Джефри Арчър
Блудната дъщеря (34)

33.

Само след месец всички в Конгреса разбраха, че сенатор Каин се връща с пълна сила в политиката. И когато президентът й се обади лично, тя разбра, че нападките й срещу Свежия подход се попаднали в дома, където нещата следва да се променят.

— Флорентина, остава година и половина до изборите, а ти правиш Свежия подход на пух и прах. Да не искаш републиканците да спечелят?

— Разбира се, че не, но с твоя Свеж подход за една година изразходваме за благосъстоянието на хората толкова, колкото харчим за отбраната за месец и половина. Даваш ли си сметка колко хора в страната не ядат свястно дори веднъж дневно?

— Да, Флорентина, знам…

— Знаеш ли колко хора спят всяка нощ по улиците на Америка? Не на Индия, не на Африка, не на Азия. Говоря за Америка. А колко хора са без работа от десет години? Не десет месеца, а десет години! Знаете ли, господин президент?

— Флорентина, всеки път, като ме наречеш господин президент и почнеш да ми говориш на „вие“, знам, че съм загазил. Какво очакваш да направя? Винаги си била от онези демократи, които защитават силната отбранителна програма.

— И продължавам да го правя, но в цяла Америка има милиони, които не биха дали и пукната пара, ако руснаците замаршируват по Пенсилвания авеню. И знаеш ли защо? Защото не вярват, че може да стане по-лошо.

— Чувам какви ги разправяш наляво и надясно, но да знаеш от мен — превърнала си се в ястреб с гълъбови пера. Добре, от всички тези изявления стават чудесни заглавия, но какво да направя аз по въпроса?

— Назначи президентска комисия да прегледа как се харчат парите за благосъстоянието. Трима от моя екип вече работят по въпроса и смятам в най-скоро време да изнеса някои от данните за злоупотреба, до които са се добрали. Обещавам ви, господин президент, че от цифрите ще ви се изправи косата.

— Забрави ли, че съм почти плешив? — Тя се разсмя. — Идеята за комисия ми допада — каза президентът и замълча. — Дори мога да лансирам концепцията на следващата пресконференция.

— Наистина, господин президент, защо не? И им кажи за човека, който спи на една пейка тринадесет години на малко повече от един хвърлей от Белия дом, докато ти се изтягаш в спалнята на Линкълн. Човек, който си е изгубил крака във Виетнам и дори не знае, че има право на шестдесет и три долара компенсация седмично от Службата за ветераните. А и да знаеше, нямаше да може да си ги вземе, защото неговият клон е в Тексас. А дори и в пристъп на вдъхновение оттам да решат да му пратят чек, докъде да го адресират? До пейката в парка до Капитолия?

— Дани Еднокракия — каза президентът.

— Значи знаеш за Дани?

— Че кой не знае? За две седмици получи повече обществено одобрение, отколкото аз за две години. А да ти кажа, и аз съм се сражавал за родината в Корея.

— И оттогава винаги си успявал да се грижиш за себе си.

— Флорентина, ако назнача президентска комисия по благосъстоянието, ще мога ли да разчитам на подкрепата ти?

— Определено, господин президент.

— А ще престанеш ли да атакуваш Тексас?

— Това стана неволно. Един от младшите ми помощници откри, че Дани е от Тексас. Обаче знаеш ли, че въпреки проблема с незаконните имигранти над двадесет процента от жителите на Тексас имат годишен доход под…

— Зная, Флорентина, зная, но май ти забравяш, че вицепрезидентът ми е от Хюстън и не го свърта на едно място, откакто Дани Еднокракия цъфна на първите страници.

— Горкият Пит — каза Флорентина. — Той ще е първият вицепрезидент, който ще има за какво друго да се притеснява освен за това откъде е следващото сервирано ястие.

— Не бъди толкова сурова към Пит, човекът си играе своята роля.

— Имаш предвид — опира пешкира, за да останеш в Белия дом.

— Флорентина, ти си наистина противна дама и те предупреждавам: следващия четвъртък смятам да открия пресконференцията си с думите, че ми е хрумнала страхотна идея.

— На теб ли ти е хрумнала страхотна идея?

— Да — каза президентът. — Трябва да има някаква компенсация за целия този огън и жупел, дето понасям. Повтарям: че ми е дошла страхотната идея за президентска комисия за „прахосването в благосъстоянието“ и… — президентът се поколеба за момент, — и че сенатор Каин се е съгласила да я оглави. А сега ще си затвориш ли устата за няколко дни?

— Да — каза Флорентина. — И ще се опитам да се отчета след една година, за да имаш време преди изборите да обясниш на избирателите дръзките си планове да разкараш отживелиците и да откриеш ерата на Свежия подход.

— Флорентина…

— Извинете, господин президент. Не успях да се сдържа.

 

 

Джанет не виждаше как Флорентина ще намери време да председателства толкова важна комисия. Работният й бележник вече бе пълен до такава степен, че единствено помощникът с най-ситния почерк бе в състояние да побере всичко на една страница.

— Искам по три свободни часа за следващите шест месеца — каза Флорентина.

— Няма проблем — отвърна Джанет. — Как ти се струва между два след полунощ и пет сутринта?

— За мен бива, но не съм сигурна, че някой би се съгласил да участва в комисията при такива условия — отвърна Флорентина и се усмихна. — Освен това ще ни трябват още сътрудници.

Джанет вече бе попълнила освободените преди време места: бе избрала нов говорител, нов автор на речи и още четирима юридически съветници измежду най-добрите наскоро дипломирали се студенти, които сега непрекъснато тропаха на вратата й.

— Да сме благодарни, че „Барон“ може да си позволи допълнителните разходи — добави Джанет.

Щом президентът направи изявлението си, Флорентина се залови за работа. Комисията й се състоеше от двадесет члена и помощен екип от още единадесет професионалисти. Тя я раздели така, че половината се състоеше от сътрудници, които никога не са били на социални помощи и дори не се бяха замисляли по въпроса, а другата половина — от такива, които понастоящем живееха от помощи или бяха безработни. Гладко обръснатият Дани, за пръв път от много години облечен в костюм, се присъедини към екипа като съветник на пълен щат. Тази оригинална идея съвсем изненада Вашингтон. За „съветниците от пейката в парка“ на сенатор Каин се пишеше статия след статия. Дани Еднокракия разказа истории, от които другата половина от комисията разбра колко дълбок е проблемът и колко много неправди трябва да се поправят, за да могат наистина нуждаещите се да получат заслужена компенсация.

Сред разпитаните от комисията бе Мат Просото, който в момента спеше на освободената от Дани пейка, както и „Чарли Уендън“ — изобретателен измамник от Левънуърт, който, пуснат на изпитателен срок, уреден от Флорентина, разказа как е успявал да издои по хиляда долара седмично от социалните грижи, преди да го спипат полицаите. Човекът имаше толкова много прякори, че вече не бе сигурен и за собственото си име; в един момент издържал седемнадесет съпруги, четиридесет и едно деца в нужда и деветнадесет родители в нужда, всички от които не съществуваха според националния компютър на службата. Флорентина си помисли, че преувеличава, докато човекът не им показа как да направиш така, че според компютъра президентът на Съединените щати се оказва безработен, с две зависими от него деца, и живее с възрастната си майка на Пенсилвания авеню 1600, Вашингтон, окръг Колумбия. Освен това Уендън потвърди нещо, от което винаги се беше страхувала — че той самият е дребна риба в сравнение с професионалните престъпни синдикати, които като нищо събираха по петдесет хиляди долара седмично чрез мними получатели на социални помощи.

По-късно откри, че истинското име на Дани Еднокракия също фигурира в компютъра и че някой друг е прибирал парите му през последните тринадесет години. Не отне много време да се разбере, че Мат Просото и неколцина от приятелите му от паркинг шестнадесет също са в списъка, макар че никога не бяха получавали и пукнат грош.

Флорентина продължи разследването и доказа, че над един милион души, категоризирани за социално подпомагане, не го получават, а в същото време парите потъват някъде другаде. Убеди се, че не е необходимо да се искат още средства от Конгреса, а само да се вземат мерки, с които да стане сигурно, че отпусканите над десет милиарда годишно стигат до получателите си. Мнозина от нуждаещите се от помощ бяха просто неграмотни и затова никога не се връщаха в държавните служби, след като оттам им връчваха за попълване безкрайните формуляри. Така имената им ставаха лесен източник на доходи дори за дребните измамници. Когато десет месеца по-късно Флорентина представи доклада си на президента, той незабавно предложи на Конгреса серия предпазни мерки и обяви, че ще изработи нова програма за реформи на социалното подпомагане преди изборите. Пресата беше поразена от начина, по който Флорентина вмъкна името и адреса на президента в компютъра за безработни; карикатуристи като Макнели и Питърс се надпреварваха да представят все по-забавни варианти на историята, а ФБР предприе серия арести в цялата страна във връзка с измами със социални помощи.

Пресата възхваляваше президента за инициативата му, а „Вашингтон Поуст“ писа, че сенатор Каин е показала на дело що е това „свеж подход“. Започнаха да се носят слухове, че на предстоящите избори Флорентина ще заеме мястото на Пит Паркин като вицепрезидент. Един понеделник снимката й се появи за първи път на корицата на „Нюзуик“, а отдолу бе изписано: „Първият вицепрезидент жена в Америка?“. Тя обаче бе достатъчно обигран политик, за да се подведе по медийните спекулации. Знаеше, че когато настъпи моментът, президентът ще предпочете Паркин, за да балансира везните и да си осигури Юга. Колкото и да се възхищаваше на Флорентина, президентът все пак искаше да изкара още четири години в Белия дом.

 

 

Отново най-големият проблем в живота й стана определянето на приоритетите сред многобройните задачи и хора, които се мъчеха да привлекат вниманието й. Сред сенаторите, които я молеха да подкрепи кампанията им, бе и Ралф Брукс. Брукс, който никога не изпускаше възможност да се представи като старши сенатор на щата, неотдавна бе станал председател на сенатската Комисия по енергетиката и така се намираше под непрекъснато наблюдение. Получи немалко похвали за политиката си спрямо петролните магнати и едрия бизнес. Флорентина знаеше, че в разговори насаме той никога не се бе изказвал добре за нея, но когато дойде доказателството, го пренебрегна като незначително. Изненада се обаче на молбата му двамата да си поделят отделеното рекламно телевизионно време и тя да каже колко добре работят заедно и колко е важно Илинойс да остане крепост на демократите. След като партийният председател в Чикаго също я призова да сътрудничи, Флорентина се съгласи, макар че обикновено разговаряше с колегата си не повече от два-три пъти месечно. Надяваше се подкрепата й да изглади противоречията помежду им. Това не стана. Две години по-късно, когато дойде ред на нейната кампания, подкрепата му бе чисто символична.

С приближаването на президентските избори все повече от сенаторите започнаха да я молят да говори в тяхна полза. През последните шест месеца на 1988 година Флорентина рядко успяваше да прекара уикендите си вкъщи. Дори президентът я покани да присъства на няколко от изявленията му по време на предизборната му кампания. Той бе възхитен от обществения отзвук на доклада на Комисията Каин и се съгласи да изпълни едно искане на Флорентина — макар да знаеше, че когато научат, Пит Паркин и Ралф Брукс ще излязат от кожите си.

След смъртта на Ричард Флорентина почти не се появяваше в обществото, макар че успяваше от време на време да прекарва уикендите с Уилям, Джоана и двегодишния си внук Ричард в Червената къща. А когато успяваше да се освободи за уикендите и отиваше в Кейп, Анабел й правеше компания.

Едуард, който сега бе председател на управителния съвет на „Барон“ и заместник-председател на банка „Лестър“, й докладваше най-малко веднъж седмично. От постигнатите резултати би се гордял и самият Ричард. Понякога двамата играеха голф в Кейп Код, но за разлика от срещите с Ричард, сега Флорентина неизменно печелеше. Всеки път даряваше спечелените от победата пари на местния републикански клуб в памет на Ричард. Партийният работник послушно ги вписваше като анонимно дарение — избирателите на Флорентина трудно биха разбрали причините й да подкрепя и двете страни.

Едуард не криеше чувствата си към нея и дори се престраши да й направи предложение. Флорентина целуна най-близкия си приятел по бузата и каза:

— Никога няма да се омъжа повторно. Но ако ме биеш поне веднъж на голф, може и да преразгледам решението си.

Едуард незабавно започна да взима уроци по голф, но Флорентина все така се оказваше прекалено добра за него.

 

 

Когато пресата се добра до новината, че сенатор Каин е избрана да изнесе ключовата реч на конференцията на демократите в Детройт, отново започнаха да я спрягат като евентуален кандидат-президент през 1992 година. Едуард страшно се ентусиазира от тези предположения, но тя му напомни, че освен нея пресата е споменавала и други четиридесет и трима кандидати през последната половин година. Както бе предсказал президентът, Пит Паркин направо посиня от ярост, когато чу, че вицепрезидентският пост ще бъде предложен на Флорентина, но накрая се успокои, след като разбра, че президентът няма намерение да го изхвърля. Това само убеди Флорентина, че вицепрезидентът ще се окаже най-големият й противник, ако реши да се кандидатира след четири години.

Президентът и Пит Паркин бяха отново номинирани след мудната партийна конференция — делегатите не заспиваха само благодарение на малцината „дисиденти“ и любими партийни синове. Флорентина с тъга си спомни много по-живите събрания, като например мелето на конференцията на републиканците от 1976 година, когато Нелсън Рокфелер бе изтръгнал телефонната жица в залата за събрания в Канзас Сити.

Речта й бе приета с овации, по-слаби единствено от овациите след речта на президента. На последния ден от конференцията се появиха плакати и партийни значки с думите „Каин за 1992“. „Само в Америка е възможно за една нощ да се появят десет хиляди предизборни значки“, помисли си Флорентина и занесе една вкъщи за малкия Ричард. Президентската й кампания бе започнала, без да си мръдне и малкия пръст.

През последните седмици преди изборите Флорентина обиколи почти толкова незначителни щати, колкото и самият президент, и пресата предположи, че безграничната й лоялност като едното нищо може да се окаже решаващ фактор за минималната изборна победа на демократите. Ралф Брукс се завърна в Сената с малко по-голямо мнозинство. Това напомни на Флорентина, че до собственото й преизбиране остават само две години.

На откриването на първата сесия на 101-вия Конгрес мнозина от колегите й и от двете камари открито я уведомиха, че ще я подкрепят, ако реши да се кандидатира за президент. Флорентина знаеше, че някои ще кажат същото и на Пит Паркин, но въпреки това се постара още същия ден да благодари с лично писмо на всеки от тях.

Най-тежката й задача преди предизборната й кампания бе да прокара новия Законопроект за социалното подпомагане през двете камари. Работата погълна почти цялото й време. Тя лично предложи седем поправки към законопроекта, сред които федералното правителство да бъде отговорно за всички разноски, определянето на общонационален минимален доход, както и основен ремонт на социалното осигуряване. В продължение на часове тормозеше, придумваше, скланяше и едва ли не подкупваше колегите си, докато законопроектът най-сетне бе приет. Стоеше зад президента, когато той подписваше новия закон в Розовата градина. Камерите и светкавиците на стоящите зад оградения район журналисти не преставаха да щракат и святкат нито за миг. Това бе най-голямото лично политическо постижение в живота на Флорентина. Президентът направи изявление, след което стана, за да стисне ръката й.

— Това е дамата, на която можем да благодарим за „Закона Каин“ — каза той и прошепна в ухото й: — Слава богу, че вицепрезидентът е в Юга, иначе не знам къде щеше да му излезе краят.

Пресата и обществеността бяха във възторг от умението и решимостта, с които сенатор Каин успя да прокара законопроекта в Конгреса, а „Ню Йорк Таймс“ посочи, че дори и да не постигне нищо повече в политическата си кариера, името й заслужава да бъде вписано в списъка на законодателите, които ще останат в историята. Според новия закон никой намиращ се в реална нужда човек нямаше да бъде лишен от правата си, а онези, които се опитваха да си играят игрички със социалните служби, ги чакаше затвор.

 

 

Щом шумът се уталожи, Флорентина се опита да се върне към нормалния си работен ритъм. Джанет я предупреди, че ще се наложи да прекарва повече време в Илинойс, тъй като до изборите оставаха по-малко от девет месеца. Почти всички старши членове на партията й предложиха помощта си, но именно президентът бе онзи, който въпреки натоварения си график се впусна да я подкрепя и събра най-многобройната публика, когато дойде да говори в залата за събрания в Чикаго. Докато се изкачваха заедно по стълбите към сцената под звуците на „Щастливите дни отново са тук“, той й прошепна:

— Сега ще си отмъстя за всичките атаки, на които ме подложи през последните пет години.

Президентът описа Флорентина като жената, която му е създала повече проблеми дори от съпругата му, а сега дочувал, че дори искала да спи в леглото му в Белия дом. Когато смехът утихна, той добави:

— И ако наистина стигне дотам, не би могло да има по-добро нещо за Америка.

На следващия ден пресата предположи, че това е пряк удар срещу Пит Паркин и че Флорентина ще получи подкрепата на президента, ако реши да се кандидатира за Белия дом. Президентът отрече подобна интерпретация, но въпреки това Флорентина се оказа в неудобната позиция да бъде фаворит за изборите през 1992 година. Когато обявиха резултатите от надпреварата за Сената, дори самата тя остана изненадана от категоричната си победа, тъй като по време на междинните избори повечето сенатори от Демократическата партия изгубиха почва заради обичайното намаляване на популярността на Белия дом. Категоричната победа на Флорентина потвърди мнението на партията, че е намерила в нейно лице не само фаворит, но и нещо далеч по-важно — победител.

През седмицата на откриването на 102-рия Конгрес Флорентина се появи на корицата на „Тайм“. В статията бяха намерили място и най-дребните подробности от живота й, в това число ролята й на Жана д’Арк в Девическото латинско училище и спечелването на стипендията „Улсън“ в Радклиф. Дори се обясняваше защо покойният й съпруг я бе наричал „Джеси“. Флорентина се превърна в най-известната жена в Америка. „Тази очарователна петдесет и шест годишна жена — пишеше «Тайм» — е едновременно интелигентна и остроумна. Само внимавайте, когато я видите да стиска ръката си в юмрук, защото тогава се превръща в боксьор тежка категория.“

 

 

През новата сесия Флорентина се опита да се посвети на нормалните си задължения като сенатор, но колеги, приятели и журналисти ежедневно я питаха дали няма да направи официално изявление за намеренията си относно Белия дом. Тя се опита да отклони вниманието им, като вземаше все повече участие в основните въпроси на деня. Когато в Квебек бе избрано ляво правителство, тя отлетя до Канада и взе участие в предварителните разговори в Британска Колумбия, Албърта, Саскачеван и Манитоба за образуване на федерация с Америка. Пресата я следеше непрекъснато и когато се върна във Вашингтон, медиите престанаха да я описват просто като политик, а като първата жена — държавен глава на Америка.

Пит Паркин вече обявяваше на всички, които бяха склонни да му обърнат внимание, че смята да се кандидатира за президент. Официалното изявление стана неизбежно. Вицепрезидентът бе с шест години по-възрастен от Флорентина и тя знаеше, че това е последната му възможност да се добере до Белия дом. Същевременно Флорентина усещаше, че това може да е единственият й шанс. Спомни си какво й бе казала Маргарет Тачър, докато се състезаваше за премиерския пост: „Единствената разлика между мъжа и жената начело на партията е в това, че ако жената изгуби, мъжете не й дават втори шанс“.

Флорентина не се съмняваше какво би я посъветвал Боб Бюканан, ако беше жив. „Прочети «Юлий Цезар», мила моя, но този път наблегни на репликите на Брут, а не на Марк Антоний.“

Двамата с Едуард прекараха един тих уикенд в Кейп Код и след като той изгуби поредната среща на голф, обсъдиха приливите и отливите в живота на жената, наводненията и възможните суши.

Когато дойде време да се връщат във Вашингтон и Ню Йорк, решението бе взето окончателно.