Метаданни
Данни
- Серия
- Каин и Авел (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Prodigal Daughter, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- alex1343
- Корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Джефри Арчър
Заглавие: Блудната дъщеря
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 19.04.2004
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-528-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6550
История
- — Добавяне
14.
Когато Полет 1049 кацна на международното летище на Сан Франциско, Флорентина се надяваше, че обаждането й не е било прекалено неочаквано. В мига, в който кракът му докосна пистата, Ричард видя как някаква масивна жена се спусна към тях и сграбчи любимата му в обятията си. Флорентина не можеше да обхване с ръце туловището на Белла.
— Не ни даваш време да се подготвим, а? Обаждаш се по телефона и направо скачаш в самолета.
— Съжалявам, Белла. Не знаех до…
— Стига глупости. Двамата с Клод тъкмо се оплаквахме, че не можем да измислим нищо за тази вечер.
Флорентина се разсмя и ги запозна с Ричард.
— Това ли е целият ви багаж? — поинтересува се Белла, загледана в трите куфара и челото.
— Трябваше да се изнесем доста набързо — обясни Флорентина.
— Е, тук сте винаги добре дошли — каза Белла и вдигна два от куфарите.
— Изобщо не си се променила.
— С едно изключение. Бременна съм в шестия месец. Ама нали съм като гигантска панда, никой не разбира.
Двете минаха през претъпканото летище към паркинга, следвани от Клод и Ричард, който носеше челото. По пътя към града Белла разкри, че Клод е станал младши съдружник в адвокатска кантора „Филсбъри, Медисън и Сутро“, и се засмя:
— Добре се справя, нали?
— А пък Белла е учителка по физическо в местната гимназия. Не са изгубили нито един хокеен мач, откакто е там — с не по-малка гордост се обади Клод.
— А ти с какво се занимаваш? — попита Белла и бодна палец в гърдите на Ричард. — Като гледам багажа ти, май си останал без работа музикант.
— Не точно — разсмя се Ричард. — Щях да ставам банкер, така че от утре започвам да си търся работа.
— Кога ще се жените?
— Не и в близките три седмици — каза Флорентина. — Искам да се омъжа в църква, а първо ще трябва да одобрят брака.
— Значи ще живееш в грях — обяви Клод, докато минаваха покрай голяма табела с надпис „Сан Франциско приветства внимателните шофьори“. — Типична модерна двойка. И аз винаги съм го желаел, но Белла не искаше и да чуе за подобно нещо.
— И защо се наложи да напуснете Ню Йорк толкова ненадейно? — попита Белла, без да обръща внимание на коментара на мъжа си.
Флорентина разказа как са се запознали с Ричард и за кръвната вражда между бащите им. Белла и Клод слушаха втрещени.
— Това е домът ни — каза Клод, когато стигнаха, и наби спирачки, след което превключи на първа.
Флорентина слезе. Намираха се на стръмен склон на един хълм, който не гледаше точно към залива.
— Ще се преместим нагоре, когато Клод стане пълноправен съдружник — каза Белла. — Засега се налага да се задоволим с това.
— Фантастично е — каза Флорентина, след като влязоха в малката къща, и се усмихна, като видя хокейните стикове на закачалката.
— Направо ще ви покажа стаята, за да се настаните. — Белла поведе гостите си по малката вита стълба към свободната стая на втория етаж. — Може и да не е като президентския апартамент в „Барон“, но все пак е по-добре от компанията на скитниците на улицата.
Едва след седмица Флорентина разбра, че същия следобед Белла и Клод бяха качили собственото си двойно легло в стаята и бяха смъкнали двете единични долу, за да могат двамата с Ричард да прекарат първата си нощ заедно.
Когато най-накрая си легнаха, в Ню Йорк беше четири сутринта.
— Е, щом Грейс Кели вече я няма, май съм прикрепен към теб. Макар че смятам, че Клод може и да е прав. Май ще живеем в грях.
— Ако двамата с Клод живеете в грях, никой в Сан Франциско няма да го забележи.
— Някакви оплаквания досега?
— Да. Винаги съм се надявала да попадна на мъж, който спи от лявата страна на леглото.
На сутринта, след типичната за Белла закуска, Флорентина и Ричард започнаха да преглеждат обявите за работа.
— Трябва да си намерим нещо колкото се може по-бързо. Не мисля, че парите ще ни стигнат за повече от месец — каза Флорентина.
— За теб може и да се окаже по-лесно. Не вярвам много банки да се съгласят да ме вземат на работа без диплома или най-малкото без препоръки от баща ми.
— Не се безпокой — отвърна му тя и разроши косата му. — Можем да бием и двамата си бащи.
Ричард се оказа прав. На Флорентина й трябваха само три дни и след като бъдещите й работодатели се обадиха на управата на „Блумингдейл“, й предложиха място в магазин за младежка мода — казваше се „Нестандартният Колумб“ и бе пуснал в „Кроникъл“ обява за „жизнерадостна продавачка“. А седмица по-късно директорът си даде сметка, че с новото назначение е ударил джакпота.
На Ричард пък му се наложи да обикаля всички банки в Сан Франциско. Навсякъде му казваха да се обади по-късно и когато го правеше, най-неочаквано се оказваше, че в момента няма свободни работни места за човек с неговата квалификация. С приближаването на деня на сватбата Ричард започваше да става все по-неспокоен.
— Не можеш да ги виниш — каза той на Флорентина. — Всичките имат бизнес с баща ми и не искат да влизат на лъва в устата.
— Шайка страхливци. Не можеш ли да се сетиш за някой, който си е имал неприятности с „Лестър“ и не иска повече да работи с тях?
Ричард стисна главата си с ръце и известно време обмисляше въпроса.
— Само „Банк ъф Америка“. Баща ми веднъж се скара с тях заради една сделка, която забавиха доста, и това доведе до значителни загуби от лихвите. Закле се, че повече никога няма да прави сделка с тях. Струва си да опитам… утре ще им се обадя.
По време на интервюто на следващия ден директорът го попита дали причината да кандидатства при тях е в небезизвестните разногласия между баща му и „Банк ъф Америка“.
— Да, господине — отвърна Ричард.
— Добре, значи имаме нещо общо. Започвате в понеделник като помощник-касиер и ако наистина сте синът на Уилям Каин, не ми се вярва да се застоите на това място много дълго.
В съботата на третата седмица от пристигането им в Сан Франциско Ричард и Флорентина се ожениха с проста церемония в църквата „Св. Едуард“ на Калифорния стрийт. Отец О’Райли (заедно с майката на Флорентина) долетя от Чикаго, за да изпълни ритуала. Клод предаде булката на младоженеца. Белла изглеждаше като същински Гаргантюа в розовата си рокля за бременни. Шестимата отпразнуваха събитието с вечеря в „При Димаджо“ на Рибарския кей. Заплатите на Ричард и Флорентина не стигнаха да покрият сметката, така че се наложи Зофя да ги измъкне от положението.
— Ако четиримата решите отново да излезете някъде, просто звъннете и ще пристигна със следващия полет — добави тя.
Булката и младоженецът се добраха до леглото си в един през нощта.
— Никога не съм предполагала, че ще се омъжа за касиер в банка.
— Никога не съм си и представял, че ще ми се падне продавачка, но от социологична гледна точка би трябвало връзката ни да е идеална.
— Да се надяваме, че не само според социологията — каза Флорентина и изгаси лампата.
Авел направи всичко по силите си да разбере къде е изчезнала Флорентина. След дни, прекарани в телефонни обаждания, пращане на телеграми и дори опити за използване на полицията, разбра, че му е останала една-единствена възможност. Набра един номер в Чикаго.
— Ало — обади се глас, не по-малко студен от гласа на Уилям Каин.
— Знаеш защо ти се обаждам.
— Мога да се досетя.
— Откога знаеше за Флорентина и Ричард Каин?
— Отпреди три месеца. Флорентина дойде до Чикаго и ми разказа за него. После видях Ричард на сватбата. Изобщо не беше преувеличила. Такива като него са рядкост.
— Знаеш ли къде са сега? — настоятелно запита Авел.
— Да.
— Къде?
— Сам си ги намери.
Връзката прекъсна. Поредният човек, който не искаше да помогне.
На бюрото го чакаше неотворената папка с подробности за предстоящото му пътуване в Европа. Той прелисти страниците. Два самолетни билета, по две резервации за Лондон, Единбург и Кан. Два билета за опера, два билета за театър, а заминаваше само един човек. Флорентина нямаше да открие хотелите „Барон“ в Единбург и Кан.
Потъна в неспокойна дрямка, от която не му се искаше да излиза. Джордж го откри заспал на бюрото в осем часа на следващата сутрин.
Джордж обеща, че докато Авел се върне от Европа, той ще е намерил Флорентина, но колкото повече препрочиташе писмото й, Авел толкова повече разбираше, че дори и открита, дъщеря му няма да пожелае да го види.