Хари Харисън
Зима в рая (50)

Ранните епохи

Изложеното по-долу неизбежно се опира до голяма степен на догадки, но съгласувани с фактите, които извличаме от вкаменелостите. А не прояви на неудържимо въображение като измислиците за гигантски метеорити. Миналото е запечатано в скалите и всеки буден ум може да го разгадае. Можем да го сглобим, както събираме цяла черупка от парчетата й. Ако се стремите сами да стигнете до тези изводи, запознайте се с трудовете по геология и палеонтология. От тях ще научите как възникват видовете, как се променят и усъвършенстват. Ще се запознаете с различните ледникови периоди, с движението на континентите. Дори ще узнаете, че магнитният полюс невинаги е бил на юг — следи в скалите ни насочват към извода, че през различните геоложки епохи е бил ту на север, ту на юг. Ако не искате сами да проучите всичко, задоволете се с краткото изложение, което ви предлагаме.

Представете си света, какъвто е бил преди 40 милиона години — първите простодушни и щастливи илане скитали по Земята. Тогава планетата била по-топла, храна се намирала в изобилие. И някогашните илане били месоядни. И тогава, както и досега, младите се събирали в ефенбуру из моретата, работели задружно и яли до насита. Не е съвсем ясно какво точно станало, когато се установили на сушата. За това също можем само да се досещаме.

Научили се на взаимопомощ в морето, илане несъмнено не загубили навиците си, щом излезли от водата. И тогава мъжкарите са били все същите простовати, добродушни същества, които имат нужда от постоянна опека и защита. Пясъчните брегове били под непрекъсната охрана, докато мъжкарите изпадали в летаргия, а зародишите в яйцата се развивали. Храната стигала, животът бил хубав — истинското, а не въображаемото яйце на времето.

Още в онези епохи можем да открием семената на нашата наука. Достатъчно е да погледнем Стената от тръни в този град. За защита на мъжкарите нашите предшественички вземали големи ракообразни и заплашвали със страшните им щипки обикалящите наоколо хищници. Естествено старали се да подбират възможно най-големите екземпляри. В същото време заграждали пясъчните брегове с най-здравите и агресивно реагиращи корали. Така започнал извънредният напредък на биологическата наука, какъвто го познаваме сега.

Неизбежно било да настъпи краят на този живот без проблеми и сложности. Илане ставали по-силни, запълвали Земята. Скоро се разпръснали във всички посоки от първия град край морето, за да градят нови и нови негови подобия. И когато се изправили пред опасността от недостиг на храна, естествено било да заградят свои поля и пасища, да отглеждат животни и да ги пазят от хищници.

Така илане доказали превъзходството си над низшите форми на живот. Вижте тиранозавъра, месояден също като нас. Тези глупави гиганти могат да се налагат само с груба мощ, да разкъсват жертвите и да оставят повечето месо по костите. Те не мислят за утрешния ден, не се грижат за стада, не подбират най-добрите екземпляри за размножаване. Тиранозаврите са тъпи унищожители. А несравнимо превъзхождащите ги илане са грижливи пазители. За учения всички форми на живот са еднакво ценни. Да унищожим една от тях означава да застрашим самите себе си. Нашата почит към живота се вижда в разнообразните твари из нашите поля, които без нашите усилия биха изчезнали още преди безброй хилядолетия. Ние сме съзидатели, а не разрушители. Замислим ли се над фактите, скоро разбираме защо сме господстващият вид на нашата планета. Не дължим това на случайност, а на логичният ход на събитията.