Джефри Арчър
Блудната дъщеря (39)

38.

Когато в събота по време на играта голф в Кейп Код Флорентина разказа на Едуард подробностите около срещата с Паркин, той призна, че новините не го изненадват особено.

— Може и да не е кой знае какъв президент, но разбира от макиавелизъм повече от Никсън и Джонсън, взети заедно.

— Трябваше да те послушам в Детройт, когато ме предупреди, че ще се случи тъкмо това.

— Какво казваше баща ти за Хенри Осбърн? Миризливец веднъж, миризливец завинаги.

Подухваше лек ветрец и Флорентина хвърли във въздуха няколко стръкчета трева, за да определи посоката на вятъра. После извади топка от чантата си, нагласи я и я запрати надалеч. За нейна изненада, вятърът отклони топката леко вдясно и тя падна в някакъв храст.

— Май не усети накъде духа вятърът, а, вице? — обади се Едуард. — Надявам се това да е шансът ми да те бия, Флорентина.

Запрати топката си право към центъра на игрището, но на двадесет метра по-близко от топката на Флорентина.

— Положението е сериозно, Едуард, но не и непоправимо — усмихна му се тя и вкара топката си в дупката с лек удар.

— Още е рано да се каже — отбеляза Едуард, докато се готвеха да продължат към втората дупка. Попита я какви са плановете й.

— Паркин е прав. Не мога да вдигна шум, защото така само ще налея вода в мелницата на републиканците. Затова реших да погледна на нещата реалистично.

— И какво означава това?

— Ще изкарам тези четиринадесет месеца като вицепрезидент и после ще се върна в Ню Йорк като председател на управителния съвет на „Барон“. Имам може би най-пълния поглед върху компанията от обиколките си по света и мисля, че мога да предложа някои идеи, от които конкурентите ще ни дишат прахта.

— Звучи така, сякаш ни очакват интересни времена — усмихна се Едуард.

Продължиха към втората площадка. Той се опита да се съсредоточи, а Флорентина продължаваше да приказва:

— Може да реша да вляза и в управителния съвет на „Лестър“. Ричард винаги искаше да разбера от първа ръка как работи една банка. Винаги е казвал, че плаща на директорите повече, отколкото получава президентът на Съединените щати.

— По този въпрос трябва да се обърнеш към Уилям, не към мен.

— Защо? — попита Флорентина.

— Защото той става председател от първи януари догодина. Знае за банковото дело повече, отколкото мога да науча за цял живот. Наследил е инстинктите на Ричард по отношение на финансите. Ще остана директор още няколко години, но съм сигурен, че банката не може да попадне в по-добри ръце от неговите.

— Достатъчно възрастен ли е, за да поеме подобна отговорност?

— На същата възраст, на която ти пое управлението на „Барон“ — отвърна Едуард.

— Какво пък, ще имаме поне един президент в семейството, пък макар и на банка — каза Флорентина и пропусна удар от половин метър.

— Едно на едно, вице. — Едуард отбеляза резултата на картончето си и се загледа към стометровата ивица, която лъкатушеше напред. — Добре, сега знам какво ще правиш през половината от времето си. А планирала ли си и другата половина?

— Да — отвърна Флорентина. — Тръстът „Ремажен“ остана без директор след смъртта на професор Ферпози. Реших да го оглавя. Знаеш ли какъв е влогът на фондацията в момента?

— Не, но е достатъчно да се обадиш, за да разбереш — каза Едуард, докато се съсредоточаваше върху удара.

— Ще ти спестя едно жетонче — каза Флорентина. — Двадесет и девет милиона долара, носещи печалба от четири милиона годишно. Едуард, дойде време да се построи първият университет „Ремажен“ със стипендии за децата на първо поколение имигранти.

— И не забравяй, вице, надарени деца без значение какъв е произходът им — каза Едуард и запрати топката.

— Все повече и повече говориш като Ричард — разсмя се тя.

Едуард се обърна.

— Ще ми се и да бях толкова добър на голф, колкото него — отбеляза той, като гледаше как малката топка отлита надалеч и се удря в едно дърво.

Флорентина като че ли не го чу. И след като запрати топката си право по средата на окосената площ, двамата тръгнаха в различни посоки. Продължиха разговора си чак когато стигнаха площадката, където Флорентина продължи да говори за това къде ще бъде построен новият университет, колко студенти ще може да приеме през първата година и кой ще е първият ректор. Междувременно изгуби третата и четвъртата дупка и се насили да се съсредоточи, но въпреки това се добра до равен резултат чак на осмата.

— Днес ще съм особено радостна да дам стоте ти долара за републиканците — каза Флорентина. — Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това да видя как Паркин и Брукс гризват дървото.

Въздъхна — на път към десетата площадка топката й се удари в едно късо желязно колче.

— Още съм далеч от поражението — каза Едуард.

Флорентина не му обърна внимание.

— Колко години пропилях само с тази политика!

— Виж, с това не мога да се съглася — каза Едуард. — Шест години в Конгреса, още осем в Сената и накрая — първата жена вицепрезидент. Освен това подозирам, че историята ще запише името ти във връзка с пакистанската криза много по-вярно, отколкото Паркин. Макар и да не постигна онова, което искаше, за следващата жена ще е много по-лесно да продължи по стъпките ти. Даже смятам, че ако беше кандидат на демократите на следващите избори, нямаше да имаш проблеми с победата.

— Допитванията до общественото мнение определено са същите. — Флорентина пак се опита да се съсредоточи, но пропусна. — По дяволите! — изруга тя, когато топката изчезна сред дърветата.

— Днес не си в най-добрата си форма, вице — каза Едуард. После спечели десетата и единадесетата позиция, но изгуби следващите две заради прибързаните си удари.

— Мисля да построим „Барон“ в Москва — каза Флорентина, когато стигнаха до четиринадесетата площадка. — Това беше една от най-големите амбиции на баща ми. Казвала ли съм ти, че техният министър на туризма Михаил Соколов отдавна се опитва да ме уговори за това? Трябва да отида на едно ужасно културно пътуване до Москва следващия месец и ще имам чудесната възможност да обсъдя с него идеята по-подробно. Добре поне че си има балета на Болшой, борш и хайвер. Поне те никога не са се опитвали да ме замъкнат в леглото с някой красив млад мъж.

— И не биха посмели, като знаят за уговорката с голфа — засмя се Едуард.

Поделиха си четиринадесетата и петнадесетата позиция, а Едуард спечели шестнадесетата.

— На път сме да открием какво значи да си под натиск — каза Флорентина.

Едуард изгуби седемнадесетата позиция — топката мина само на метър от дупката. Сега цялата среща зависеше от последната дупка. Флорентина игра добре, но един щастлив рикошет от някаква бабуна почти изравни топката на Едуард с нейната. Вторият му удар изпрати топката само на двадесет метра от площадката.

— Има още много да учиш, Едуард — каза Флорентина, но запрати топката си в пясъчния капан.

Едуард се разсмя.

— Трябва ли да ти напомням колко съм добра от пясъка? — попита тя и доказа думите си, като запрати топката на четири стъпки от дупката.

Едуард стреля от двадесет метра и топката му спря на шест стъпки.

— Това може да е последната ти възможност — каза тя.

Едуард се съсредоточи, бутна топката и я изгледа как тя се поколеба на ръба, преди да падне в дупката. Подскочи и хвърли стика във въздуха с радостен вик.

— Още не си победил — каза Флорентина. — Но не се съмнявай, това е най-доброто, до което можеш да стигнеш.

Измери с око разстоянието до дупката. Ако успееше, мачът щеше да завърши наравно и щеше да е спасена.

— Не позволявай на хеликоптерите да отвличат вниманието ти — каза Едуард.

— Единственото нещо, което отвлича вниманието ми, си ти, Едуард. Имай предвид — няма да успееш. Остатъкът от живота ми зависи от този удар, така че можеш да си сигурен, че няма да направя грешка. Всъщност — каза тя и отстъпи крачка назад — ще изчакам хеликоптерите да отминат.

Загледа се в небето и зачака. Шумът от двигателите се усилваше все повече и повече.

— Чак дотук ли стигна, само и само да спечелиш, Едуард? — попита тя, когато едната от машините започна да се спуска.

— Какво става, по дяволите? — разтревожи се Едуард.

— Нямам представа — каза Флорентина. — Но подозирам, че скоро ще разберем.

Полата й се развя от вятъра, когато първият хеликоптер кацна на няколко метра от тях. Перките продължиха да се въртят. Някакъв полковник скочи от машината и се втурна към Флорентина. Втори офицер слезе на тревата и застана до хеликоптера; държеше малко черно куфарче. Флорентина и Едуард гледаха слисани как полковникът застава мирно и отдава чест.

— Госпожо президент — каза той, — президентът е мъртъв.

Флорентина сви юмрук, докато агентите заобикаляха осемнадесетата дупка. Погледът й се отмести към черното ядрено куфарче, за което сега отговаряше тя. Надяваше се никога да не й се налага да го отваря. За втори път в живота си осъзна какво означава истинска отговорност.

— Как се е случило? — спокойно попита тя.

Полковникът продължи със същия отсечен тон:

— Президентът се върна от сутрешния си крос и се оттегли в покоите си да вземе душ и да закуси. Изминаха повече от двадесет минути, преди някой да заподозре, че нещо не е наред. Отидох да проверя, но вече бе твърде късно. Докторът каза, че е получил масивен коронарен инфаркт. Имаше два по-леки сърдечни удара миналата година, но и в двата случая успяхме да ги покрием от пресата.

— Колко хора знаят за смъртта му?

— Трима души от личния му екип, личният му лекар, госпожа Паркин и министърът на правосъдието, с когото се свързах незабавно. Той ми нареди да ви открия и да положите клетва за встъпване в длъжност колкото се може по-бързо. След това трябва да ви придружа до Белия дом, където министърът на правосъдието очаква да обяви подробностите около смъртта на президента. Министърът се надява, че одобрявате нарежданията му.

— Благодаря, полковник. Най-добре веднага да тръгваме към дома ми.

Следвана от Едуард, полковника, офицера с черното куфарче и четиримата агенти, Флорентина се качи в хеликоптера. Докато той се издигаше, тя гледаше надолу към окосената площадка. Топката й така и си бе останала на четири стъпки от дупката. След няколко минути кацнаха на поляната пред къщата в Кейп Код. Останалите три хеликоптера останаха да висят във въздуха.

Флорентина ги въведе в дневната, където малкият Ричард си играеше с епископ О’Райли, който бе долетял на гости за уикенда.

— Защо тези хеликоптери летят над къщата, бабо? — попита Ричард.

Флорентина обясни на внука си какво се е случило. Уилям и Джоана само станаха от столовете си — не знаеха как да реагират.

— Какво следва, полковник? — попита Флорентина.

— Трябва ни библия и текстът на клетвата — каза той.

Флорентина отиде до писалището си в ъгъла и извади от най-горното чекмедже библията на мис Тредголд. Текстът на президентската клетва бе по-труден за намиране. Едуард предположи, че може да я има в „Как се става президент: 1972“ на Тиъдър Х. Уайт, за която си спомняше, че е в библиотеката. Оказа се прав.

Полковникът се обади на министъра на правосъдието и провери дали текстът е верен. След това Пиер Левал разговаря с епископ О’Райли и му обясни как да извърши процедурата.

В дома си в Кейп Код Флорентина застана до семейството си, полковник Макс Пъркинс и Едуард Уинчестър, които играеха ролята на свидетели. Взе библията в дясната си ръка и повтори думите след епископ О’Райли.

— Аз, Флорентина Каин, тържествено се заклевам да изпълнявам съвестно задълженията си като президент на Съединените щати, с всички сили да пазя, закрилям и защитавам Конституцията на Съединените щати, и Бог да ми е на помощ.

Уилям пръв поздрави майка си, след което всички се опитаха да повторят примера му едновременно.

— Трябва да тръгваме към Вашингтон, госпожо президент — каза няколко минути по-късно полковникът.

— Разбира се — каза Флорентина и се обърна към стария семеен свещеник. — Благодаря, монсеньор.

Епископът не отговори. За първи път през живота си дребният ирландец бе останал без думи.

— В най-близко бъдеще ще ми потрябвате за още една церемония.

— И каква ще бъде тя, скъпа?

— Веднага щом намерим свободен уикенд, двамата с Едуард ще се оженим.

Едуард изглеждаше по-изненадан и зарадван дори от момента, в който бе разбрал, че Флорентина е станала президент.

— Ако не успееш да довършиш играта, тя се смята за спечелена служебно от противника ти — продължи тя. Едуард я прегърна, а Флорентина продължи: — Скъпи, ще ми трябва твоята мъдрост и сила, но най-вече любовта ти.

— Имаш ги вече близо четиридесет години, вице. Исках да кажа…

Всички се разсмяха.

— Трябва да тръгваме, госпожо президент — настоятелно повтори полковникът.

Флорентина кимна и в същия момент телефонът иззвъня.

Едуард вдигна слушалката.

— Ралф Брукс. Казва, че спешно трябва да разговаря с теб.

— Едуард, ако обичаш, извини ме пред държавния секретар и му обясни, че в момента не мога да говоря. — Едуард тъкмо се канеше да предаде съобщението, когато тя добави: — И го помоли да бъде така добър да се яви при мен в Белия дом.

Едуард се усмихна и четиридесет и третият президент на Съединените щати излезе през вратата. Вървящият до нея полковник докосна радиопредавателя си и тихо каза:

— Баронесата се връща към Короната. Договорът е подписан.