Джефри Арчър
Блудната дъщеря (17)

16.

Нанси Чин въртеше магазина, докато Флорентина бе в болницата, но след като Каин младши бе настанен на сигурно място, младата майка с радост се върна на работа. Когато изпрати първите снимки на мис Тредголд, тя обясни, че е искала да стане съвестна майка, докато не е станало невъзможно да не наеме някого. „Не че имам шанс да намеря човек като теб извън Мъч Хедъм“ — писа й.

През първите две години от брака си двамата с Ричард бяха заети с кариерите си. Когато Флорентина отвори втория си магазин, Ричард също направи крачка нагоре в банковата йерархия.

На Флорентина й се искаше да посвещава повече време на модните тенденции, отколкото на ежедневните финансови сметки, но не можеше да моли Ричард да виси всяка вечер над цифрите, след като цял ден бе правил същото в банката. Обсъждаше дръзките си идеи за бъдещето с Нанси, която се отнасяше с известен скептицизъм към поръчването на големи количества дрехи с малки размери.

— На мен ми стават — ухили се дребната китайка, — но не и на повечето американки.

— Не си права. Малкото ще започне да се харесва и трябва да сме сред първите, които го приемат. Ако американките решат, че това е новата модна линия, ще сме свидетели на такава революция в отслабването, че дори такива като теб ще започнат да изглеждат тлъсти.

Нанси се разсмя.

— Като гледам поръчките, по-добре да си права.

Нито Ричард, нито Флорентина повдигнаха болния въпрос за семействата си след посещението на Джордж, тъй като и двамата се отчаяха, че може да се намери някакъв изход. Разговаряха от време на време по телефона с майките си и макар че Ричард получаваше писма от сестрите си, много го натъжи фактът, че не е поканен на сватбата на Вирджиния. Това безрадостно положение можеше да продължи неопределено дълго, ако не се случиха две неща. Първото трудно би могло да се избегне, а второто бе причинено от това, че телефонът бе вдигнат от неподходящия човек.

Първото се случи, защото бе дошъл ред на откриването на хотел от веригата „Барон“ и в Лос Анджелис. Флорентина следеше развитието на нещата с голям интерес, като същевременно се готвеше да отвори вратите на третия си магазин. Новият хотел бе завършен през септември 1960 и Флорентина си взе свободен следобед, за да гледа как сенаторът Джон Кенеди изпълнява церемонията по откриването. Беше застанала в края на голямата тълпа, дошла да види кандидата за президент, и държеше под око баща си. Стори й се много състарен и определено напълнял. По хората около него си личеше, че се е сдобил с добри позиции в кръговете на демократите. Флорентина се запита дали ако Кенеди спечели, на баща й ще бъде предоставена „възможност да служи на родината под негово ръководство“. Беше силно впечатлена от встъпителните думи на Авел и направо омагьосана от компетентната реч на младия кандидат-президент, който й се стори въплъщение на новата Америка. След като го чу, от все сърце пожела Джон Кенеди да стане следващия президент. Веднага след като речта в Сан Франциско приключи, тя напусна новооткрития „Барон“, решена да посвети време и средства на Девети избирателен район в Илинойс за кампанията на Кенеди, макар и да подозираше, че баща й вече е допринесъл със сума, в сравнение с която нейният принос щеше да изглежда капка в морето. Ричард си остана заклет републиканец и поддръжник на Никсън.

— Нали си спомняш какво каза Айзенхауер, когато го попитаха за твоя фаворит? — подразни го Флорентина.

— Без съмнение, нещо нелицеприятно.

— Един журналист го попита: „Във вземането на кои по-важни решения е участвал вицепрезидентът?“.

— И какво отговори Айк?

— „Ако ми дадете една седмица, може и да се сетя.“

През оставащите седмици на кампанията Флорентина прекарваше свободното си време в пращане на писма и отговаряне на телефонни обаждания в партийния щаб в Сан Франциско. Беше убедена, че за разлика от предишните два избора, този път демократите са намерили човек, на когото да могат да разчитат безрезервно. Финалният телевизионен дебат между кандидатите събуди политическите й амбиции, отдавна погребани от Хенри Осбърн. Обаятелността и политическата интуиция на Кенеди бяха завладяващи и Флорентина се чудеше как е възможно човек, който е следил кампанията, да гласува за републиканците. Ричард възрази, че чарът и хубавата външност не бива да се бъркат с бъдещата политика.

През нощта след изборния ден двамата останаха да гледат резултатите. Измененията и неочакваните поврати се повториха и в Калифорния, където Кенеди спечели с най-малката преднина в американската история. Флорентина бе във възторг от крайния резултат, докато Ричард продължаваше да твърди, че Кенеди никога не би успял без избирателните урни — или липсата им — на кмета Дейли и окръг Кук.

— Би ли гласувал с бюлетината на демократите, ако се бях кандидатирала аз?

— Зависи от политическата ти програма. Аз съм банкер, а не сантиментален тип.

— Е, господин коравосърдечен банкер, смятам да отворя четвърти магазин.

— Какво?!

— В Сан Диего се върти един пазарлък за вземане на една сграда под наем. Договорът е само за две години, но може да се поднови.

— Колко?

— Тридесет хиляди долара.

— Ти си луда, Джеси. Това означава, че предвидените печалби за тази година ще отидат за разрастването.

— И като стана въпрос за разрастване, пак съм бременна.

Седнали в апартамента си над магазина, Флорентина и Ричард гледаха встъпителната реч на тридесет и петия президент по телевизията.

— Нека се знае от този момент и това място, от приятел и враг, че щафетата е подадена на новото поколение американци, родено през този век, калено във войната, научено на ред чрез трудно постигнатия мир… — Очите на Флорентина нито за миг не се откъсваха от човека, на когото бяха гласували толкова много доверие. Когато президентът Кенеди завърши с думите: „Не питайте какво може да направи страната ви за вас. Питайте какво вие можете да направите за нея“, тълпата стана на крака и Флорентина откри, че също ръкопляска. Запита се колко ли други хора в цяла Америка правят същото. Обърна се към Ричард.

— Не е зле за демократ — каза той. Също ръкопляскаше.

Флорентина се усмихна.

— Мислиш ли, че и баща ми е там?

— Несъмнено.

— Значи остава да чакаме назначението.

На следващия ден Джордж й писа и потвърди, че Авел е във Вашингтон за тържествата. Писмото завършваше с думите: „Баща ти е сигурен, че ще замине за Варшава. Аз съм също толкова сигурен, че ако получи предложението, ще ми е по-лесно да го убедя да се срещне с Ричард“.

— Джордж се оказа истински приятел — отбеляза Флорентина.

— За Авел, както и за нас — замислено каза Ричард.

Всеки ден Флорентина проверяваше новите назначения, обявявани от прессекретаря Пиер Селинджър. Нито в едно от тях обаче не ставаше дума за посланика в Полша.