Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Каин и Авел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prodigal Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
alex1343
Корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Блудната дъщеря

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 19.04.2004

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-528-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6550

История

  1. — Добавяне

35.

Когато Джак Джърмънд от „Балтимор Нюз“ я попита кога е започнала да работи върху встъпителната си реч, Флорентина отвърна: „От единадесетия си рожден ден“.

По време на полета от Ню Йорк до Детройт бе прочела речта си, която бе нахвърляна предварително, в случай че бъде номинирана при първото гласуване. Едуард бе предсказал, че няма да може да си осигури победата още в началото, но Флорентина искаше да е готова за всяка ситуация.

Съветниците й смятаха, че резултатите ще са много по-лесни за предвиждане след второто или дори третото гласуване, когато сенатор Брадли освободи своите сто осемдесет и девет делегати.

През изминалата седмица беше съставила кратък списък на хората, които смяташе за евентуални подходящи кандидати за вицепрезидентския пост. Бил Брадли все още заемаше първо място и Флорентина смяташе, че той е естественият й наследник в Белия дом, но освен това се бе спряла върху Сам Нън, Гари Харт и Дейвид Прайър.

Самолетът кацна и тя погледна през прозореца към огромната радостна тълпа, която я очакваше. Чудеше се колко ли от тези хора ще бъдат тук и утре, когато щеше да пристигне Пит Паркин. Огледа прическата си в огледалцето; вече се виждаха няколко бели кичура, но не бе направила опит да ги прикрие. Усмихна се при мисълта, че цветът на косата на Пит Паркин не се бе променил през последните тридесет години. Бе облякла прост ленен костюм и единственото й украшение бе осеяното с диаманти магаренце.

Откопча колана на седалката, стана и сведе глава под багажния отсек. Излезе на пътеката и тъкмо се канеше да тръгне към изхода, когато всички в самолета започнаха да я аплодират. Изведнъж си даде сметка, че ако изгуби номинацията, това ще е последният път, когато вижда всичките си най-близки сътрудници заедно. Флорентина се ръкува с всички членове на пресекипа — някои я следваха по петите цели пет месеца. Един от екипажа отвори външната врата и тя излезе на стълбата и примижа срещу яркото юлско слънце. Тълпата нададе вик: „Ето я!“ и Флорентина се спусна по стълбата и тръгна право към развяващите се знамена. Беше открила, че прекият контакт с избирателите винаги я зарежда с енергия. Щом стъпи на пистата, бе заобиколена от агентите — те се ужасяваха от тълпи, които не биха могли да поставят под контрол. Флорентина понякога допускаше мисълта, че може да бъде убита, когато е сама, но никога и когато се намира сред много хора. Протегна ръце и поздрави колкото се може повече хора, преди Едуард да я отведе към очакващата я автоколона.

Десетте малки форда й напомниха, че Детройт най-сетне е намерил решение на енергийната криза. Ако Пит Паркин бе направил грешката с мерцедеса в този град, тя щеше да е безспорен победител още преди в Алабама да бъде подаден първият глас. Агентите се качиха в първите две коли, а Флорентина се настани в третата. Едуард зае мястото до шофьора. Личният й лекар бе в четвъртата кола, докато останалите шест „яки дребосъци“, какъвто бе прякорът на този модел автомобили, се заеха от членовете на екипа й. Най-накрая бе автобусът за журналистите и полицейските мотоциклети.

Челната кола потегли бавно, за да може Флорентина да маха на хората, но веднага щом излязоха на магистрала 94, колоната потегли към града с постоянната скорост осемдесет километра в час.

Флорентина имаше възможност да си почине двадесет минути, докато стигнаха новия център, след което колоната излезе на Удуърд авеню, зави на юг към реката и намали до осем километра в час, тъй като улиците бяха пълни с хора, опитващи се да зърнат сенатор Каин. Организационният й комитет в Детройт се бе погрижил да разпространи сто хиляди листовки с точния маршрут, по който щеше да мине, така че поддръжниците й я поздравяваха чак до хотел „Барон“, издигащ се източно от центъра „Ренесанс“ на брега на река Детройт. Агентите я умоляваха да смени маршрута, но тя не бе пожелала и да чуе за подобно нещо.

Десетки фотографи и телевизионни екипи бяха заели позиция, навсякъде проблясваха светкавици и районът бе осветен от многобройните прожектори. Щом влезе в хотела, агентите побързаха да я качат на четиридесет и втория етаж, който бе изцяло запазен за нея. Флорентина бързо провери апартамента „Джордж Новак“, за да се увери, че всичко необходимо е налице — знаеше, че това ще е затворът й през следващите четири дни. Щеше да напусне стаята си само за да приеме номинацията за кандидат на Демократическата партия или да изкаже подкрепата си за Пит Паркин.

Бяха инсталирали цяла редица телефони, за да може да е в контакт с четиристотин и дванадесетте колебаещи се делегати. Тя разговаря с тридесет и осем от тях преди да дойде време за вечеря, след което остана будна до два през нощта, за да се запознае с имената и миналото на онези, които според хората й наистина все още не бяха взели решение.

На следващата сутрин детройтският „Фрий Прес“ бе изпълнен със снимки от пристигането й, макар да й беше съвсем ясно, че Пит Паркин ще получи същото ентусиазирано отразяване утре. Поне научи с облекчение, че президентът е решил да запази мълчание и да не подкрепи нито един от двамата. Пресата вече бе определила това като морална победа за Флорентина.

Тя остави вестника и започна да наблюдава по закрития канал какво става на конференцията. Държеше под око и трите други канала, в случай че някой излъчи извънредни новини, на които да се наложи да реагира незабавно.

През деня се срещна на двадесет и четвъртия етаж с тридесет и един от колебаещите се делегати. С напредването на времето им сервираха кафе, чай с лед, горещ чай и коктейли. Флорентина си остана на чай с лед — в противен случай щеше да е пияна още в единадесет.

Гледаше мълчаливо как Пит Паркин пристига с „Еър Форс II“ на летището на Детройт. Един от сътрудниците й отбеляза, че посрещачите му са по-малко, докато според друг тълпата бе по-голяма. Флорентина си взе бележка занапред да се вслушва по-внимателно в мнението на втория си помощник.

Пит Паркин произнесе кратка реч от специално подготвения подиум на пистата. Вицепрезидентската му значка ярко блестеше на слънцето. Сподели колко е радостен да бъде в града, който с право се нарича автомобилната столица на света.

— Ако знаех, през целия си живот щях да си купувам само „Форд“ — добави той.

Флорентина се усмихна.

Към края на втория ден от „домашния арест“ Флорентина толкова започна да се оплаква от заточението си, че във вторник сутринта агентите я свалиха с товарния асансьор, за да може да се поразходи покрай реката и да се наслади на свежия въздух и ниския хоризонт на Уиндзор на отсрещния канадски бряг. Бе направила само няколко крачки, когато отвсякъде я наобиколиха доброжелатели, желаещи да стиснат ръката й.

Когато се върна, Едуард вече имаше добри новини — петима от колебаещите се делегати бяха решили да гласуват за нея на първото гласуване. Той преценяваше, че са им нужни само още седемдесет и три гласа, за да минат магическата граница хиляда шестстотин шестдесет и шест. Флорентина следеше програмата на конференцията на монитора. Един чернокож от Делауеър разясняваше достойнствата й и когато спомена името й, из цялата зала се надигнаха сини плакати с „Каин — президент“. По време на следващата реч те бяха сменени със същия брой червени плакати, обявяващи „Паркин — президент“. Флорентина крачи из апартамента до един и половина, като междувременно успя да се срещне с още четиридесет и трима делегати и да разговаря с други петдесет и осем по телефона.

Вторият ден от конференцията бе посветен на речи по основни моменти от платформите, като политиката, финансите, социалните грижи и ключовата реч на сенатор Прайър. Отново и отново делегатите декларираха, че който и от двамата достойни кандидати да изберат, през ноември републиканците ще бъдат бити. Повечето от делегатите в залата обаче не спираха да приказват полугласно помежду си, очевидно без да обръщат никакво внимание на мъжете и жените на подиума — а те по всяка вероятност бяха бъдещи членове на правителството.

Флорентина загърби дебата за социалните грижи, за да изпие едно питие с делегатите от Невада, които все още не бяха взели решение. Даваше си сметка, че по всяка вероятност оттук те ще отидат право при Паркин, който също ще им обещае нова магистрала, болница, университет или от каквото там имат нужда. Най-късно утре вечерта щяха най-сетне да вземат решение. Каза на Едуард, че иска в средата на стаята да се сложи параван.

— Защо? — попита той.

— За да имат колебаещите се кандидати къде да седнат, когато идват да се срещат с мен.

През целия ден идваха новини за действията на Пит Паркин — почти същите като на Флорентина с единствената разлика, че се бе настанил в хотел „Уестин“ в центъра „Ренесанс“. Тъй като никой от двамата нямаше да отиде на конференцията, програмата им продължаваше според сценария — делегати, телефонни разговори, изявления за пресата, срещи с партийни лидери и накрая почти безсънни нощи.

В шест сутринта в сряда Флорентина вече се бе облякла и бързо я откараха в залата, където се провеждаше конференцията. Щом пристигнаха в Джо Луис Арена, й показаха коридора, през който да мине да произнесе речта си в случай че я изберат за кандидат. Флорентина измина разстоянието до подиума и застана пред гората от микрофони, загледана в празните сега двадесет и едно хиляди места. Високите тесни плакати, издигащи се от пода нагоре, гордо обявяваха името на всеки щат. Тя си отбеляза къде ще седят делегатите от Илинойс, за да може да им махне веднага щом влезе в залата.

Някакъв предприемчив фотограф, който бе прекарал нощта под една от седалките в залата, скочи и започна да я снима, преди агентите да я отведат. Флорентина се усмихна, когато вдигна поглед към тавана и видя двестате хиляди червени, бели и сини балони, готови да се спуснат върху победителя. Някъде беше чела, че петдесетима студенти са ги надували цяла седмица с помощта на помпи за велосипед.

— Готова ли сте за проверка, сенатор Каин? — разнесе се сякаш от всички страни нечий глас.

— Скъпи сънародници, това е най-великият момент в моя живот и възнамерявам…

— Чудесно, госпожо сенатор. Високо и ясно — каза главният електротехник — вървеше между празните седалки. Пит Паркин трябваше да мине през същата процедура в седем часа.

Откараха Флорентина обратно в хотела и тя закуси с най-близките си сътрудници. Всички бяха нервни и се смееха на шегите си, колкото и глупави да бяха, но млъкваха, когато думата взимаше тя. Гледаха как Пит Паркин прави обичайния си сутрешен крос за телевизионните екипи; всички направо изпаднаха в истерия, когато някакъв човек с камера и анорак на Ен Би Си изтича към останалия без дъх вицепрезидент, за да го снима по-добре.

Гласуването трябваше да започне в девет вечерта. Едуард бе приготвил петдесет телефонни линии, с които можеха да се свържат пряко с всеки щатски председател в залата, така че да са в течение на ставащото. Флорентина седеше зад бюро, на което имаше само два телефона, но можеше да получи достъп до всяка от петдесетте линии само с едно натискане на бутон. Докато залата се пълнеше, провериха линиите и Едуард обяви, че са готови за всичко и че единственото, което им остава, е да използват всяка минута, за да се свържат с колкото се може повече делегати. До пет и половина Флорентина бе разговаряла общо с триста деветдесет и двама от тях.

Към седем часа залата бе почти пълна, макар че до обявяването на номинираните имена оставаше цял час. Никой от пътувалите чак дотук не искаше да пропусне и една минута от развитието на драмата.

В седем и тридесет Флорентина гледаше как партийните лидери започват да заемат местата си на сцената и си спомни времето, когато бе помощник на конференцията в Чикаго и за първи път се срещна с Джон Кенеди. Знаеше, че всеки трябва да пристигне в точно определено време — колкото по-късно те извикат, толкова си по-важен. Бяха минали четиридесет години. Надяваше се да я извикат последна.

Най-много овации събра сенатор Бил Брадли, който вече бе обявил, че ще направи обръщение към конференцията, ако при първото гласуване се стигне до мъртва точка. В осем без четвърт спикерът на Камарата на представителите Марти Линч стана и се опита да въведе ред, но гласът му едва се чуваше от многобройните пищялки, подсвирквания, барабани, тръби и скандирания „Каин“ и „Паркин“ от поддръжниците, които се мъчеха да се надвикат. Флорентина наблюдаваше сцената, лицето й бе напълно безизразно. Когато най-сетне залата горе-долу се успокои, председателят представи госпожа Бес Гарднър, която бе избрана да преброява гласовете — макар всички в залата да знаеха, че резултатите ще се появят на огромния видеоекран над главата й преди дори да има възможност да ги потвърди.

В осем часа председателят отново се опита да въдвори ред; някои видяха как малкото дървено чукче удря подставката си, но никой не го чу. Шумът продължи още двадесет минути — председателят все още не можеше да направи впечатление на делегатите. Най-сетне в осем и двадесет и три успяха да чуят Марти Линч да се обръща към кмета на Чикаго Рич Дейли с молба да постави името на сенатор Каин за номиниране; последваха още десет минути шум, преди кметът да произнесе речта си. Флорентина и екипът й мълчаливо слушаха как представят политическата й биография с възможно най-ярки тонове. Слушаше със същото внимание как сенатор Ралф Брукс представя Пит Паркин. Двете предложения се посрещнаха с рев, който би заглушил и военен оркестър. Номинирането на Бил Брадли и обичайните и предсказуеми партийни любимци не закъсняха.

 

 

В девет часа председателят погледна към залата и призова щата Алабама да даде гласа си. Флорентина седеше и гледаше екрана като очакващ съдбата си обвиняем, който иска да чуе присъдата още преди да са представени доказателствата. Обилно потящият се председател на делегацията на Алабама вдигна микрофона си и изкрещя:

— Великият щат Алабама, сърцето на юга, дава двадесет и осем гласа за вицепрезидента Паркин и седемнадесет гласа за сенатор Каин.

Макар всички да знаеха още от 11 март (преди повече от четири месеца) как ще гласува Алабама, това не попречи в залата бясно да се размахат плакатите на Паркин. Изминаха още дванадесет минути, преди председателят да успее да призове Аляска.

— Аляска, четиридесет и деветият щат, присъединил се към Съюза, дава седем гласа за сенатор Каин, четиридесет и втория президент на Съединените щати, три за Пит Паркин и един за сенатор Брадли.

Сега бе ред на поддръжниците на Флорентина бурно да скандират името на своя кандидат, но Паркин продължаваше да води през първия половин час, докато Калифорния не обяви двеста и четиринадесет гласа за сенатор Каин и деветдесет и два за Паркин.

— Бог да благослови Белла — каза Флорентина, но трябваше да види как вицепрезидентът си възвръща водещото място с помощта на Флорида, Джорджия и Айдахо. Когато стигнаха до щата Илинойс, присъстващите почти затаиха дъх. Госпожа Каламич, която бе посрещнала Флорентина през първата вечер в Чикаго преди почти двадесет години, бе избрана в качеството си на заместник-председател на Демократическата партия в Илинойс да съобщи решението на своите делегати.

— Господин председател, най-великият момент в живота ми — Флорентина се усмихна — е да ви съобщя, че великият щат Илинойс е горд да даде всичките си сто седемдесет и девет гласа за своята любима дъщеря и първата жена — президент на Съединените щати, сенатор Флорентина Каин.

Поддръжниците й съвсем полудяха, щом фаворитката им поведе за втори път, но Флорентина знаеше, че съперникът й ще породи същия ефект в момента, когато Тексас обяви своя избор. И наистина, след като родният му щат даде вота си, Паркин поведе отново с хиляда четиристотин и четиридесет делегатски гласа срещу хиляда триста седемдесет и един за Флорентина. Междувременно Бил Брадли бе получил деветдесет и седем гласа и вече бе сигурно, че в края на първото гласуване няма да има категоричен победител.

Докато председателят извикваше останалите щати — Юта, Върмонт, Вирджиния — компютрите вече показваха на екрана, че няма да бъде излъчен победител. Но едва в десет и четиридесет и седем Том Брокоу обяви резултатите от първото гласуване — хиляда петстотин двадесет и два гласа за сенатор Каин, хиляда четиристотин и осемдесет за вицепрезидента Паркин, сто осемдесет и девет за сенатор Брадли и сто и четиридесет за останалите партийни любимци.

Председателят съобщи на делегатите, че сенатор Брадли ще направи обръщение към конференцията. Изминаха още единадесет минути, преди той да може да започне речта си. Флорентина бе разговаряла с него по телефона всеки ден от началото на конференцията и винаги избягваше да му предлага да стане неин подгласник — подобна оферта щеше да има по-скоро привкус на подкуп, отколкото израз на мнението й, че той е подходящият й заместник и заслужава поста. Макар че Ралф Брукс бе фаворитът за поста в противниковия лагер, Флорентина все се питаше дали Пит Паркин вече не е предложил на Брадли да се присъедини към него.

Най-сетне старшият сенатор от Ню Джърси успя да вземе думата.

— Скъпи мои съратници от Демократическата партия — започна той. — Благодарен съм за подкрепата ви през тази изборна година, но вече дойде време да се оттегля от президентската надпревара и да дам възможност на моите делегати да гласуват по начина, по който диктува съвестта им.

В залата се възцари почти пълно мълчание. Брадли говори няколко минути за това какъв човек би искал да види в Белия дом, но не подкрепи открито нито един от кандидатите.

— Моля се да изберете подходящия човек, който да поведе страната ни — завърши той и аплодисментите и овациите продължиха няколко минути, след като се бе върнал на мястото си.

Междувременно повечето хора в апартамент 2400 в хотел „Барон“ не ги свърташе на едно място; единствено Флорентина оставаше външно спокойна, макар че Едуард забеляза стиснатата й в юмрук ръка. Той бързо се върна към работата си, но не можеше да направи нищо, освен да се обади на председателите на всеки щат и да продължи да ги натиска. Телефоните зазвъняха; изглежда, делегатите на Брадли също се бяха разделили поравно. Някои от тях дори продължиха да гласуват за фаворита си и на второто гласуване, в случай че конференцията стигне до задънена улица — тогава последната дума щеше да е тяхна.

Вторият тур започна в единадесет часа и двадесет и една минути. В гласуването на Алабама, Аляска и Аризона нямаше никакви промени. Процедурата продължаваше от щат на щат, докато в дванадесет и двадесет и три не бе записан и вотът на Уайоминг. Конференцията отново не излезе с окончателно решение. Единствената по-важна промяна бе, че Пит Паркин получи лек превес — 1629 срещу 1604 гласа, но деветдесет и осем делегати все още се колебаеха или оставаха верни на сенатор Брадли.

В дванадесет и тридесет и седем председателят оповести:

— За днес стига, ще продължим с гласуването утре вечер в седем.

— Защо не сутринта? — недоумяваше един от неуморните млади помощници на Флорентина, докато вървеше към изхода.

— Както каза шефът — обясни Джанет, — изборите се провеждат така, че да могат да се отразяват по телевизията. А десет сутринта не е най-гледаното време.

Двамата се разсмяха. Младият помощник повтори същия коментар двадесет и четири часа по-късно. Но тогава смях нямаше.

Изтощените делегати се запътиха към стаите си — много добре си даваха сметка, че на третото гласуване повечето щати ще освободят представителите си от първоначалните си обещания и ще ги оставят да гласуват както им харесва. Едуард и екипът му не знаеха откъде да започнат, но накрая взеха разпечатката си и за трети път тази нощ отметнаха всеки делегат от Алабама до Уайоминг с надеждата, че ще съставят някакъв план за всеки щат до осем сутринта.

Флорентина почти не спа и в шест и десет надяна халата си и отново се появи в дневната на апартамента. Едуард все още висеше над списъците.

— Ще ми трябваш в осем — каза той, без да я поглежда.

— Добро утро — отвърна му тя и го целуна по челото.

— Добро утро.

Флорентина се протегна с прозявка.

— Какво ще има в осем?

— Ще говорим с по тридесет колебаещи се делегати и поддръжници на Брадли на час. Искам да си разговаряла най-малко с двеста и петдесет до пет следобед. Ще имаме непрекъснато по един човек на всеки от шестте телефона, така че непрекъснато да те чакат най-малко по двама души.

— Осем няма ли да е малко рано? — попита Флорентина.

— Не — отвърна Едуард. — Но лично аз не бих досаждал на онези от Западния бряг преди обед.

Флорентина се върна в стаята си. За пореден път си даде сметка колко всеотдайно се е посветил Едуард на кампанията. Спомни си думите на Ричард каква късметлийка е, че разполага с двама мъже, които я обожават.

В осем седна на бюрото с голяма чаша портокалов сок. С напредването на сутринта екипът й започна да се убеждава все повече, че на първото гласуване довечера техният кандидат ще получи мнозинството от гласовете. Всички започнаха да предвкусват предстоящата победа.

В десет и четиридесет Бил Брадли се обади и заяви, че ако отново се стигне до задънена улица, ще препоръча на делегатите си да гласуват за Флорентина. Тя му благодари.

В единадесет и тридесет и седем Едуард й подаде слушалката. Този път не се обаждаше доброжелател.

— Пит Паркин е на телефона. Трябва да се видим. Може ли да дойда сега?

Флорентина искаше да отговори, че е прекалено заета, но устата й сякаш сама изрече:

— Да.

— Тръгвам веднага.

— Какво ли е намислил? — попита Едуард, докато тя затваряше.

— Нямам представа, но съвсем скоро ще разберем.

Пит Паркин пристигна с товарния асансьор в компанията на двама агенти и ръководителя на кампанията си.

След размяната на неискрени любезности (не бяха разговаряли през изминалата половин година) и поднасянето на кафе, двамата съперници бяха оставени насаме. Настаниха се в удобните кресла един срещу друг. Погледнати отстрани, със същия успех можеха да обсъждат и времето, а не кой да бъде следващият управник на Запада. Тексасецът започна направо:

— Готов съм да ти предложа сделка, Флорентина.

— Слушам.

— Оттегляш се и те правя вицепрезидент.

— Ти да не си…

— Изслушай ме, Флорентина. — Паркин вдигна яката си ръка, досущ като пътно ченге. — Ако приемеш предложението ми, ще изкарам само един мандат, а след това ще те подкрепя за кандидатурата ти през 1996 година с всички ресурси на Белия дом. Ти си пет години по-млада от мен и няма причина да не можеш да изкараш два пълни мандата.

През изминалите тридесет минути Флорентина бе мислила върху какви ли не причини, поради които противникът й иска да я види, но изобщо не бе помислила за подобен вариант.

— Ако не приемеш и тази вечер спечеля, ще предложа за свой подгласник Ралф Брукс. Той вече потвърди, че с удоволствие ще се кандидатира за поста.

— Ще ти се обадя преди два следобед — беше единственият й отговор.

 

 

Веднага след като Пит Паркин и сътрудниците му си тръгнаха, Флорентина обсъди предложението с Едуард и Джанет. И двамата бяха на мнение, че нещата са стигнали прекалено далеч, за да се отказва точно сега.

— Кой знае каква ще е ситуацията след четири години? — посочи Едуард. — Може да се окажеш като Хъмфри, опитващ се да си стъпи на крака след Джонсън. Във всеки случай, необходим ни е равен резултат, след което делегатите на Брадли ще ни избутат на първо място.

— Обзалагам се, че и Паркин го знае — добави Джанет.

Флорентина изслуша съветниците си, без да помръдне, след което помоли да я оставят сама.

Обади се на Пит Паркин в един и четиридесет и три и любезно отказа предложението — обясни, че е уверена в победата си още на първия тур довечера. Той не отговори.

В два часа пресата знаеше за тайната среща и телефоните в апартамент 2400 не спряха да звънят. Едуард продължаваше да настоява Флорентина да се съсредоточи върху делегатите и с всеки следващ разговор тя се убеждаваше все повече, че ходът на Паркин е продиктуван от отчаяние, а не от увереност.

— Изигра последния си коз — отбеляза Джанет и се ухили.

В шест часа всички в апартамент 2400 бяха пред телевизора — вече не бяха останали делегати, с които да разговарят. Едуард все още държеше телефоните свързани с всички щатски председатели и първоначалните сведения от тях показваха, че предчувствието им от деня за набиране на все повече гласове в тяхна полза е вярно.

Бомбата падна тъкмо когато Флорентина започна да се отпуска и за първи път през деня се почувства малко по-сигурна. Едуард тъкмо й подаваше поредната чаша чай с лед, когато Си Би Ес излъчи извънредни новини. На екрана се появи Дан Радър и само петнадесет минути преди началото на гласуването съобщи на поразените зрители, че ще интервюира вицепрезидента Пит Паркин относно тайната му среща със сенатор Каин. Камерата се отмести към червендалестото лице на едрия тексасец. За ужас на Флорентина, всичко това се предаваше на огромния екран в заседателната зала — Комисията по правилника беше решила да позволи излъчването на всичко, което би могло да повлияе на делегатите; това целеше пресичането на слуховете в залата за ставащото извън нея, за да не може никога да се повтори скандалът с Форд и Рейгън на конференцията от 1980-а, свързан с избирането на подгласници. За първи път от дни делегатите в залата запазиха пълно мълчание.

Камерата отново се премести върху водещия.

— Господин вицепрезидент, знаем, че днес сте имали среща със сенатор Каин. Можете ли да ни кажете защо поискахте да разговаряте насаме с нея?

— Разбира се, Дан. Първо, защото съм загрижен за единството на партията си, и най-вече, Дан, защото желая да победим републиканците.

Флорентина и хората й гледаха като хипнотизирани. Тя гледаше как делегатите в залата попиват всяка дума и беше напълно безпомощна да направи каквото и да било.

— Мога ли да попитам какво се случи на тази среща?

— Попитах сенатор Каин дали е склонна да служи като вицепрезидент и така Демократическата партия да стане несломима.

— Тя как отговори на предложението ви?

— Каза, че иска да помисли. Нали разбираш, Дан, сигурен съм, че заедно можем да пометем републиканците.

— Питай го какъв беше окончателният ми отговор — каза Флорентина, но нямаше смисъл — камерите вече се превключваха към почти полудялата зала, готвеща се за първото гласуване. Едуард се обади на Си Би Ес и настоя да бъде отпуснато същото време и за Флорентина. Дан Радър се съгласи незабавно да интервюира сенатор Каин, но Флорентина знаеше, че вече е твърде късно. Беше решено след започването на гласуването на екрана да не се показва нищо освен резултатите от преброяването. Несъмнено правилото щеше да се преразгледа за следващата конференция, но в момента Флорентина се сещаше единствено за думите на мис Тредголд: „Ще се вземат много прибързани решения, за които по-късно ще се съжалява“.

Председателят удари с чукчето си и призова Алабама да открие гласуването. Два от гласовете на Щата на камелиите преминаха към Паркин. Когато изгуби един делегат от Аляска и двама от Аризона, Флорентина разбра, че единствената й надежда е задънената улица, за да може да изкаже своята версия за срещата преди второто гласуване. Гледаше как губи по един-два гласа на щат, но след като Илинойс си остана все така твърд, започна да се надява, че вълната ще отшуми. Едуард и екипът не се отделяха от телефоните.

След това дойде вторият удар.

Един от водачите на кампанията се обади и каза, че сътрудниците на Паркин са пуснали в залата слух, че Флорентина е приела предложението му. Слух, който нямаше начин да бъде проследен директно до Паркин и нямаше време да бъде опроверган от Флорентина. Когато дойде ред на Западна Вирджиния, на Паркин му трябваха само още двадесет и пет делегатски гласа, за да прехвърли границата. От този щат получи двадесет и един, така че му оставаха четири от намиращия се на предпоследно място Уисконсин. Флорентина бе сигурна, че и тримата делегати от Уайоминг ще й останат верни.

— Като си дава сметка за своята отговорност тази вечер — в залата отново се възцари пълна тишина, — и убеден, че единството на партията стои над всички лични предпочитания, щатът Уисконсин дава всичките си единадесет гласа на следващия президент на Съединените щати, Пит Паркин.

Делегатите полудяха. В апартамент 2400 цареше пълно мълчание.

Флорентина бе победена с евтин, но блестящ номер. Гениалността му бе във внушението, че ако отрече всичко и изложи своята версия за действията на Паркин, демократите можеха и да изгубят Белия дом и в такъв случай тя щеше да е изкупителната жертва.

След половин час Пит Паркин пристигна в залата, посрещнат с бурни овации и партийния химн. Цели дванадесет минути махаше на делегатите и когато най-сетне успя да вземе думата, каза:

— Надявам се утре вечер да застана на този подиум редом с най-великата дама в Америка и двамата да представим на нацията екип, който така да бие републиканците, че онези слонове да не го забравят никога.

Делегатите отново закрещяха одобрително. През следващия час хората от екипа на Флорентина един по един се изнесоха унило по стаите си, докато не остана само Едуард.

— Приемам ли?

— Нямаш избор. Ако откажеш и демократите изгубят, цялата вина ще се стовари върху теб.

— А ако разкажа истината?

— Ще я разберат погрешно; ще кажат, че не можеш да губиш, след като противникът ти идва с маслинена клонка и подава ръка за помирение. И не забравяй какво каза президентът Форд — първата жена президент трябва първо да заеме вицепрезидентския пост, за да може американският народ да приеме идеята.

— Може и да е вярно, но ако Ричард Никсън бе жив, сега щеше да се обади на Пит Паркин и да го поздрави, че ме е изиграл по-добре, отколкото той се справи с Мъски или Хъмфри — горчиво каза Флорентина и се прозя. — Лягам си, Едуард. До сутринта ще съм взела решение.

 

 

В осем и половина Пит Паркин изпрати посланик да попита дали Флорентина е взела решение. Тя отвърна, че желае да се види с него насаме.

Този път Паркин пристигна с екипите на три телевизионни компании и толкова репортери, колкото успяха да минат през входовете. Когато останаха само двамата, на Флорентина й бе трудно да се овладее, въпреки че бе решила да не влиза в конфликт с Паркин. Попита го дали наистина обещава, че ще остане само един мандат.

— Да — каза той. Гледаше я право в очите.

— И ще ме подкрепиш изцяло на следващите избори?

— Давам ти думата си — отвърна той.

— При тези условия съм съгласна да заема поста вицепрезидент.

Когато той излезе, Флорентина разказа на Едуард какво се бе случило.

— Много добре знаем колко струва думата му — отбеляза той.

 

 

Когато вечерта влезе в залата, Флорентина бе посрещната от истинска буря. Пит Паркин вдигна ръката й високо във въздуха, с което предизвика нови одобрителни викове. Само физиономията на Ралф Брукс бе кисела.

Флорентина чувстваше, че речта й по случай приемането на вицепрезидентския пост далеч не е най-доброто, на което е способна, но въпреки това бе посрещната с бурно въодушевление. Но най-много овации събра Пит Паркин — в края на краищата той бе представен като героя, като човека, обединил партията.

Флорентина отлетя за Бостън и се оттегли в Кейп Код на следващата сутрин след отвратителната пресконференция с кандидата на демократите, който непрекъснато се обръщаше към нея с „онази велика дребна дама от Илинойс“.

Когато се разделяха пред очите на всички журналисти, той я целуна по бузата. Тя се почувства като проститутка, която вече е приела парите и е открила, че е твърде късно да размисли дали да скача в леглото.