Хари Харисън
Зима в рая (57)

Историята на Земята е записана в нейните скали. Макар още да има въпроси, на които не сме намерили отговор, можем да разчетем сменящите се епохи на нашата планета по вкаменелостите — от палеозоя до наши дни. Преди 600 милиона години древният живот се срещал само в плитчините на топлите морета — червеи, медузи и други безгръбначни. Все още съществувал огромният единствен праконтинент, който наричаме Пангея.

Но дори тогава някои морски твари използвали варовик, за да си изградят черупки за защита и опора. Вътрешният скелет се развил едва с появата на рибите. По-късно възникналите видове риби имали дробове и перки, които можели да им послужат за дишане и придвижване, когато изпълзели на сушата. От тях преди 290 милиона години възникнали земноводните, предшествениците на първите влечуги.

Първите динозаври се появили на Земята преди около 205 милиона години. Когато морето започнало да запълва първите цепнатини в Пангея няколко милиона години по-късно, динозаврите вече били навсякъде. Това бил техният свят, в който запълвали всяка екологична ниша и наложили абсолютното си господство в живата природа през следващите 135 милиона години.

Само световна катастрофа можела да ги помете. Метеорит с диаметър десетина километра се забил в океана и изхвърлил в атмосферата милиони тонове прах и водна пара. Динозаврите измрели. Изчезнали 70 на сто от тогавашните животински видове. И дребните млекопитаещи вече можели да се развиват и населяват Земята.

Галактическа случайност, хвърлени от вечността зарове…

Ами ако гигантската скала не бе улучила нашата планета? Ами ако вероятностите се бяха осъществили иначе и тази космическа бомба не бе развихрила опустошението си на Земята? Как би изглеждал светът днес?

Първата и най-очевидна отлика щеше да е липсата на Исландия, защото тези вулканични острови бележат мястото, където метеоритът проникнал под земната кора.

Втората щеше да е в коренно различната история на глобалния климат, чиито механизми все още не разбираме напълно. Знаем, че е имало няколко ледникови периода, без да сме си изяснили причините за това явление. Известно ни е и че магнитните полюси са си разменяли местата — северният е бил там, където сега е южният. Едно обаче е сигурно. Без страшния удар на метеорита и невъобразимата промяна в климата смяната на ледникови епохи и условията на различните континенти нямаше да са същите.

Нека огледаме света, какъвто е можел да бъде.

Господството на динозаврите е нерушимо. Земята е тяхна, а илане са над всички.

Но не и в западното полукълбо. Влечугите властват и в Южна Америка, само че за Северна това не важи. Ивицата суша, свързваща двата континента, понякога потъвала в океана. В един особено важен геоложки период потъването й съвпаднало с нахлуването на морето, покрило голяма част от Северна Америка. Впоследствие леденият напор на глетчерите се разпрострял почти до бреговете и за милиони години определил суровия субполярно-континентален климат в този район. Студенокръвните животински видове измрели и мястото им било заето от топлокръвните. Те се размножавали и развивали, за да се превърнат накрая в господстваща форма на живот.

С постепенното отдръпване на ледниците млекопитаещите се разпрострели и на север. Когато земният мост отново се издигнал между двете Америки, топлокръвните животни обитавали целия континент. Но не можели да удържат новото настъпление на влечугите. Нищо, освен бягството не спасява от бронирани твари, чието тегло понякога достига 80 тона.

Само на север, по хълмовете и планинските склонове, млекопитаещите можели да оцелеят. Сред тях били и маймуночовеците на Новия свят, от които се развили тану.

В този вариант на историята няма млекопитаещи в Стария свят — там са динозаврите. Не се срещат нито мечки, нито вълци. Но в Новия свят елените се плодят изобилно. Тук има мастодонти и множество двуутробни като саблезъбия тигър. Богато е разнообразието от млекопитаещи в плодородната ивица на юг от ледниците и на север от земите на студенокръвните влечуги.

Повечето тану тъй и не смогнали да се издигнат над равнището на ловци и събирачи на корени, притиснати от суровите условия. Но пък в тези си занимания били извънредно изкусни. Имало и някои изключения — саску, които започнали да водят заседнал живот и се занимавали с неолитно земеделие и животновъдство. Скоро усъвършенствали грънчарството и кошничарството, обществото им станало по-сложно и разделено на прослойки. Но това изобщо не означава, че с нещо превъзхождат ловците сред тану, които имат богат език, занимават се с по-прости форми на изкуството, превърнали са оцеляването в занаят и отношенията им се опират на груповото многобройно семейство.