника с двадесет и два милиона читатели вече подкрепяха демократите, а сто четиридесет и два с двадесет и един милиона и седемстотин хиляди читатели бяха на страната на републиканците. Ако имали нужда, добави той, можел да достави подробности за всеки вестник в страната.

Флорентина погледна към площад „Лафайет“, осеян с колички за сандвичи и хора, излезли на пикник. Ако я изберяха, рядко щеше да й се удава да се разхожда из вашингтонските паркове и мемориали. Във всеки случай, не и без задължителната компания.

След като журналистите зададоха обичайните въпроси и получиха обичайните отговори, Паркин поведе Флорентина обратно към вицепрезидентския кабинет. Междувременно филипинските сервитьори бяха сервирали обяд на масата за съвещания. Флорентина си тръгна от срещата много по-обнадеждена от начина, по който се развиваха нещата — особено след като вицепрезидентът на два пъти спомена пред Брукс за споразумението им за 1996 година. Въпреки това смяташе, че има да изтече още много вода преди Паркин да спечели пълното й доверие.

На 7 септември тя отлетя за Чикаго, за да започне своята част от предизборната кампания. Скоро обаче откри, че дори с помощта на пресата й е трудно да спазва графика си. Липсваше й мотивът, който бе основният й двигател досега.

Планът на Брукс вървеше като по вода през първите няколко дни, докато Флорентина обиколи Илинойс, Масачузетс и Ню Хампшир. Не срещна никакви изненади, докато не пристигна в Ню Йорк, където огромната тълпа журналисти я чакаше още на летище „Олбъни“. Искаха да знаят мнението й за отношението на Пит Паркин относно гражданите с мексикански произход. Флорентина призна, че не знае за какво става дума, и те й обясниха, че кандидатът споменал, че никога не е имал проблеми с чиканосите[1] в ранчото си — приемал ги едва ли не като родни деца. Защитниците на граждански права из цялата страна бяха наскачали и единственото, което Флорентина успя да каже, бе:

— Уверена съм, че е бил разбран погрешно или че думите му са извадени извън контекста.

Кандидатът на републиканците Ръсел Уорнър заяви, че не може и дума да става за погрешно разбиране и че Пит Паркин е просто расист. Флорентина продължи да отрича подобни твърдения, макар и да подозираше, че в основата си са верни. Двамата с Паркин трябваше да нарушат графиците си и да отлетят за Алабама, за да присъстват на погребението на Ралф Абърнати. Брукс отбеляза, че смъртта му е съвсем навременна. Когато го чу, Флорентина едва не го наруга пред журналистите.

Продължи обиколките си из Пенсилвания, Западна Вирджиния и Вирджиния, за да отиде накрая в Калифорния, където към нея се присъедини Едуард. Белла и Клод ги заведоха в един ресторант в китайския квартал. Управителят ги отведе до едно сепаре в ъгъла, където никой не бе в състояние да ги види. За жалост, почивката продължи само няколко часа, след което Флорентина трябваше да отлети за Лос Анджелис.

На пресата започна да й писва от дребнавите заяждания между Паркин и Уорнър за всичко освен за реалните въпроси и когато двамата кандидати се появиха на телевизионен дебат в Питсбърг, всеобщото мнение бе, че и двамата са изгубили и че единственият достоен кандидат за президент в цялата кампания е сенатор Каин. Мнозина журналисти изразиха мнението си, че съгласието й да стане подгласник на Пит Паркин е истинска трагедия.

— Ще напиша цялата истина в мемоарите си — каза тя на Едуард. — Но тогава на кого ли ще му пука?

— На никого — отвърна той. — Колко американци могат да кажат името на вицепрезидента на Хари Труман?

На следващия ден Пит Паркин пристигна в Лос Анджелис за едно от малкото им появявания заедно. Вицепрезидентът слезе от „Еър Форс II“ с мисурския „Неустрашим демократ“ — единственият вестник, който излезе със заглавие „Паркин печели дебата“. Флорентина се възхити на начина, по който можеше да накара и носорога да изглежда с кожа като на бебе. Калифорния бе последната им спирка преди да се върнат в своите щати. Проведоха последното събрание в „Роуз Боул“, заобиколени от звезди, половината от които се явиха на сцената само заради безплатната реклама, която щяха да получат независимо кой е кандидатът. Наред с Дъстин Хофман, Ал Пачино и Джейн Фонда Флорентина прекара по-голямата част от времето в даване на автографи. Не знаеше какво да отговори на момичето, което, след като видя подписа й, я попита озадачено:

— Кой беше последният ви филм?

На следващата сутрин Флорентина отлетя за Чикаго, а Пит Паркин тръгна към Тексас. Когато самолетът й кацна във Ветровития град, я посрещна тълпа от тридесет хиляди души — най-голямата, събирана досега от който и да било от кандидатите.

 

 

В деня на изборите Флорентина гласува в началното училище в Девети избирателен район в присъствието на обичайната група репортери от телевизията и пресата. Усмихна им се със съзнанието, че ще бъде забравена новина само след седмица, ако демократите изгубят. През останалата част от деня обикаляше партийни комитети, избирателни секции и телевизионни студия. Прибра се в апартамента си в чикагския „Барон“ няколко минути преди края на изборния ден.

Позволи си първата наистина дълга и гореща вана за повече от пет месеца и облече дрехи, които не зависеха от това с кого ще прекара вечерта. После към нея се присъединиха Уилям, Джоана, Анабел и Ричард, който на шестгодишна възраст получи разрешението да гледа изборите. Едуард пристигна малко след десет и половина и за първи път в живота си видя Флорентина без обувки, качила крака върху масата.

— Мис Тредголд не би го одобрила.

— На мис Тредголд не й се е налагало да води седеммесечна кампания без прекъсване — отвърна тя.

Заобиколена от храна, напитки, семейство и приятели, Флорентина гледаше резултатите от Източния бряг. От момента, когато Ню Хампшир отиде за демократите, а Масачузетс — за републиканците, стана ясно, че ги очаква дълга нощ. Флорентина бе доволна, че в изборния ден времето в цялата страна бе добро. Никога не забравяше думите на Тиъдър Х. Уайт, според когото Америка винаги гласува за републиканците до пет часа. След този час работещите мъже и жени на връщане от работа решаваха дали да се отбият до избирателните секции; ако го правеха и само ако го правеха, властта отиваше у демократите. Засега изглеждаше, че мнозина са спрели при избирателните си секции, но въпреки това Флорентина се питаше дали резултатът ще е достатъчен. Към полунощ демократите бяха спечелили Илинойс и Тексас, но бяха изгубили Охайо и Пенсилвания. Когато три часа след Ню Йорк избирателните машини в Калифорния също прекратиха работата си, Америка все още нямаше нов президент. Независимите проучвания извън избирателните секции само показваха, че най-големият щат в държавата не е луд по нито един от кандидатите.

В апартамента „Джордж Новак“ в чикагския „Барон“ някои се хранеха, някои пиеха, а трети спяха. Самата Флорентина остана будна и нащрек през цялото време и в два и тридесет и три Си Би Ес обяви резултата, който бе очаквала — Калифорния бе спечелена от демократите с 50.2 срещу 49.8 процента — разлика от триста тридесет и две хиляди гласа, които осигуриха избора на Паркин.

Флорентина вдигна телефона.

— Да не би да се обаждаш да го поздравиш? — поинтересува се Едуард.

— Не — отвърна Флорентина. — Обаждам се на Белла да й благодаря, че го избута дотам.

Бележки

[1] Граждани на САЩ от мексикански произход. — Бел.пр.