Лидия А. Чарская
Сибирка (24) (Малката укротителка на лъвове)

XXIII.
Елла действа. Неочаквано спасение

Докато Анна Степановна Вихрова беседваше със Сибирка в гостната стая на „Големия дом“, Елла незабелязано се бе свила зад вратата. Наистина тя не можеше да разбере нито дума от онова, което разказваше майката на Никс, но плачът на Сибирка и развълнуваният й глас, в който звучеше ту шумна радост, ту дълбока скръб, породиха смътни подозрения у младата негърка. Тя, както и всички останали в трупата знаеше, че Никс от душа ненавижда Сибирка и Андрюша и затова необикновеното късно посещение на неговата майка при тяхната обща любимка накара Елла да предположи нещо лошо. Когато Сибирка, придружена от Анна Степановна, излезе от къщата, негърката разтревожена се загърна в големия си топъл шал и незабелязано се промъкна след тях. Тя видя как те се качиха в един файтон, но не можеше да направи същото не само защото наблизо нямаше друг, но и защото не можеше да го наеме, тъй като не знаеше руски език. Без да губи нито минута, без да се двоуми, тя се втурна след файтона. Тя разчиташе на своите атлетически крака повече, отколкото на нозете на нещастните кранти, каквито обикновено се впрягат в петербургските наемни файтони. Забулена с шала си, тя приличаше на слугинче, което тича за някаква покупка и затова никой от минувачите не обърна внимание на черното момиче.

Въпреки че файтонът, с който пътуваше Сибирка вървеше доста бързо, неуморната Елла нито за миг не го изпусна от очи. Силните й крака не знаеха умора. Тя съгледа отдалеч хотела, пред който спря файтона с жертвата на Вихрова и когато последната, заедно със Сибирка влезе вътре, Елла сполучливо издебна подходящ момент и ги последва. Застанала в тъмния ъгъл на коридора, тя зорко бдеше за съдбата на Сибирка. Тя видя как момичето се завтече стремително към вратата в дъното на коридора, как я отвори широко. Чу отначало радостен вик и плача й, а после изплашения й възглас. Едновременно с този вик Елла видя как Вихрова се измъква от хотела. Това напълно затвърди подозренията й. Тя реши на всяка цена да дочака Сибирка. Трябваше обаче да си потърси по-добро скривалище, но което същевременно да бъде и наблюдателен пост. Тя се заоглежда, без да посмее да се отдели от тъмния ъгъл, макар тишината на хотела да й вдъхваше кураж. Отдалеч тя съзря, че вратата на стаята, до онази, където влезе Сибирка е полуотворена. Бързо и леко прелетя за миг през коридора и се вмъкна без да бъде забелязана от никого.

С изненада видя, че на стената между двете стаи има врата, облепена с тапети. Сега вече беше спокойна, че при първия зов на Сибирка ще може да се притече на помощ. Тя улови дръжката на бравата, но за съжаление, вратата се оказа заключена. Засега Елла остана търпеливо да чака.

В същото време с всяка изминала минута на Сибирка ставаше все по-зле и по-зле. Въжето, с което бе вързана, се впиваше в ръцете и краката й, а кърпата, напъхана в устата на горкото момиче, му пречеше да диша свободно. Тя почти се задушаваше. Мислите й се объркаха. Вече не предишния ужас, а тежка мъка сковаваше малкото й сърчице. Сега страхът пред онова, което можеше да стане не терзаеше вече както преди душата на нещастното момиче. Тя искаше само едно, с всички притъпени в измъчения й мозък мисли, тя искаше онова, което има да става, да стане сега, в същия миг…

Времето течеше бавно. Сибирка не можеше да съобрази колко време бе минало, когато чу по коридора да се приближават стъпки, някой спря до вратата, завъртя ключа и влезе в стаята. През късния здрач, който бе настанал в стаята, Сибирка отново видя Зуб. Той беше страшен. Очите му светеха. Лицето му бе изкривено, при това миришеше на вино и едва стоеше на краката си. С бавни и несигурни крачки той се приближи до Сибирка, хвана я грубо и я изправи пред себе си.

— Е, реши ли се най-сетне? Щеш, не щеш, ще направиш онова, което искам! — грубо каза той и я разтърси за раменете.

Но дори и да искаше да отговори на мъчителя си, Сибирка едва ли би могла да го стори. Кърпата, напъхана в устата не й позволяваше да продума нито дума. Като видя това, Зуб измъкна мръсния парцал.

— Е, отговаряй сега, съгласна ли си да изпълниш заповедта ми? Казвай, иначе ще стане по-лошо! — каза той с едва сдържан бяс.

Сибирка едва дишаше, но продължаваше да мълчи. Само малкото сърчице тупкаше в гърдите й като на ранена птица.

— А, така значи! Не искаш да говориш! — засъска отново Зуб и с все сила блъсна момичето, която се строполи на пода. Злодеят с един скок се намери до него. Изкривеното му от злоба лице със страшни очи и треперещи устни се наклони над лежащата пред него завързана жертва. Той сви грамаден юмрук и го размаха над главата на Сибирка.

Ужасът и отчаянието пред побоя накараха нещастното момиче да събере сетните си сили и да излезе от вцепенението си.

— Помощ! — отчаяно, глухо и умолително извика тя.

И в този миг, неочаквано вратата, която водеше към съседната стая затрещя, отвори се и една черна като смола фигура застана на прага.

— Елла! — с изнемощял глас извика Сибирка.

— Да, да! Елла е тука, госпожо! — прогърмя негърката и с диво настървение се нахвърли върху Зуб.

Последният не очакваше нищо подобно и замря от страх, като видя пред себе си черното лице, искрящите й очи и белите като на див звяр зъби. Възползвана от объркването му, тя го събори на земята, набързо разкъса чаршафа от леглото и върза здраво ръцете и краката на неизтрезнялия все още Зуб. След това незабавно освободи Сибирка, отвори вратата към коридора и се развика с гърлестия си глас за помощ. В коридора се вдигна шум. Той се изпълни с прислужници и гости на хотела, сънени и изплашени, които се струпаха пред стаята, наета от Зуб. С учудване, почти с ужас гледаха към вързания посетител, треперещото русо момиченце и черната негърка, която бе попаднала тук неизвестно как и откъде.

Сибирка, окуражена от присъствието на черната си другарка, стоеше между хората и бледна, развълнувана, на пресекулки разказваше:

— Това не е дядо ми… не… не… те ме излъгаха… Този е разбойник и престъпник… Той е избягал от каторга… от Сибир… Той е много лош човек… Искаше да убие търговеца Гондуров, мен и Андрюша… там в тайгата… А тук ми предлагаше… да го… призная за моя дядо и на всички да казвам така. Но моят дядо е умрял… а този е избягал каторжник… Страх ме е от него… страх ме е… Той не е дядо ми!… Не!… Не!… — изплака нещастното момиченце, което едва се държеше на краката си от преживяното.

В същото време Зуб се огъваше на пода, мъчеше се да се освободи, заканваше се на Сибирка, на черната Елла, на целия свят, като хулеше и проклинаше всички. Той ту ревеше злобно като ранен звяр, ту съскаше в яда си, безсилен да направи каквото и да било.

Скоро пристигна и полиция, за която бе изпратил управителят на хотела. Сибирка трябваше отново да разкаже всичко, което се бе случило с нея. След това всички, Сибирка, Елла и завързания Зуб, бяха отведени в полицейския участък, където щеше да се разследва това загадъчно и тъмно произшествие. Но сега Сибирка не се боеше от нищо. С нея беше нейната черна, но предана по душа приятелка.