Джефри Арчър
Блудната дъщеря (8)

7.

В началото на втората година в гимназията Флорентина за първи път срещна Пит Уелинг. Той седеше в ъгъла на кабинета по музика и свиреше на пианото най-новия хит на Бродуей „Почти като влюбен“. Беше малко фалшиво, но Флорентина реши, че сигурно е заради пианото. Пит сякаш не я забеляза, докато минаваше покрай него, затова се наложи да се обърне и да мине втори път — отново без резултат. Момчето безгрижно прокара ръка през косата си и продължи да свири, затова тя се отдалечи, като се преструваше, че не го вижда. До обед на следващия ден вече знаеше, че е с два класа пред нея, къде живее, това, че е заместник-капитан на отбора по футбол, отговорник на класа си и почти на седемнадесет. Приятелката й Сюзи Джейкъбсън я предупреди, че и други са минавали по същия път, но без никакъв успех.

— Можеш да си сигурна, че ще му предложа нещо, на което няма да устои — отвърна Флорентина.

Същия следобед седна и написа първото си любовно писмо — поне така си мислеше. След много колебаене избра виолетово мастило и с дебели наклонени букви написа:

Скъпи Пит,

Разбрах, че в теб има нещо особено, още когато те зърнах. Мисля, че свириш великолепно на пиано. Какво ще кажеш да дойдеш да послушаме моите плочи?

Искрено твоя,

Флорентина (Розновски)

Изчака междучасието и се запромъква по коридора. Имаше чувството, че погледите на всички са насочени към нея, докато търсеше шкафчето на Пит Уелинг. Когато го откри, провери отново името му под номера. Четиридесет и две — стори й се добра поличба. Отвори шкафчето, остави писмото върху учебника по математика — той не можеше да не го забележи — и се върна с изпотени длани в класната стая. Час по час проверяваше своето шкафче с надеждата да намери отговор, но такъв нямаше. Седмица по-късно, когато вече бе започнала да се отчайва, видя Пит да седи на стъпалата пред параклиса и да си реше косата. „Как смее да нарушава едновременно две училищни правила“, помисли си тя и реши, че сега е моментът да разбере дали е получил поканата й.

Тръгна храбро напред, но когато стигна на метър от него, й се искаше да се изпари — не можеше да измисли какво да каже. Стоеше като агне пред погледа на питон. За щастие, той я измъкна от положението.

— Здрасти.

— Здрасти — успя да отвърне тя. — Получи ли писмото ми?

— Писмо ли?

— Да, миналия понеделник те поканих да дойдеш у нас да послушаме малко музика. Имам „Тиха нощ“ и повечето от последните хитове на Бинг Кросби. Чувал ли си го как изпълнява „Бяла Коледа“? — изигра най-големия си коз тя.

— О, значи онова писмо е твое — каза той.

— Да. Миналата седмица видях как играеш срещу Франсис Паркър. Беше фантастичен. Кога ще играеш пак?

— Има го в училищния календар — отговори той, прибра гребена във вътрешния си джоб и погледна над рамото й.

— Ще съм на трибуната.

— Не се съмнявам — каза той. В същия миг се появи една висока блондинка от горния клас, обута в къси бели чорапи, за които Флорентина бе сигурна, че не са част от ученическата униформа, и попита Пит дали я е чакал дълго.

— Не, само няколко минути — отвърна той и я прегърна през кръста, след което се обърна към Флорентина. — Страхувам се, че ще трябва да почакаш на опашката. Но може да дойде и твоят ред — добави със смях. — Във всеки случай, според мен Кросби не струва. Виж, Бикс Бийдърбек е друго нещо.

Докато двамата се отдалечаваха, Флорентина го чу да казва:

— Това беше момичето с онази бележка. — Блондинката я погледна през рамо и се разсмя. — Сигурно е още девствена — добави Пит.

Флорентина отиде в женската съблекалня и се кри там, докато всички не си тръгнаха — ужасяваше се при мисълта, че ще й се подиграват, ако историята се разчуе. Цяла нощ не мигна, а на сутринта се вглеждаше в лицата на момичетата, но не откри никакъв намек за подигравки. Накрая реши да се довери на Сюзи Джейкъбсън, за да разбере дали знае за случката. Когато привърши с разказа си, Сюзи избухна в смях и каза:

— О, не и ти!

Флорентина се почувства много по-добре, след като разбра колко назад в опашката е всъщност. Това я окуражи да попита какво означава „девствена“.

— Не съм сигурна — каза Сюзи. — Защо питаш?

— Защото Пит каза, че сигурно съм още девствена.

— В такъв случай сигурно и аз съм девствена. Мери Алис Бекмън казва, че когато момче прави любов с теб, след девет месеца раждаш бебе. Както ни обясни мис Хортън за слоновете, но при тях е след две години.

— Чудно ми е какво ли е?

— Според списанията в шкафчето на Мари Алис, било страхотно.

— Знаеш ли някой да е опитвал?

— Марджи Маккормик твърди, че била опитвала.

— Може да твърди каквото си ще, но в такъв случай къде й е бебето?

— Каза, че била взела „предпазни мерки“, каквото и да означава това.

— Ако е нещо като мензиса, не мога да повярвам, че си заслужава грижата — каза Флорентина.

— И аз — каза Сюзи. — Моят дойде вчера. Мислиш ли, че мъжете имат същия проблем?

— Няма начин — отсече Флорентина. — Те винаги се уреждат по най-добрия начин. Очевидно ние имаме мензис и бебета, а те — спестявания и планове. Но все пак ще трябва да попитам мис Тредголд.

— Не съм сигурна, че тя знае — каза Сюзи.

— Мис Тредголд знае всичко — твърдо отсече Флорентина.

Когато вечерта обърканата Флорентина отиде при мис Тредголд, гувернантката без капка колебание я настани до себе си и й обясни целия процес на забременяване до най-малките подробности, като не пропусна да я предупреди за последствията от прибързаното желание за експерименти.

Флорентина слушаше мълчаливо.

— Защо е тогава целият шум около цялата тази работа? — попита тя, когато мис Тредголд завърши.

— Съвременното общество и разклатеният морал отправят много предизвикателства към момичетата, но никога не забравяй, че всеки сам решава какво мислят другите за него и — което е по-важно — как преценява сам себе си.

— Тя знаеше всичко за това как се забременява и се раждат деца — авторитетно обяви Флорентина пред Сюзи на следващия ден.

— Това означава ли, че ще останеш девствена? — попита Сюзи.

— Да — каза Флорентина. — Мис Тредголд все още е.

— А „предпазните мерки“? — продължи да пита Сюзи.

— Няма да са ми нужни, щом ще остана девствена — обясни Флорентина и й разказа какво е научила.

Единственото друго значително нещо през тази година беше първото причастие. Въпреки че младият свещеник в катедралата „Светото Име“ отец О’Райли я бе инструктирал предварително, мис Тредголд потисна протестантските убеждения на младостта си, прочете католическия „Правилник за първо причастие“ и старателно подготви Флорентина, без да постави пред съмнение собствената си вяра. Католическият архиепископ в Чикаго с помощта на отец О’Райли изнесе службата. Авел и Зофя също присъстваха. Разводът им вече бе влязъл в сила и двамата седяха на различни места.

Флорентина бе облечена в проста бяла рокля, спускаща се малко под коленете и с висока яка. Беше я ушила сама, с малко помощ (когато спеше) от страна на мис Тредголд. Оригиналният дизайн бе от една снимка на роклята на принцеса Елизабет в „Пари Мач“. Мис Тредголд реса дългата черна коса на Флорентина повече от час, докато не заблестя. Дори я остави да пада свободно по раменете й. Макар че бе само на тринадесет, младата богомолка изглеждаше зашеметяващо.

— Кръщелницата ми е прекрасна — каза Джордж, застанал до Авел пред църквата.

— Зная — каза Авел.

— Не, наистина говоря сериозно. Очаквай в най-близко бъдеще опашка от мъже, обсаждащи баронския замък с надеждата да получат ръката на дъщеря ти.

— Стига да е щастлива, не ме интересува за кого ще се омъжи.

След като службата най-сетне приключи, семейството даде празнична вечеря в личните стаи на Авел в „Барон“. Флорентина получи подаръци от роднините и приятелите си, сред които и великолепна, подвързана с кожа библия от мис Тредголд. Но подаръкът, който бе най-ценен за нея и който баща й беше пазил дълго време, докато не порасне достатъчно, за да го оцени, бе старинният пръстен, пратен по случай кръщенето й от човека, който бе подкрепил баща й при създаването на верига „Барон“.

— Трябва да му пиша и да му благодаря — каза Флорентина.

— Не можеш, мила. Не зная със сигурност кой е той. Изпълних моята част от сделката преди много години, така че едва ли тепърва ще разбера истинската му самоличност.

Тя постави пръстена на средния пръст на лявата си ръка и през целия ден погледът й час по час се връщаше към малките проблясващи смарагди.