Джефри Арчър
Блудната дъщеря (29)

28.

В деня на встъпване в длъжност семейство Каин гледаше как Картър произнася реч, в която не се усещаше харизмата на Кенеди и мъдростта на Рузвелт, но простото послание за християнската добродетел над всичко останало много точно отговори на моментното настроение. Америка се нуждаеше от обикновен, домашно скроен човек в Белия дом и всички му желаеха да успее. Президентът Форд седеше от лявата му страна; президентът Никсън отсъстваше по незнайни причини. Флорентина усети, че тонът на администрацията на Картър е заложен в думите:

— Днес няма да споделям или очертавам нови мечти, а по-скоро предпочитам да влея нова вяра в старата мечта. Научихме, че „повече“ не означава задължително „по-добре“; че дори нашата велика нация има граници на своите възможности и че не сме в състояние да отговорим на всички въпроси и да решим всички проблеми.

Вашингтонските тълпи бяха радостно изненадани и поласкани, когато новият президент, Първата дама и дъщеря им Ейми се хванаха за ръце и тръгнаха пеш по Пенсилвания авеню към Белия дом. Личеше си, че дори телохранителите от тайните служби не бяха подготвени за подобен разрив с традицията.

— Танцьора тръгна — каза един от тях в микрофона си. — Бог да ни е на помощ, ако ни предстоят четири години спонтанни жестове.

Вечерта семейство Каин участва в едно от седемте „народни партита“ (както ги бе нарекъл Картър) по случай встъпването в длъжност. Флорентина бе облечена в нова рокля на Джани ди Феранти — бяла, със съвсем тънка златна нишка, която караше репортерските светкавици да не спират да проблясват. По време на празненството и двамата бяха представени на президента. На Флорентина й се стори, че и насаме той е също толкова стеснителен, колкото и пред публика.

Откриването на работата на 95-ия Конгрес приличаше на първи учебен ден с всичките потупвания по гърба, ръкостискания, прегръдки и шумни разговори за това какво са правили представителите по време на почивката.

— Радвам се, че пак си спечелил.

— Трудна ли беше кампанията?

— Не си и представяйте, че ще успеете да си изберете собствен комитет, особено след смъртта на Дейли.

— Какво ще кажеш за речта на Джими?

Новият спикер Тип О’Нийл зае мястото си в центъра на подиума, удари с чукчето, призова за ред и всичко започна отначало.

Флорентина се бе придвижила две места напред в бюджетната комисия, след като един от представителите се бе оттеглил от политическия живот, а друг бе изгубил изборите. Сега разбираше каква е системата на работа на комисиите, но все още се страхуваше, че ще са нужни много години и няколко преизбирания, преди да е в състояние да даде някакви съществени приноси за каузите, които бе прегърнала. Ричард я бе посъветвал да се съсредоточи в област, в която ще може да получи повече публичност, и тя се колебаеше между темата за аборта и данъчната реформа. Съпругът й не беше на мнение, че е много добре името й да се свързва прекалено тясно с аборта. Флорентина принципно се съгласи, но това не й помогна да определи конкретната си област. Изборът дойде сам.

В Камарата течеше обсъждане на финансовия законопроект за отбраната и Флорентина слушаше как представителите спокойно дискутират отпускането на милиарди долари за военни цели. Тя не участваше в подкомисията по отбрана, където най-издигнатият сред републиканците бе Робърт К. Л. Бюканан, но въпреки това слушаше с дълбок интерес. Бюканан напомняше на Камарата, че министърът на отбраната Браун наскоро оповести, че руснаците са в състояние да унищожават американските спътници в космоса. Ето защо, настояваше той, новият президент следва да отдели повече средства за отбраната и по-малко — за другите области. Флорентина продължаваше да смята Бюканан за консервативен глупак — при това от най-лошия тип — и в пристъп на гняв стана да му се противопостави. Всички в залата помнеха сблъсъка им от миналата година и знаеха, че на Бюканан ще му се наложи да й позволи да си каже мнението.

— Мога ли да задам въпрос на конгресмена?

— Заповядайте, уважаема госпожо от Илинойс.

— Благодаря на почитаемия господин и бих искала да го запитам — откъде ще дойдат парите за тези грандиозни военни схеми?

Бюканан бавно се изправи. Носеше двуреден костюм от туид, а побелялата му коса бе грижливо зализана надясно. Пристъпваше от крак на крак като кавалерийски офицер на замръзнал плац за строева подготовка.

— Въпросните „грандиозни схеми“ не са по-големи или по-малки от поисканите от комисията, в която служа. А ако не ме лъже паметта, в нея все още мнозинство има партията, на която е член и многоуважаваната дама от Илинойс.

Думите му се посрещнаха с бурен смях. Флорентина стана за втори път и Бюканан незабавно й даде думата.

— Все още държа да запитам уважаемия господин от Тенеси откъде възнамерява да намери парите. От образованието, от здравеопазването или може би от социалното осигуряване?

Залата потъна в тишина.

— Не бих ги взел от никого, госпожо, но все пак желая да припомня на уважаемата дама от Илинойс, че ако нямаме достатъчно средства за отбрана, може изобщо да не ни потрябват средства за образование, здравеопазване и социално осигуряване.

Бюканан взе някакъв документ от банката си и прочете на Камарата точните суми, изразходвани според бюджета от миналата година в споменатите от Флорентина области. Според тях ясно личеше, че разходите за отбраната са намалели най-много от всички.

— Именно представители като уважаемата дама, които идват на заседанията без факти, въоръжени само с неясните предчувствия, че разходите за отбрана са прекалено високи, дават повод на лидерите в Кремъл да потриват със задоволство ръце, а в същото време репутацията на Камарата да намалява все повече. Именно слабата информираност и нежеланието тя да бъде преодоляна върза ръцете на президента Рузвелт и ни даде толкова малко време да отговорим на заплахите на Хитлер.

И от двете страни се чуха одобрителни възгласи. На Флорентина й се прииска изобщо да не бе влизала в залата. Веднага щом Бюканан приключи с изложението си, тя напусна заседанието и бързо се върна в канцеларията си.

— Джанет, искам всички доклади от подкомисията по отбраната за последните десет години. Искам двамата юридически съветници незабавно да се включат — нареди тя още преди да стигне до бюрото си.

— Да, госпожо. — Джанет бе изненадана. През трите години, откакто се познаваха, Флорентина никога не бе споменавала за отбрана.

Сътрудниците се събраха и се настаниха на старото канапе в кабинета.

— През следващите няколко месеца ще се занимавам с въпросите на отбраната. Искам да изчетете всички доклади на подкомисията за последните десет години и да отделите всички по-съществени моменти. Опитвам се да получа реалистична представа за военната мощ на Америка, ако се наложи да се защитаваме от евентуално нападение от страна на Съветите. — Четиримата трескаво пишеха. — Искам всички по-важни трудове по въпроса, в това число разработките на Екип А и Екип Б на ЦРУ, както и резюмета от проведените във Вашингтон лекции и семинари по темата. Съберете всички коментари от „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“ и „Тайм“ и ми ги предавайте в папка всеки петък вечер. Не искам никой да може да цитира нещо, което не съм взела предвид.

Всички бяха изненадани не по-малко от Джанет — всичките им усилия за последните две години бяха насочени към дребния бизнес и данъчната реформа. Явно през идващите месеци не им се очертаваха много свободни уикенди. Веднага щом всеки тръгна да изпълнява задачите си, Флорентина вдигна телефона и набра петцифрен номер. Секретарката вдигна и тя поиска среща с лидера на мнозинството.

— Разбира се, госпожо Каин. Ще помоля господин Чадуик да ви се обади следобед.

В десет на следващата сутрин Флорентина бе въведена в кабинета на лидера на мнозинството.

— Марк, искам да бъда преместена в подкомисията по отбраната към бюджетната комисия.

— Де да беше така лесно, Флорентина.

— Зная, Марк. Но за три години това е първата услуга, за която те моля.

— Има само едно свободно място и толкова много хора ми извиват ръцете, че е направо чудо, че съм все още цял. Както и да е, ще обмисля сериозно молбата ти — каза той и си записа нещо в бележника. — Между другото, Лигата на жените гласоподавателки провежда годишна конференция в моя район и ме канят да произнеса реч в деня на откриването. Знам, че си много популярна сред тях, и се питах дали няма да ти се намери свободно време да кажеш няколко думи.

— Ще обмисля сериозно молбата ти — усмихна се Флорентина.

Два дни по-късно получи бележка от спикера, че е назначена като младши член в подкомисията по отбраната към бюджетната комисия. Три седмици по-късно отлетя за Тексас и заяви пред събранието на Лигата на жените гласоподавателки, че докато в Конгреса има хора като Марк Чадуик, не е необходимо да се страхуват за добруването на Америка. Жените бурно заръкопляскаха, а Флорентина се обърна към Марк и го видя да се усмихва — с една ръка зад гърба.

 

 

През лятната ваканция заминаха за Калифорния. Прекараха първите десет дни в Сан Франциско при Белла и семейството й в новия им дом — този път високо на хълма, с чудесен изглед към залива.

Клод бе станал съдружник в адвокатската кантора, а Белла — заместник-директор на училището. За Ричард те изобщо не се бяха променили от времето на последната им среща — е, може би Клод бе станал малко по-слаб, а Белла — малко по-едра.

Щяха да прекарат чудесно, ако Анабел не изчезваше така често, без да ги предупреждава. По начина, по който Белла стискаше хокейния си стик, Флорентина ясно разбираше как би се справила приятелката й с момичето.

Опитваше се всячески да запази хармонията между двете семейства, но сблъсъкът бе неизбежен. Един ден Белла свари Анабел в таванската стая да пуши трева и я попита какви си ги въобразява.

— Гледай си работата — отвърна Анабел и си дръпна още веднъж.

Когато Флорентина не се сдържа и й вдигна скандал, дъщеря й заяви, че ако обръщала повече внимание на нейното благополучие, отколкото на благополучието на избирателите си, можела да се надява на повече и от нейна страна.

Щом разбра всичко това, Ричард незабавно нареди на Анабел да си събира багажа и я отведе на Източния бряг, а Флорентина и Уилям заминаха за Лос Анджелис за остатъка от ваканцията.

Обаждаше се на Ричард по два пъти на ден да го пита как е Анабел. Наложи се да съкратят ваканцията си с една седмица.

През септември Уилям влезе в Харвард и се настани в Ярд, на най-горния етаж на Грейс Хол. Вече пето поколение от фамилията Каин попадаше в Кеймбридж. Анабел се върна в училище „Мадейра“, но не напредваше особено с ученето, въпреки че прекарваше повечето уикенди под зорко родителско наблюдение във Вашингтон.

 

 

По време на следващата сесия на Конгреса Флорентина посвети цялото си свободно време на четенето на свързаните с отбраната материали, които й осигуряваха помощниците й. Изцяло се потопи в проблемите, пред които се изправяше страната, за да запази стратегическата си безопасност. Четеше доклади от експерти, разговаряше с помощници на министъра на отбраната и изучаваше основните договори между САЩ и съюзниците от НАТО. Посети щаба на Стратегическото военновъздушно командване, обиколи американските бази в Европа и Далечния изток, наблюдава ученията в Северна Каролина и Калифорния и дори прекара един уикенд под водата на борда на атомна подводница. Срещаше се с адмирали и генерали, провеждаше разговори с обикновени войници и сержанти, но нито веднъж не се изказа в залата, а само задаваше въпроси на заседанията на комисията. Често се поразяваше от факта, че невинаги най-скъпите оръжия са най-ефективните. Започна да разбира, че на военната машина й е нужно много време да поднови въоръжението си, което не бе напълно тествано от времето на Кубинската криза. След цяла година слушане и учене стигна до заключението, че Бюканан е бил прав, а глупачката се е оказала самата тя. Америка нямаше друг избор, освен да увеличава военните си разходи — Съветският съюз си оставаше открито враждебен. С изненада откри, че новата тематика й харесва, и си даде сметка колко много са се променили възгледите й, когато някакъв колега открито я нарече ястреб.

Запозна се с цялата документация за ракетната система М-Х, когато тя премина под юрисдикцията на парламентарната комисия по отбраната. Когато в дневния ред на заседанията се появи обсъждането на така наречената поправка „Саймън“ за задържане на одобряването на системата, Флорентина помоли председателя Галоуей да й бъде дадена думата по време на дебата.

Слушаше с внимание, докато другите представители се изказваха за или против поправката. Робърт Бюканан се обяви категорично против нея. Когато завърши речта си, спикерът най-изненадващо й даде думата. Докато вървеше към трибуната, Бюканан произнесе достатъчно високо, за да го чуят:

— А сега ще чуем мнението на един истински експерт.

Един-двама републиканци се разсмяха, докато Флорентина заемаше мястото на подиума и подреждаше бележките си на катедрата.

— Господин спикер, обръщам се към Камарата като убеден защитник на ракетите М-Х. Америка не може да си позволи да забави отбранителната си програма само защото на някои конгресмени им е нужно повече време да се запознаят с необходимите материали. Те са на разположение на всеки член на Камарата на представителите вече повече от година. Съмнявам се, че уважаемите представители се нуждаят от курс по бързо четене, за да могат да си свършат работата. Истината е, че тази поправка не е нищо друго освен тактика на забавяне от страна на онези, които са против ракетната система. Осъждам тези представители като хора, които си крият главите в пясъка и ще продължат да си ги крият, докато руснаците не нанесат изпреварващ удар. Нима те не разбират, че Америка също трябва да е в състояние да удари първа?

Тя направи пауза и продължи:

— Одобрявам подводниците „Поларис“, но не можем да изнесем всичките си ядрени проблеми на море — особено след като по данни на разузнаването руснаците разполагат с подводница, способна да развива скорост от четиридесет възела и да остане под вода четири години — четири години, господин спикер — без да се връща в базата си. Аргументът, че гражданите на Юта и Невада се намират в най-голяма опасност заради ракетите М-Х, е неверен. Районите, в които ще бъдат разположени ракетите, вече са собственост на правителството и понастоящем се обитават само от хиляда деветстотин и осемдесет овце и триста и седемдесет крави. Не вярвам, че американският народ трябва да бъде залъгван по въпросите за националната сигурност. Избрани сме тук, за да вземаме дългосрочни решения, а не просто да приказваме и с всяка година да ставаме все по-слаби и по-слаби. Някои от членовете на Конгреса биха накарали и Нерон да изглежда в очите на американците като актьор, изнасящ концерт за противопожарната бригада на Рим.

Когато смехът затихна, гласът на Флорентина стана съвсем сериозен.

— Нима сме забравили, че през 1935 година в заводите на Форд са работели повече хора, отколкото е имало във Въоръжените сили на Съединените щати? Нима сме забравили, че през същата година армията ни е била по-малка и от армията на Чехословакия — страна, прегазена първо от германците, а след това и от руснаците? Флотът ни е бил наполовина на флота на Франция, която бе победена от германците, докато стояхме и гледахме. А военновъздушните ни сили бяха толкова малобройни, че дори Холивуд не си правеше труда да снима филми за тях! Когато се надигна хитлеристката заплаха, не можехме дори да мислим да се сравняваме с Германия. В никакъв случай не бива да допускаме отново да се оказваме в подобна ситуация.

— Американският народ никога не е виждал врага по плажовете на Калифорния или по пристанищата на Ню Йорк — почти викна тя. — Но това не означава, че врагът не съществува. През 1950 година Съветският съюз разполагаше с толкова изтребители, колкото имаше и Америка, четири пъти по-многобройна сухопътна армия и тридесет танкови дивизии срещу една наша. Никога не бива да си позволяваме отново да изпаднем в такова неизгодно положение. В същото това време се моля никога повече великата ни държава да не бъде въвличана в провали като Виетнам и никога да не се налага да гледаме как съгражданите ни умират на бойното поле. Но нашите врагове винаги трябва да знаят, че ще се изправим срещу всякакъв опит за агресия. Подобно на орела на знамето ни, ние винаги ще кръжим, готови всеки момент да защитим нашите приятели и собствените си граждани.

В залата се чуха отделни ръкопляскания.

— На всеки американец, който твърди, че военните разходи са твърде високи, предлагам да погледне страните оттатък Желязната завеса и да разбере, че никоя цена не е прекалено висока за демократичните свободи, които ние смятаме за даденост. Желязната завеса днес минава през Източна Германия, Чехословакия, Унгария и Полша, а Афганистан и Югославия пазят границите си и всеки ден я очакват да се придвижи още по-напред и да стигне чак до Близкия изток. А след това Съветите няма да се спрат, докато не обхванат цялата планета.

Залата бе потънала в такова мълчание, че Флорентина заговори по-тихо:

— В миналото много страни са изигравали ролята на пазители на свободния свят. Днес тази отговорност се пада на водачите на нашата държава. Нека не позволяваме внуците ни да казват, че сме изклинчили от нея, само за да се сдобием с евтина популярност. Нека запазим свободата на Америка с готовността си да се жертваме. Нека бъдем способни да кажем на всеки американец, че не сме избягали пред лицето на опасността. Нека в тази зала няма нито един Нерон, нито един измамник, нито един пожар и никаква победа за враговете ни.

Всички започнаха да аплодират. Тя остана на мястото си, докато спикерът се опитваше да въдвори ред. Когато отново настъпи тишина, Флорентина продължи почти шепнешком:

— Нека тази жертва никога вече да не бъде животът на американските младежи или да се подменя с опасната илюзия, че сме в състояние да запазим мира на планетата, без да можем да го защитим от агресора. Защитена по подходящия начин, Америка може да упражни влиянието си без страх, да управлява без терор и все пак да остане бастион на свободния свят. Господин спикер, обявявам се против поправката „Саймън“, като я смятам за неуместна и дори нещо повече — за безотговорна.

Флорентина се върна на мястото си и веднага бе заобиколена от колеги и от двете партии, желаещи да я поздравят за речта. На следващия ден пресата я засипа с похвали и във всички новини се появиха откъси от речта й. Флорентина с изумление научи, че всички я смятат за един от най-големите експерти по национална сигурност. Два вестника дори я споменаваха като бъдещ вицепрезидент.

Отново пликовете в пощенската кутия станаха повече от хиляда на седмица. Особено силно я развълнуваха три писма. Първото беше покана за вечеря от болния Хюбърт Хъмфри. Тя я прие, но не отиде. Второто бе от Робърт Бюканан — просто бележка, написана на ръка:

Моите поздравления, госпожо.

Третото бе от някакъв анонимен подател от Охайо:

Ти си една комунистическа подлога, стремяща се да унищожи Америка, като я вкарва в невъзможна военна програма. Газовата камера е прекалено милостива присъда за такива като теб. Трябва да те обесят заедно с идиота Форд и с курвата Картър. Защо не идеш в кухнята, където ти е мястото, кучко?

— Как да отговориш на подобно нещо? — Джанет бе направо потресена от писмото.

— Не можеш, Джанет. Оборването на подобни безумни предразсъдъци е непосилно дори за твоята умела ръка. Да сме благодарни, че деветдесет и девет процента от писмата са от хора, които честно изразяват мненията си. Макар да си признавам, че ако му имах адреса, сигурно щях да се изкуша за първи път през живота си да отговоря с едно „Да ти го начукам“.

 

 

След трескавата седмица, през която сякаш непрекъснато я преследваха, Флорентина прекара един тих уикенд с Ричард. Уилям се бе върнал от Харвард и не закъсня да покаже на майка си карикатура от „Бостън Глоуб“, в която бе изобразена като героиня с орлова глава, ритаща мечка по носа. Анабел се обади от училище да й каже, че няма да се връща за уикенда.

Флорентина игра на тенис със сина си в събота и само след няколко минути разбра колко добър е станал и в каква ужасна форма е тя. Вече не можеше да се преструва, че разходките из голф игрищата са достатъчни. С всеки удар ставаше все по-ясно, че Уилям дори не си дава зор. За нейно щастие той й каза, че не можел да изиграе втори сет, защото вечерта имал среща. Флорентина си записа Джанет да поръча велосипед-тренажор от „Хамахер Шлемер“.

На вечеря Ричард й каза, че иска да построи „Барон“ в Мадрид и че възнамерява да изпрати Едуард да намери подходящо място за строежа.

— Защо тъкмо него?

— Той сам поиска. Сега работи почти непрекъснато за веригата и дори си нае апартамент в Ню Йорк.

— Какво стана с адвокатската му практика?

— Станал е съветник на кантората и казва, че щом ти си в състояние да си смениш кариерата на четиридесет, нищо не пречи да опита и той. След смъртта на Дейли не може да си намери постоянна работа като агитатор, че ставаш за Конгреса. Прилича на ученик, озовал се в заключена сладкарница. Свали огромен товар от плещите ми. Той е единственият, когото познавам, способен да работи колкото теб.

— Оказа се страхотен приятел.

— Да, така е. Не си ли даваш сметка, че е влюбен в теб?

— Какво? — слиса се Флорентина.

— Е, не искам да кажа, че иска да скочи в леглото ти, не че бих го обвинявал, ако поиска. Той просто те обожава, но никога не би го признал, макар че и слепец ще го види.

— Но аз никога…

— Не, скъпа, разбира се, че не си. Мислиш ли, че бих го сложил в управителния съвет на „Лестър“, ако се страхувах, че ще ми отмъкне съпругата?

— Дано да си намери съпруга.

— Никога няма да се ожени, докато ти си му пред очите, Джеси. Така че просто бъди благодарна, че имаш цели двама мъже, които те обожават.

 

 

Когато се върна във Вашингтон, я чакаше нова купчина покани. Напоследък започваха да пристигат във все по-големи и по-големи количества. Не знаеше какво да прави и се обърна за помощ към Едуард.

— Избери пет-шест от най-важните, където смяташ, че посланията ти ще стигнат до възможно най-много хора, и обясни на останалите, че натовареният ти работен график в момента те възпрепятства. Но в никакъв случай не забравяй във всеки отказ да напишеш по нещо лично. Един ден ще ти се наложи да търсиш подкрепата на много повече хора, отколкото е Девети избирателен район. Сред тях ще има такива, за които единствената им връзка с теб ще е това писмо. И само въз основа на него те ще решат дали да застанат до теб, или срещу теб.

— Ти наистина си един мъдър стар приятел, Едуард.

— Ах, скъпа! Не забравяй, че разликата ни е само една година.

 

 

Флорентина прие съвета на Едуард и отделяше по два часа на вечер на писмата, свързани с речта й. В края на петата седмица бе отговорила на всички, а междувременно лавината пликове в пощата намаля и отново се върна в нормалните рамки. Прие поканата да говори в Принстън и в Калифорнийския университет в Бъркли. Застана и пред кадетите в Уестпойнт и флотските курсанти в Анаполис, бе сред гостите на Макс Кливланд на един обяд във Вашингтон в чест на ветераните от Виетнам. Където и да отидеше, я представяха като един от най-големите авторитети по въпросите на отбраната. Тази тема я завладя до такава степен, че тя често се ужасяваше от мисълта колко малко всъщност знае по нея. Това обаче само я караше да задълбава още повече в проблематиката. Успяваше някак си да продължи да работи и в Чикаго, но колкото по̀ публична фигура ставаше, толкова повече задачи се налагаше да прехвърля върху подчинените си. Назначи на свои разноски още двама помощници в канцеларията във Вашингтон и един в Чикаго. В момента харчеше от собствения си джоб повече от сто хиляди долара годишно. Ричард й го обясни като реинвестиране в Америка.