Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рай (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter in Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Хари Харисън

Заглавие: Зима в Рая

Преводач: Григор Гачев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Камея“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Владимир Зарков

Художник на илюстрациите: Бил Сандерсън

ISBN: 954-8340-44-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1495

История

  1. — Добавяне

Науката на илане

Има множество отделни и специализирани системи за изследване на света и в тази кратка история нямаме възможност да разгледаме подробно всички тях. По-любознателните могат да се запознаят с текстове по хромозомна хирургия, химия, геология, физика, астрономия и т.н. Тук ще разгледаме само генното инженерство и математиката.

Подобно на всичко останало в нашата история, действителният произход на постиженията ни в биологията се губи в дълбоката древност. И все пак можем да се върнем мислено назад от фактите, които са ни известни сега. С достатъчно търпение и време вече имаме възможност да се справим с всеки биологически проблем. Логично е да допуснем, че отначало селекцията на нови видове чрез проби и грешки е била единственият достъпен метод. Интересът към по-сложните механизми на възпроизводството се задълбочавал, започнали изследвания на гениите структури. Първият сериозен успех сигурно е била кристализацията на генома, т.е. предизвикването на еволюционен стазис. Само когато спрем еволюцията, сме в състояние да я разберем.

Вероятно неосведомената читателка е озадачена и у нея напира въпросът — как се спира еволюцията, как се предизвикват промени в гените? Не е лесно да се отговори и трябва да започнем от самото начало.

За да вникнем в същността на генното инженерство, необходимо е да познаваме донякъде особеностите на живота на нашата планета. Има два типа организми. Най-простите са прокариотите — обикновените бактерии, синьо-зелените бактерии, синьо-зелените водорасли, вирусите и т.н. По-големите и сложни форми на живот са еукариотите. За тях ще говорим след малко. Нека първо се запознаем с прокариотите.

Във всички тях генетичният материал е във вид на спирали ДНК или само РНК в някои вируси. Между гените има особени участъци ДНК, които имат поне две предназначения. Първо, контролират различните генни функции, като например прекратяването на генната транскрипция. Второ, някои сектори от ДНК могат да включват намиращите се между тях части в други спирали ДНК. (Както вирусът използва клетката, в която е проникнал.) Някои бактерии отделят ензими, които могат да отрязват или присъединяват сектори от ДНК, след като разпознаят специфичните маркери за това, намиращи се между нуклеотидите. Чрез тези ензими можем да определяме какви сектори ще съдържа ДНК. Това се прави с различни ензими, които разпознават и отделят конкретни сектори.

Разбира се, процесът е продължителен и изисква милиони опити. Но и търпението на илане е безкрайно, разполагали сме с милиони години, за да усъвършенстваме похватите си.

Променяме спиралите ДНК в бактериите, като използваме затова плазмиди, вируси и накрая космиди — изкуствени сектори ДНК, всеки от които може да бъде видоизменен така, че да включва нови или модифицирани гени. По този начин принуждаваме бактериите да синтезират нови белтъци.

Лесно е да се въздейства върху белтъчната химия на прокариотите, но е значително по-сложно да бъдат постигнати желаните промени у големите животни еукариоти. Генната програма на яйцето се залага още в яйчника на майката. Едва след завършването на основната структура на ембриона всяка негова клетка започва да отделя белтъци, които променят и нея, и съседните клетки. Този процес накрая води до оформянето на младия организъм. Краткостта на настоящия текст не ни позволява да навлизаме в подробностите по контролирането на процеса. Нека преминем към още една страна от науката на илане.

Необходимо е да говорим за математиката, защото много илане само са чували за нея и знаят, че се използва във всички науки. За такива читателки е следващото кратко, но сравнително изчерпателно обяснение.

Математиката се основава на числата. Ако желаете да разберете същността им, изпънете пръстите на долепените си длани. Размърдайте външния палец на дясната. Нека го наречем едно. Следващият отдясно наляво е две, после три, а вътрешният палец на дясната ръка — четири. Съответният му пръст на лявата ръка е пет, следват шест и седем, а външният палец на лявата ръка е десет. Това число се нарича още основа, но не е нужно да обясняваме значението на термина. Достатъчно е да обясним, че след основата се брои отново — десет и едно, десет и две, докато стигнем до два пъти по десет. Можем да прибавяме по десет неограничен брой пъти. Затова числата са толкова важни в науките, където нещата се претеглят, измерват, записват, броят и т.н. А в самата математика няма нищо трудно — само сравнение на по-голямото с по-малкото или с равното му.

Не знаем точно кога и как е възникнала идеята за математиката. Самите математици са склонни да предполагат, че основата десет е избрана, защото имаме десет пръста. Според тях всяко число можело да послужи като основа, макар ние да смятаме, че това не е особено практично. Ако изберем две за основа, тогава 2 = 10,3 = 11,4 = 100,5 = 101 и т.н. Твърде тромаво и безполезно. Някои дори подхвърлят, че ако устузоу можеха да броят — що за болнава фантазия! — тяхната основа десет щяла да е нашето 12. Тогава всички числа биха се променили. Историята на илане, продължаваща вече 40 милиона години, би се свила до някакви си 30 милиона! Сами виждате докъде можем да стигнем с празно умуване, затова е най-добре да не се впускаме в безполезни догадки.