Джефри Арчър
Блудната дъщеря (22)

21.

— Ти си упорит стар глупак, Авел.

— Така е, но не мога да върна времето назад.

— Както искаш. Да знаеш обаче, че нищо не може да ми попречи да приема поканата.

Авел вдигна глава от леглото си. Почти не излизаше от апартамента си, откакто се бе разболял от тежък грип преди половин година. След като се върна от дългото си пътуване до Полша, Джордж бе почти единственият му контакт с външния свят. Той знаеше, че старият му приятел е прав, и трябваше да си признае, че поканата го изкушава. Питаше се дали Каин ще отиде. Надяваше се да е така, но се съмняваше. Каин бе също толкова упорит като него…

Джордж сякаш прочете мислите му.

— Обзалагам се, че Уилям Каин ще е там.

Авел не каза нищо. После попита:

— Направи ли последен анализ за Варшава?

— Да — рязко отвърна Джордж. Ядоса се, че Авел сменя темата. — Всички договори са подписани и Джон Гроновски свърши всичко по силите си.

„Джон Гроновски, първият посланик от полски произход във Варшава — помисли си Авел. — Никога нямаше да се възстанови от…“

— Миналогодишното ти пътуване до Полша постигна всичко, за което би могъл да се надяваш. Ще доживееш да видиш и откриването на варшавския „Барон“.

— Винаги съм искал да го открие Флорентина — тихо каза Авел.

— Тогава я покани, но недей да очакваш съчувствие от мен. Единственото, което се иска от теб, е да признаеш съществуването на Ричард. И дори ти трябва да разбереш най-после, че бракът им е щастлив, иначе това нямаше да е ей там. — Джордж погледна към полицата на камината в другия край на стаята. На нея, подпряна на една ваза, стоеше поканата.

 

 

Сякаш цял Ню Йорк се беше събрал на откриването на бутика на Флорентина Каин на Пето авеню. Облечена в ушита специално за нея зелена рокля с вече станалата знаменита емблема върху високата яка, домакинята стоеше на входа, поздравяваше гостите и им предлагаше шампанско. Катрин Каин и дъщеря й Луси бяха сред първите пристигнали, а не след дълго помещението бе претъпкано с хора, които Флорентина или познаваше чудесно, или не бе виждала никога досега. Джордж Новак пристигна малко по-късно и още с първите си думи приятно изненада Флорентина — помоли да го запознаят със семейство Каин.

— Господин Розновски ще дойде ли? — невинно попита Луси.

— Боя се, че не — отвърна Джордж. — Казах му, че е упорит стар глупак, щом предпочита да изпусне такова хубаво празненство. А господин Каин тук ли е?

— Не. Напоследък не се чувства добре и рядко излиза — каза Кейт и после сподели с Джордж някои новини, които го зарадваха.

— Как е татко? — прошепна Флорентина в ухото му.

— Не е добре. Оставих го в леглото в апартамента. Може би като чуе, че довечера ще…

— Може би — каза Флорентина, хвана Кейт под ръка и я запозна със Зофя.

Известно време и двете възрастни дами не проговориха. Накрая Зофя наруши мълчанието.

— Чудесно е най-сетне да се запознаем. Съпругът ви дойде ли?

Беше толкова претъпкано, че бе почти невъзможно да помръднеш. Звънкият смях и оживеното бърборене недвусмислено показваха, че всичко върви по вода, но в главата на Флорентина се въртеше само едно — мисълта за предстоящата вечеря.

 

 

Тълпата се беше събрала на ъгъла на Петдесет и шеста улица и зяпаше. Движението по Пето авеню почти спря, тъй като мъже и жени, млади и стари, се мъчеха да надзърнат през големите стъклени витрини на магазина.

Пред входа на отсрещната страна на улицата стоеше някакъв мъж. Носеше черно палто, шал и ниско нахлупена шапка. Вечерта беше студена и вятърът виеше по булеварда. „Неподходящо време за старци“, помисли си мъжът и се запита дали изобщо бе трябвало да става от леглото си. Но беше решил твърдо, че нищо не може да му попречи да наблюдава откриването на този магазин. Повъртя сребърната гривна на китката си и си спомни за новото завещание, което беше направил — бижуто нямаше да остане у дъщеря му, както бе обещал навремето.

Усмихна се, докато гледаше как младите хора влизат и излизат от блестящия магазин. Мярна през витрината бившата си жена, която разговаряше с Джордж, а когато зърна и Флорентина, по набръчканата му буза се стече сълза. Беше още по-красива, отколкото последния път, когато я бе видял. Прииска му се да пресече улицата и да каже „Джордж беше прав, прекалено дълго бях упорит стар глупак. Можеш ли да ми простиш?“, но вместо това остана неподвижно на мястото си и само гледаше. Видя до дъщеря му да стои някакъв млад мъж със самоуверена аристократична осанка. Можеше да е единствено синът на Уилям Каин. Чудесен човек, бе казал Джордж. Как точно го беше описал? Като силата на Флорентина. Авел се запита дали Ричард го мрази. Сигурно. Старецът вдигна яката си, хвърли последен поглед към любимата си дъщеря и се обърна, за да тръгне към „Барон“.

Докато се отдалечаваше от магазина, забеляза друг старец, който бавно крачеше по тротоара. Бе по-висок от него, но походката му бе също толкова нестабилна. Погледите им се срещнаха, но само за секунда. Докато се разминаваха, по-високият вдигна шапката си за поздрав. Авел отвърна със същото и двамата продължиха пътя си, без да произнесат нито дума.

 

 

— Слава богу, най-сетне всички си тръгнаха — каза Флорентина. — Остава ни време точно колкото да вземем по един душ и да се преоблечем за вечеря.

Катрин Каин я целуна.

— Ще се видим след час.

Флорентина заключи вратата на магазина и хванала здраво децата си за ръце, тръгна към „Пиер“. За първи път от детството си щеше да отседне в друг нюйоркски хотел, а не в „Барон“.

— Поредният ти триумфален ден, скъпа — каза Ричард.

— Следван от триумфална нощ?

— Стига си се притеснявала, Джеси. Баща ми ще полудее по теб.

— Прекалено много време мина, Ричард.

Той й направи път да влезе първа в хотела, после я прегърна.

— Но пък сега имаме възможност да поправим миналото — каза той и насочи семейството си към асансьора. — Ще измия и преоблека децата, докато си в банята.

Флорентина лежеше във ваната и се питаше как ли ще протече вечерта. От мига, в който Кейт Каин й каза, че бащата на Ричард желае да ги види, се страхуваше да не би той отново да размисли. Но сега до срещата оставаше само час. Чудеше се дали Ричард изпитва същите терзания. Излезе от ваната, избърса се, сложи си капка от любимия си парфюм „Джой“ и облече дълга синя рокля, избрана специално за случая — Кейт й бе казала, че любимият цвят на съпруга й е синият. Затърси сред бижутата нещо по-просто и сложи старинния пръстен, подарен й преди толкова години от благодетеля на баща й. Когато се приготви, се огледа критично в огледалото — на тридесет и три, малко прехвърлила възрастта на миниполите, но и все още не достатъчно възрастна, че да изглежда елегантна.

— Изглеждаш зашеметяващо — каза Ричард от вратата. — Старецът ще се влюби в теб от пръв поглед.

Флорентина се усмихна и среса децата, докато Ричард се преобличаше. Синът им, вече на седем години, носеше първия си костюм и изглеждаше съвсем пораснал; Анабел бе облечена в червена рокличка с бяла лента по ръба — за нея нямаше проблем с най-новата мода.

— Мисля, че всички сме готови — каза Флорентина, когато Ричард се появи отново. Не можеше да повярва на очите си — беше облякъл ризата с червеното райе.

Шофьорът отвори вратата на взетия под наем линкълн и Флорентина и децата се настаниха на задната седалка; Ричард седна срещу тях. Докато си проправяха бавно път през натовареното движение на Ню Йорк, Флорентина мълчеше. Ричард се наведе и докосна ръката й. Шофьорът спря автомобила пред малка елегантна къща от кафяв камък на Шестдесет и осма улица.

— Деца, не забравяйте, че трябва да се държите възпитано.

— Да, мамо — в хор отвърнаха те, без да се притесняват от мисълта, че най-сетне ще видят единия от дядовците си.

Още преди да излязат, вратата на къщата се отвори и на прага се появи възрастен мъж в полуофициален костюм, поклони се леко и каза:

— Добър вечер, госпожо. Радвам се да ви видя, господин Ричард.

Кейт ги чакаше в гостната. Погледът на Флорентина моментално бе привлечен от масления портрет на прекрасна жена, седнала в червено кожено кресло и сложила ръце в скута си.

— Бабата на Ричард — каза Кейт. — Не я познавах, но не е трудно да се види, че е била красавица.

Флорентина се взираше в картината.

— Какво има, скъпа? — попита Кейт.

— Пръстенът — едва чуто прошепна Флорентина.

— Да, нали е прекрасен? — каза Кейт и вдигна ръка, за да покаже пръстена с диаманти и сапфири. — Уилям ми го даде, когато ме попита дали искам да се омъжа за него.

— Не, пръстенът от портрета — каза Флорентина.

— О, да, чудесна изработка. Пазел се е в семейството от поколения, но от доста години никой не знае къде е. Споменах за това на Уилям, но той не можа да каже нищо по въпроса.

Флорентина вдигна ръка и Кейт впери невярващ поглед в старинния пръстен. Погледите на всички отново се преместиха върху картината — не можеше да има абсолютно никакво съмнение, че пръстенът е същият.

— Това е подарък за кръщенето ми — каза Флорентина. — Само че така и не научих от кого.

— Боже мой! — слисано промълви Ричард. — Никога не ми е минавало през ума…

— А баща ми и до днес не знае — каза Флорентина.

В помещението дотърча една прислужница.

— Извинете, госпожо, казах на господин Каин, че всички са тук. Той помоли Ричард и съпругата му да бъдат така добри да се качат при него.

— Вървете — каза Кейт. — Ще дойда след малко с децата.

Флорентина хвана съпруга си за ръка и се заизкачва по стълбата, като нервно въртеше старинния пръстен. Влязоха в стаята и видяха Уилям Лоуел Каин, седнал в червеното кожено кресло до камината. „Колко красив мъж“, помисли си Флорентина и си даде сметка, че съпругът й ще изглежда по същия начин, когато остарее.

— Татко, запознай се със съпругата ми — каза Ричард.

Тя пристъпи напред, за да бъде посрещната от топлата и нежна усмивка на Уилям Каин.

Ричард чакаше отговора на баща си, но Флорентина знаеше, че възрастният човек никога няма да й проговори.