Хари Харисън
Зима в рая (59)

Както и тану, парамутаните са произлезли от приматите на Новия свят. Въпреки че липсват изкопаеми доказателства, генетичният анализ показва, че тану и парамутаните са много близки като произход и до момента единствено голямото разстояние, което ги разделя, е попречило на смесването им. Въпреки че външната прилика не е много голяма (сравнете покритите с козина парамутани и сравнително безкосмените тану), трябва да се отбележи, че и двете групи имат приблизително един и същ брой космени фоликули. Много тану се раждат с рудиментарни опашки, просто подаване навън на опашната кост, която съдържа точно същия брой кости, както опашката на парамутаните.

Като цяло очевидните физически различия между двете групи не са от голямо значение. Много по-важни са социалните и културни фактори. Парамутаните са мигрирали по на север от които и да било други примати. Можем да предполагаме популационен натиск или подходящи технологии, които са направили субполярното съществуване първо възможно, а след това и необходимо. Пълната зависимост на съществуването им от един основен източник на храна и суровини (уларуакът) не позволява други възможности. Все още използването на материали от северната умерена зона (дърво за лодките им, дъб за обработката на кожите) е важно, но уларуакът е незаменим за съществуването им в начина, по който културата им е изградена сега.

Трябва да се посочи, че „парамутан“ е неправилно название, тъй като това е марбакска дума, която означава „ядящи сурово месо“. Правилната дума на собствения им език е „ангурпиак“, което означава „истинските хора“ — така те определят себе си. В самотното си съществуване сред ледените пустини те се чувстват (с доста основание) като истинските хора, единствените хора. Затова те наричат тану „еркигдлити“, измислените хора. Чужденци, които идват от един нереален свят, съответно и те самите трябва да са нереални.