Хари Харисън
Зима в рая (41)

39

— Това, което казваш, е абсолютно и напълно невъзможно.

Амбаласи подкрепи силата на доводите си с модификатори за безкрайно увеличаване. Енге се приведе под тежестта на гнева и убедеността й, но не промени нищо.

— Може да е както казваш, велика Амбаласи, защото ти си най-мъдра в науките за живота. Аз съм нищожна пред твоето познание, но все пак знам това, което знам.

— И как го знаеш? — изсъска Амбаласи.

Цялото й тяло трепереше, гребенът й беше издут и пламтеше.

— По най-простия начин. Сорогетсо се ядоса, когато не отговорих според неговите желания и направи заплашителни жестове, един от които включваше отваряне на половата му торбичка. Видях. То е мъжко, не е женско.

Амбаласи рухна заднешком, побледняла внезапно, и задиша тежко, докато силните й емоции се отдръпваха. Нямаше грешка, Енге беше видяла. Крайниците й се размърдаха в объркване, търсеше някакъв смисъл, възможно обяснение. Неизбежните й заключения бяха логически правилни, но емоционално отблъскващи.

— Ако това създание е правило заплашителни жестове и един от тях е включвал половите му органи, мога да направя категоричното заключение, че то спада към агресивния пол. Което на свой ред води неотвратимо до заключението, че…

Тя не можеше да продължи, но движенията на крайниците й издаваха неизбежните изводи. Енге ги изрече на глас:

— Мъжките господстват тук, женските най-много равни или вероятно дори подчинени.

— Колко неприемливо и отвратително! Не по естествения за илане начин. В случаите с низши животни — да, възможно е, те са безчувствени зверове. Но интелигентността е женска, мисълта е женска, изворът на живота, яйцата — те са неизбежно женски. Мъжките осигуряват грубите биологични функции на доставяне на половината от гените и цялата рефлекторно-скучна предродилна грижа. Това е единственото, за което са подходящи, нямат други функции. Забелязаното от теб е абсурдно, неестествено… и невероятно изумително.

Амбаласи си възвърна самочувствието и мислеше вече като истинска учена, а не като безмозъчна фарги. Беше ли възможно? Разбира се. Разнообразието на сексуалните роли, вариации, връзки и инверсии между видовете в света беше почти безкрайно. Защо да ги няма и в собствения й вид? Колко ли отдавна трябваше да е станало разделянето на двете линии? Трябваше да обмисли това. Наличието на общуване, дори грубо, подсказваше сравнително скорошно отделяне. Освен ако основните форми на комуникация не бяха фиксирани в гените, а не заучавани. Всичко ставаше все по-интересно. Достатъчно. Първо Наблюденията, след това теоретизирането. Бяха нужни факти, факти и още факти.

И тя беше тази, която го откри!… Скочи на крака.

— Заповядвам! Трябва да видя, да говоря, да запиша всичко относно сорогетсо.

Енге изрази търпение.

— Ти ще направиш това, защото притежаваш научния ум, който разкрива всичко. Но най-напред общуването. Аз трябва да се науча да говоря със сорогетсо, да спечеля доверието им и след това да проникна в културата им. Това ще отнеме време. Амбаласи се облегна с уморена въздишка.

— Разбира се, че ще отнеме. Захващай се веднага. Не отделяй време за нищо друго. Вземи Сетесей, ще я освободя от други задачи. Тя ще трябва да записва всичко. Трябва да се пазят подробни записи. Името ми ще отеква като рева на ненитеск през аналите на времето за извършването на това откритие. Разбира се, ти също ще бъдеш спомената.

— Щедростта ти е безкрайна — каза почтително Енге, прикривайки повечето от чувствата си.

За щастие Амбаласи беше прекалено заета със собствените си мисли, носещи се като ураган, за да забележи някакви отрицателни отсенки в това твърдение.

— Да, разбира се, добре известен факт. Трябва да науча също и езика, Сетесей ще ми носи записите всеки ден. Ти ще се научиш да говориш с тях, ще получиш достъп до тяхното общество, ще им даваш храна, може да се случи и да се разболеят и да им окажа медицинска помощ. Така ще мога да изуча и физиологията им. Отварят се врати на познанието, натрупват се факти и разкриват нещата! — Тя хвърли поглед към Енге и изражението й стана строго. — Но познание, запазено за тези, които имат способността да го разберат. Точно както мъжкарите биват пазени от случайното внимание на фаргите и неподходящите, този факт за техните мъжкари трябва да бъде укриван от спътничките ти.

Енге се угрижи.

— Но отвореността е основата на нашето съществуване. Ние споделяме една с друга.

— Чудесно. Но този факт не е за споделяне. — Тя наблегна на това, когато забеляза, че Енге все още се съмнява. — Ще направя едно сравнение. Никоя илане няма да даде хезотсан в ръцете на илейбе фарги, още мокра от морето. Може да означава смърт за тази фарги или за други. Мъжкият характер на сорогетсо може да бъде оръжие, културна отрова, заплаха. Разбираш ли, съгласна ли си?

— Да — сдържано потвърди Енге.

— Тогава те моля само за научна предпазливост, засега. Когато научим повече, ще обсъдим нещата отново. Съгласна ли си?

— Съгласна. — Със силни модификатори. — Трябва да открием истината, след това да определим въздействието й върху нас. Докато не стигнем до тази точка, ще си мълча.

— Много добре. Щом си съгласна с мен, моето уважение към твоята интелигентност расте. Прати ми Сетесей да й обясня какво трябва да се направи.

Градът растеше чудесно и с напредването на процеса Амбаласи се отдръпваше все по-далеч от него. Когато й съобщаваха за проблеми, гневът й беше толкова силен и обидите й толкова остри, че започнаха да се боят от нея. Вече търсеха начини да решават проблемите и сами. Както скоро откриха, беше възможно, защото Угуненеб имаше твърде малко от градските удобства, които им бяха познати от по-големите, стари и добре уредени градове. Отпадъците не се поглъщаха и рециклираха от града, трябваше да се носи вода от реката. И другите удобства на градския живот бяха малко, почти никакви. Все пак животът им тук беше по-добър от затворничеството в овощната градина. Трябваше да се научат да се справят някак. Това, че им се налагаше да спят по много накуп под листатите клони и се хранеха еднообразно със змиорки и риба, нямаше голямо значение. Къде по-важна от храната за тях беше неограничената възможност да обсъждат Угуненапса и нейните уроци, да търсят истината и да откриват решения. Засега това беше чудесно, мисловно съществуване.

Колкото до Енге, тя всъщност забравяше за Угуненапса през по-голямата част от деня, докато изследваше сорогетсо и се учеше да говори като тях. Ееасасиви не се върна след първата им среща, но Енге успя да установи контакт с друга сорогетсо, страхлива и срамежлива, но спечелена накрая чрез търпение и подаряване на храна. Тя се наричаше Мооравеес, което като че значеше оранжева-на-цвят, вероятно заради лекия оранжев оттенък на гребена й. Беше женска и Енге откри, че това прави работата и отношенията с нея по-лесни.

Разбирането на сорогетсо напредваше бавно. Изглежда използваха съвсем малко модификатори и повечето от значението се пренасяше с общата цветова тоналност. Бяха отбелязани няколко нови словесни контролиращи, скоро след това Енге откри, че вече може да обсъжда основни понятия с Мооравеес. И тогава най-сетне се появи възможност да привлече Амбаласи.

— Несравнима възможност — изобрази тя, докато бързаше към учената, която мигновено захвърли работата си и показа покорно внимание.

Енге беше смаяна, дори не подозираше, че Амбаласи знае такива подчинени жестове.

— Спешност на обяснението — настоя учената.

— Следва. Моята събеседничка спомена, че един от нейните партньори — доколкото мога да разбера, към термина няма определител за мъжки или женски — е бил ранен по някакъв начин. Осведомих Мооравеес, че една от нас владее изкусно лекуването на телата, и тя се зарадва. Мисля, че ще ни отведе при ранения.

— Великолепно. Аз изучавах записите ти. — Тя се изправи и заговори съвсем като сорогетсо: — Помощ-дадена, помощ-оказана, благодарение.

Енге беше наистина впечатлена.

— Съвършено. Дойде времето да проникнем в джунглата. Боя се единствено за твоята безопасност при този първи случай. Може би ще е по-добре да взема сега Сетесей, тя умее да лекува, и може би е по-подходяща…

— Сега ще отида аз.

Това беше заявено с цялата й заповедност и сила. Енге се съгласи, този път си личеше, че Амбаласи няма да търпи несъгласие.

Учената натисна издатината в главата на носещото създание и челюстта му се отвори, показвайки поставените вътре медицински принадлежности. След като провери внимателно съдържанието, Амбаласи добави още нефмакели, по-големи за сериозни рани, и други неща, които можеше да й потрябват. Затвори го доволна и се обърна към Енге:

— Носи това, нямаме нужда от още свидетелки. Води.

Сорогетсо ги чакаше в реката, само главата й стърчеше над водата. Очите й се разшириха от страх, когато Амбаласи се приближи, тя се обърна и тръгна напреки през течението. Последваха я в реката, но тя плуваше по-бързо и оранжевият й гребен скоро се скри от погледа им. Амбаласи я забеляза да излиза на отсрещния бряг и силно запляска натам. Енге я последва, сериозно затруднена от медицинското снаряжение. Когато най-сетне се измъкна на брега, дишаше тежко. Мооравеес стоеше в края на гората и се плъзна между дърветата, щом я доближиха. Забързаха се след нея, скоро я загубиха от поглед, но забелязаха, че вървят по добре утъпкан път. Когато излязоха от сянката на джунглата, на брега на един ръкав, те я откриха да ги чака.

— Спри — показаха дланите й, с контролиращо движение на главата за неизбежна-опасност.

Двете илане спряха мигновено и се огледаха във всички посоки, но не видяха нищо опасно.

— Във-водата — даде знак Мооравеес, отвори широко уста и издаде висок вибриращ крясък.

Повтори го и от другата страна на течението се чу отговор. Храсталаците отсреща се размърдаха, още две сорогетсо се появиха и загледаха със съмнение през течащата вода.

— Опасност от чужденци, голям-страх — показа един от тях.

— Смърт на Ичикчее по-голяма опасност — отвърна категорично Мооравеес.

Имаше обаче още колебания и тя крещя още заповеди, преди те да отидат до големия ствол от дърво, плаващ край брега, и да го забутат навътре в течението. Единият край беше завързан за отсрещния бряг и когато другият опря в техния бряг, се получи мост през течението. Мооравеес ги поведе, забиваше внимателно нокти в грубата кора и се държеше за щръкналите клони. Енге зачака Амбаласи да мине преди нея, но учената стоеше вдървена.

— Ще мина първа — обади се Енге. — Убедена съм, че няма от какво да се боим.

— Глупост и неразбиране — отвърна Амбаласи с известна злоба. — Не се боя от тези простовати същества. Задържа ме мълчанието на мисълта и наблюдението. Видя ли какво направиха те?

— Разбира се. Бутнаха този ствол през реката, за да прекосим, без да плуваме.

— Мозък-на-последна-фарги! — изсъска учената във внезапен гняв. — Виждаш с очите си, но не разбираш с мозъка си. Те използваха артефакт, както го правят устузоу, а не илане. Сега проумя ли какво стана?

— Разбира се! Радост-от-просветлението, признаване на глупостта си. Въпреки че физически приличат на нас, те се намират на социално равнище малко над низшите животни и не познават науката на илане.

— Очевидно. Но само когато ти го посоча. Хайде.

Минаха по моста внимателно като сорогетсо, въпреки че Амбаласи спря по средата и се наведе, за да се вгледа внимателно във водата. Сорогетсо се развикаха от страх, но тя изрази отрицание и продължи към другия бряг.

— Не се вижда опасност — каза тя.

Наблюдаваше с голям интерес как сорогетсо дърпат дървото за щръкналите клони и проточилите се от него лози, като внимаваха да не стъпят във водата. Веднага щом привършиха с това, двамата сорогетсо се скриха между дърветата. Енге направи знак за внимание:

— Мооравеес тръгна по този път, трябва да я последваме.

Поеха по друга добре утъпкана пътечка през редките млади дървета и излязоха на полянка. Виждаше се само Мооравеес, която ги чакаше, но усещаха, че много други ги наблюдават под прикритието на храсталаците. Амбаласи изрази щастие и възбуда от новото познание.

— Виж там, през дърветата се вижда брегът. Предполагам, че сме обградени от вода, на остров сред течението, което служи вместо ограда и съдържа някаква опасност-за-откриване. Гледай какви примитивни и отвращаващи навици, разхвърляни кости, почернели от мухите.

— Мооравеес ни вика — обади се Енге.

— Върви след мен с медицинските материали.

Мооравеес бутна настрани провиснал ниско клон и откри гнездо от изсушена трева под едно дърво. Там лежеше сорогетсо в безсъзнание, със затворени очи. Очевидно женска, торбичката й беше леко отворена, тя помръдваше и стенеше от болка. Лявото й стъпало беше наполовина отхапано. Остатъкът беше подут и черен, покрит с мухи. Глезенът и кракът по-нагоре също бяха подути и обезцветени.

— Небрежност и глупост — заяви Амбаласи с известно удовлетворение и отвори животното-кутия. — Трябва да се вземат крайни мерки и ще ми помагаш. Това също е възможност за определени научни експерименти и наблюдения. Отпрати Мооравеес. Кажи й, че животът на тази тук ще бъде спасен, но тя не бива да гледа, иначе лекарството няма да подейства.

Сорогетсо се махна с радост. Щом това стана, Амбаласи инжектира обезболяващо с бързи и точни движения. Когато Ичикчее замлъкна, учената уви животно-турникет около ранения крайник и постави главата му над голямата артерия зад коляното. Създанието плавно глътна подадената му собствена опашка и стегна здраво, впи се в плътта и прекъсна прилива на кръв. След това Амбаласи извади струнния си нож и отряза инфектираното стъпало. Енге се извърна настрани, но продължаваше да чува стърженето през плътта и костите. Амбаласи забеляза това и изрази изумление.

— Недопустима слабохарактерност! Ти да не си фарги без опит от живота? Гледай и се учи, защото познанието е живот. Беше възможно да се запази стъпалото, но само отчасти, осакатено. По-добре да се махне всичко. Или поне всичко ненужно. Половината фаланги и метатарзални кости бяха отишли. С внимание и умение изрязах останалите, спирайки при тарзуса. Ще имаме нужда от него. Сега големият нефмакел, да, този, почисти раната. Подай ми кутията.

Амбаласи намери малко мехурче вискозно червено желе. Сряза го и с мъничък нефмакел измъкна бяло зрънце от средата му, което постави върху раната на остатъка от отрязания крак. След като се увери, че е точно където й е нужно, тя затвори раната и я покри с по-голям нефмакел. След това измъкна друго същество с един зъб за втора инжекция:

— Антибиотик. Готово.

Изправи се и разтри уморения си гръб. Забеляза, че вече не са сами. Няколко сорогетсо се бяха показали тихо от укритията си, стояха зад тях и гледаха. Те се размърдаха и отстъпиха малко назад, когато погледът й срещна техния.

— Болка свърши — изрече високо по техния начин на общуване. — Тя спи. Ще бъде слаба, но без болка. Ще почива много дни, пак цяла, както е била преди.

— Крак… няма — каза Мооравеес, взряла се с разширени очи в превързаното чуканче.

— Ще се върна и ще я лекувам. И тогава ще видите нещо, каквото не сте виждали преди.

— Какво направи? — попита Енге, озадачена не по-малко от сорогетсо.

— Присадих групичка клетки, за да порасте ново стъпало. Ако тези създания са генетично толкова близки до нас, колкото изглежда, ще има ново стъпало на мястото на изгубеното.

— Но… ако не порасне?

— Също толкова интересно от гледна точка на науката. И двата резултата биха били от голяма важност.

— Още повече за Ичикчее — каза Енге с очевидно неодобрение. Амбаласи изрази изненада.

— Несъмнено напредъкът на познанието е по-важен от това примитивно създание, което щеше да умре, ако не го бях лекувала. Симпатията ти е погрешно насочена.

Сорогетсо се бяха приближили още повече, общо десет на брой, със зяпнали уста, докато се опитваха да разберат този странен разговор. Наблюдаваха внимателно как говори Амбаласи, някои дори се бутаха, за да различат цветовете й по-добре.

— Това е то — направи Амбаласи остър знак към Енге. — Трябва да се натрупа повече информация. Сега ти ще говориш с тях. Каква възможност е това. Извънредно важна!

Сорогетсо се отдръпнаха пред бързината на непознатите изрази, но се върнаха, когато тя ги повика кротко.

— Те са като фарги току-що от морето — каза Енге. — Трябва да бъдем търпеливи.

— Търпеливи, разбира се, а и ние също се учим. Сега ние сме фаргите, дошли сме тук, за да учим, защото те имат свой живот и съществуване, които трябва да разнищим и разберем. Започваме веднага.