Хари Харисън
Зима в рая (53)

Размножаване

Илане не говорят за някои неща. Така е редно и прилично в добре уреденото общество. Когато сме още млади, в морето, животът е безкрайно удоволствие. То продължава за нас и след като се превърнем във фарги. През този период простичките ни мисли не бива да се обременяват с прекалено трудни за разбиране въпроси.

Но като илане не само можем да обмисляме и обсъждаме всяка тема, а сме длъжни да правим това, за да разберем света, в който живеем. Жизненият ни цикъл е съвършен в своята симетрия. Да го разгледаме от самото му начало — когато малките се отделят от защитата на бащата и навлизат в морето.

Така започва съзнателният живот. Макар всички първични дейности да се управляват от вродени рефлекси — дишането, плуването, събирането на групи, мисленето вече се заражда. Вече има общуване, стимулират се наблюдението и обобщаването.

Това е и началото на езика. Сред онези, които изучават езика, има две различаващи се направления в отговора на въпроса за произхода му. Нека оставим настрана подробностите в споровете им. Според едната теория първите ни опити за общуване се състоят в наподобяване на останалите морски обитатели. Движението на дланта и ръката, имитиращо плуваща риба, изразява и абстрактната представа за риба. А поддръжниците на другата теория твърдят, че в основата на езика е звукът — наподобяването на шумовете в морето. Едва ли някога ще се уверим коя от тези теории е по-правилна. Но всички сме наблюдавали как младите се учат да общуват във водата.

Служат си със същите елементи, които ще използват и по-нататък, но значително по-опростени. Основни движения на крайниците, цветни знаци с дланите, звукови групи. Те стигат, за да свържат в едно членовете на всяко ефенбуру, да изградят силните връзки помежду им, запазващи се цял живот. И така научават колко са важни взаимопомощта, задружното усилие.

Едва когато излязат от морето, фаргите разбират, че има и трудности в този свят. Можем само да предположим, че в далечните епохи на младостта на нашата раса подборът не е бил толкова суров. Само когато сложните процеси на общуване в развитото общество придобиват изключително значение, започват и страданията на индивида.

Природен закон е слабите да се отстраняват по пътя. Бавните риби стават жертва на бързите и не създават потомство. Но бързите оцеляват и предават своите гени. Същото е и при илане — мнозина фарги тъй и не овладяват речта достатъчно добре, за да се влеят в щастливия живот на града. Храним ги, защото никоя илане не отказва помощ на друга. Но те се чувстват несигурни, нежелани, самотни, докато наблюдават как други от тяхното ефенбуру се учат да общуват и намират място в оживения кипеж на града. Обезсърчени, те се връщат в морето, блуждаят все по-надалеч и никой не ги вижда повече. Остава ни само да им съчувстваме, но не можем да им помогнем. Това повеляват законите на природата.

Разбира се, не е нужно да изтъкваме отново, че отхвърлените от подбора са само женски. Добре ни е известно, че за всички мъжкари се полагат най-усърдни грижи от мига, в който излязат от морето. Защото всяка култура, оставила тези мили празноглавци да загинат, би се обрекла сама! Още неизсъхнали от солената вода на океана, те попадат в ханале, за да живеят уютно и безгрижно, както им подхожда. Пазени и охранени, те са щастливи и очакват единствено деня, когато ще изпълнят висшето си предназначение — съхранението на расата.

Предупреждение

Този текст може би ще се стори твърде откровен на някои. Подробностите вероятно ще бъдат оскърбителни за по-чувствителните. Тъй като авторите на това изследване се стремят само да просвещават, съветват такива читатели да прочетат само следващия абзац и веднага да преминат към раздела, озаглавен „Науката на илане“.

В размножаването има процес, при който малка част от плътта на мъжкарите, наричана сперма, се съединява с малка част от плътта на женската, наричана яйцеклетка. Така се образува яйце, което мъжкарят носи в специална торбичка. Докато осигурява топлина и безопасност на яйцето, мъжкарят напълнява много, чувства се особено доволен от живота и сънлив. Един ден от яйцето се излюпва чудесното малко, което веднага се потапя в морската вода.

Подробности, които могат да се сторят дразнещи на някого:

Сливането на спермата и яйцеклетката става по време на процес, наричан сношение. Ето описанието му.

Женската стимулира и възбужда мъжкаря. Единият или двата размножителни органа на мъжкаря се изпълват с кръв и се подават от торбичката си в основата на опашката. Тогава женската възсяда мъжкаря и поема пениса му в клоаката си. Взаимното стимулиране, в чиито подробности не е необходимо да навлизаме, подтиква мъжкаря да отдели голямо количество сперма. Специализираните малки организми проникват до яйцеклетката в тялото на женската, за да я оплодят.

Заедно със спермата се отделя и простагландин, който предизвиква схващане в крайниците на женската и удължава значително сношението. (Сношението без отделяне на този хормон се нарича перверзия, но няма да разглеждаме този въпрос.) През този период оплодените яйца се развиват и нарастват изключително бързо, за да бъдат изхвърлени накрая в торбичката на мъжкаря.

С това женската изпълнява ролята си в продължаването на расата и от този момент само мъжкарят е отговорен за потомството. Оплоденото яйце съдържа гени и от двамата. Около яйцата се образува плацента и те извличат необходимото им от организма на мъжкаря, в чието тяло настъпват сериозни промени. Той изпитва потребност да се върне в топлината на морската вода, защото постоянната температура е необходима за съзряването на яйцата. Щом се излегне в плиткото, мъжкарят изпитва леност и спи през повечето време. Остава в това състояние до излюпването на малките.

Трябва да споменем, че всяка година някои от мъжкарите умират на пясъчните брегове, защото телата им се съпротивляват на връщането в нормално състояние, макар че това няма значение за продължаването на нашата раса. Фактът засяга само мъжкарите и не е особено важен.