Джефри Арчър
Блудната дъщеря (21)

20.

Новоназначеният дизайнер Джани ди Феранти предложи на Флорентина да поставят малко двойно F на яките или подгъва на всички дрехи. Емблемата изглеждаше много ефектно и подобри фирмената репутация още повече. Макар че самият Джани бе готов пръв да признае, че това не е нищо освен копие на идеята на Ив Сен Лоран, то все пак вършеше работа.

Флорентина успя да намери време да отлети до Лос Анджелис, за да огледа един обявен за продажба имот на Родео Драйв в Бевърли Хилс. След като го видя, каза на Ричард, че има планове за седми магазин. Той заяви, че трябва внимателно да проучи сметките, преди да я посъветва дали да сключи сделката, но че самият той е затрупан с работа в банката и ще й се наложи да изчака няколко дни.

За пореден път Флорентина изпита нуждата от съдружник или поне от финансов директор — особено сега, когато Ричард не можеше да вдигне глава от работа. Много й искаше да работят заедно, но не се решаваше да му го предложи.

— Пусни обява в „Кроникъл“ и виж колко отговора ще получиш — каза Ричард. — Ще ти помогна да ги отсееш и ще интервюираме останалите заедно.

Флорентина го послуша и само след дни пощенската им кутия се препълни с писма от банкери, адвокати и счетоводители, всеки от които показваше силен интерес към обявата. Ричард се зае да й помага да подберат най-благонадеждните. По едно време спря с писмо в ръка и каза:

— Аз съм луд!

— Зная, скъпи. Нали затова се омъжих за теб.

— Потрошихме четиристотин долара на вятъра.

— Защо? Нали беше сигурен, че обявата ще се окаже добра инвестиция?

Ричард й подаде писмото.

— Изглежда доста добре квалифициран — каза Флорентина, след като го прочете. — Щом работи в „Банк ъф Америка“, със сигурност имаш мнение дали е подходящ да ми бъде финансов директор.

— Напълно подходящ е. Но кой би заел мястото му, ако напусне банката и дойде на работа при теб?

— Нямам представа.

— Ами, тъй като това е шефът ми, може и да съм аз.

Флорентина избухна в смях.

— Само като си помисля, че не ми стигна кураж да ти предложа! Все пак смятам, че четиристотинте долара си струваха… съдружнико.

След четири седмици Ричард Каин напусна „Банк ъф Америка“ и стана съдружник на съпругата си с петдесет процента дялово участие, както и финансов директор на „Флорентина Инкорпорейтид“ за Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего.

Минаха поредните избори. Флорентина не участва в предизборната кампания, защото бе твърде заета с разширяването на империята си. Призна на Ричард, че няма доверие на Джонсън, но и че не може да понася Голдуотър. Ричард залепи на колата им стикер, който Флорентина незабавно скъса:

Au + H₂O = 1964

Разбраха се никога повече да не обсъждат този въпрос, макар че Флорентина тайничко злорадстваше при категоричната победа на демократите през ноември.

През следващата година децата им растяха по-бързо и от фирмата и за петия рожден ден на сина им те отвориха още два магазина „Флорентина“ — в Чикаго и в Бостън. Ричард си оставаше с едно наум за скоростта, с която се разрастваха, но нищо не можеше да спре бързия възход на фирмата. Толкова много клиенти искаха да носят дрехите на Джани ди Феранти, че Флорентина прекарваше по-голямата част от времето си в обикаляне на градовете и избиране на места за нови магазини.

През 1966 година само един от големите градове не можеше да се похвали с „Флорентина“. Флорентина разбираше, че могат да минат години преди да се освободи място на единственото авеню, подходящо за магазин в Ню Йорк.