Лидия А. Чарская
Сибирка (21) (Малката укротителка на лъвове)

XX.
Отново княгиня Аля. Един щастлив ден

— Викат ви, мило дете! Дошли са за вас!

Като хвана Сибирка за ръка, хер Шулц я поведе с тайнствена усмивка през трапезарията, където вече бе приключила утринната закуска, към гостната, в която понякога влизаха гости, близки и приятели на обитателите в „Големия дом“. Пред вратата на гостната директорът остави момиченцето и си отиде. То бе много учудено, тя не познаваше никого, който би дошъл при него. Наистина, онази странна малка аристократка беше обещала да я навести, но в театъра вечерта, когато ще се представи пиесата „Християнката и лъвовете“, но до представлението имаше още два дни. С други думи само княгиня Аля би могла да я търси и то в театъра… Кой ли може да бъде?… — питаше се тя.

На излизане от трапезарията, Сибирка успя да размени погледи с Андрей, чието лице също така изразяваше силно любопитство. Нерешително и плахо, Сибирка влезе в гостната стая. При влизането й от мястото си скочи облечена в бяла дреха госпожица, и с весел смях се хвърли насреща й.

— Ето ме! Тук съм! — извика весело княгинята. — Не ме очакваше, нали? Здравей, мило момиченце! — зачурулика тя, обсипвайки лицето на Сибирка с дъжд от нежни целувки. — Дойдох при тебе, защото не можех повече да чакам още два дни да те видя!… Не е ли истина, че постъпих добре? Татко написа писмо до твоя директор да те пусне за цял ден у нас. Хер Шулц позволи и ние ще прекараме отлично деня. Как се радвам, че те виждам! Нали и ти ми се радваш? Нали ме обичаш?

Думите на княгиня Аля се сипеха като порой, тя едва успяваше да ги произнася. Сибирка нямаше никаква възможност да отговори на приказливата гостенка. Като малка гургуличка, Аля весело подскачаше и изпълваше стаята с нежното си гласче.

— Ах, колко исках да те видя! Колко исках да те видя! — продължаваше княгинята със сияещите си красиви очички. — Ето, мамзел Софи ще каже! Нали, мамзел Софи!

Госпожица Софи, която придружаваше Аля, потвърди думите й, като мило и ласкаво се здрависа със Сибирка и добави, че князът е позволил на дъщеря си да я покани за цял ден у тях.

— И довечера ще дойдеш с нас на театър! — неочаквано обяви княгинята.

— На театър? В какъв театър? — учуди се момиченцето.

— Ех, макар и във вашия театър — с известна надменност каза малката княгиня. — Ще бъде много забавно. Ти, малката укротителка на лъвове, да седиш заедно с мен в ложата и всички да ти завиждат!

— Ах, на мен и без това вече ми завиждат! — въздъхна Сибирка. — И на Андрюша също завиждат.

— Кой е този Андрюша? — отново се заинтересува княгиня Аля.

— Той е мой побратим и е много добро момче.

— И ти го обичаш повече от мене? — запита с известна досада в гласа си княгинята.

— Да, обичам го повече от вас, повече от всичко друго на света — каза непринудено Сибирка, която не умееше да лъже.

— Но ти трябва да обичаш мене повече от всички! — тропна с крак княгинята. — Аз искам така!

— Аля, Аля! — опита се да спре момиченцето госпожица Софи.

— Какво „Аля, Аля“! Вечно все това чувам: „Аля, стой мирно“! „Аля, не си гризи ноктите! Аля, не си клати краката!“ Дотегнало ми е всичко това! — каза тя и смешно изду хубавите си устнички.

— Престанете, Аля! Ето вашата приятелка! Нека да я заведем по-скоро у вас! — напомни й госпожица Софи, като се мъчеше да промени настроението на капризното момиче.

— А, да! — неочаквано се засмя княгинята. — Сибирке, да вървим! Повикай лакея. Нека ти облече палтото — разбърза се тя.

— Ние нямаме лакей, а прислужницата не е наета за нас, децата. Хер Шулц не ни позволява да ни прислужват. Ние сме длъжни да извършваме леката работа сами — каза Сибирка сериозно.

— Нима? Толкова е глупаво! — отново се разсмя Аля. — Защо съществуват тогава слугите, ако не ни прислужват? Ай! — извика тя неочаквано, едва успяла да завърши изречението си. — Какво е това плашило там? Виж, виж! — и тя безцеремонно посочи с пръст към вратата, откъдето някак смешно надничаше черната глава на Елла.

— Това е нашата атлетка! — поясни Сибирка и ласкаво кимна с глава към черната си приятелка.

— Фу, колко е противна! Черна е като смола! — презрително извика княгинята. — Ами какво умее да прави? — заинтересува се тя неочаквано.

— Дайте й една монета и тя ще я огъне с два пръста — предложи Сибирка. — Нашата Елла е много силна.

— Наистина ли? — Очите на Аля пламнаха от любопитство. Тя бръкна в джоба си и извади от там хубава кадифена кесийка. В кесийката имаше доста златни и сребърни монети. Княз Гордов глезеше много малката си дъщеря й и даваше достатъчно пари.

— Ето една златна монета, нека я прегъне! Ако я прегъне, ще й я подаря! — и Аля небрежно подхвърли монетата на негърката, която сръчно я улови.

Като се усмихна и показа белите си зъби, Елла стисна монетата със силните си пръсти. След това подхвърли нагоре златната монета и когато тя падна отново на дланта й, оказа се, че е свита на тръбичка.

— Ха, ха, ха! — звънливо се разсмя княгинята. — Колко е силна! Наистина може да огъва монети. А сега нека я изправи! Я да видим, можеш ли? — обърна се тя към негърката, но тъй като тя не я разбра, Аля започна да й обяснява с ръце какво иска от нея.

Негърката пак отвори широко устните и очите си. Белите й зъби блеснаха като големи бадеми. Тя поклати глава и стисна с пръстите монетата, която заблестя изправена на дланта й.

— Браво, много добре! — запляска с ръце Аля. След това отново възприе важния си горделив вид на знатна госпожица, кимна покровителствено небрежно на Елла и излезе от стаята, хванала за ръка новата си приятелка. Госпожица Софи ги последва.

Неочаквано, на стълбите, тежката черна ръка на Елла се спусна върху рамото на княгинята, тя изписка от уплаха и бързо се обърна. Пред нея стоеше черната Елла. Негърката й подаде златната монета, като клатеше къдравата си глава и мънкаше нещо.

— Защо ми я дава? Това е подарък от мене — сви рамене Аля. — Обясни й това.

Сибирка се помъчи да обясни на Елла желанието на княгиня Аля. Но тя, както и преди, само клатеше глава, мънкаше в отговор и размахваше ръце, стремейки се да обясни нещо.

— Тя няма да вземе пари от вас — смутено обясни Сибирка на княгиня Аля. — Тя казва, че е моя приятелка, следователно и ваша.

— Ами, ами! Потрябвало ми е нейното приятелство! Приятелство с негърка… — засмя се Аля и заслиза по стълбата.

— Но тя има светла душа! — каза Сибирка, която от ден на ден все повече опознаваше вътрешното благородство на черната Елла.

 

 

Богата каляска, в която бяха впрегнати два черни коня, очакваше Аля пред вратата на „Големия дом“.

— Качвай се по-скоро! — нетърпеливо каза Аля на новата си приятелка и като птичка подскочи вътре.

Сибирка никога в живота си не беше се качвала в каляска и затова някак смутено се намести в нея. Конете потеглиха и каляската безшумно се понесе по улицата.

Беше ясен пролетен ден. Дърветата и парковете се бяха вече раззеленили. По улиците малки момчета продаваха нежни ухаещи цветя. След четвърт час ход, каляската спря пред голяма сграда с мраморни колони и тържествен вход.

— Ето моята къща! Нали е като дворец? — каза с гордост княгиня Аля и детското й лице прие надменно изражение.

Портиерът се поклони и помогна на пристигналите да слязат от каляската.

— Да вървим, да те запозная с татко! — възбудено каза Аля.

Тя хвана за ръка Сибирка и се спусна с нея почти тичешком по широкото стълбище, застлано с килими и украсено по площадките с тропически растения. С широко отворени от учудване очи, Сибирка разглеждаше обкръжаващата я богата уредба. Грамадните стаи с високи огледала, меката копринена мебел, тежките килими, картините, всичко това приковаваше нейния поглед.

— Ето го и татко! — извика княгиня Аля, като изтича в разкошния, но малко мрачен кабинет, в който зад писмената маса седеше същият онзи бледен господин, когото Сибирка бе видяла в театъра. Този още млад, но с прошарени коси и тъжно лице човек, се надигна от мястото си и протегна на Сибирка и двете си ръце.

— Здравейте, дете мое! — каза той с мек и приятен глас. — Драго ми е, че моята немирница е успяла да ви доведе. Откакто ви видя, не иска и да знае за другите си приятелки. Писах на вашия директор да ви пусне днес за цял ден да ни гостувате. Днес сте свободна, нали, дете мое?

— Да, да! Свободна е — извика княгинята, без да даде възможност на смутената от любезната среща Сибирка да отговори. — Да, свободна е и ще дойде с мене довечера в техния театър. Искам днес да отида на театър, в техния театър! — шумно и весело заяви тя.

— Няма ли да ти стане много, дете мое? — каза князът, като погледна ласкаво дъщеря си с печалните си и добри очи.

— Но аз така искам, татко! — с разтреперан глас каза малката княгиня, готова да се разплаче.

Князът побърза да се съгласи, защото се страхуваше да не наскърби любимата си дъщеря.

— Добре, дете мое — каза той ласкаво, — този път няма да те лиша от удоволствието, макар че честото ходене на театър не е много полезно на твоите години. А вие, мое дете, в Сибир ли сте родена? Затова ли в театъра са ви дали това хубаво име? — обърна се княз Гордов към съвсем смутилото се момиченце.

— Да — се изплъзна от устата на Сибирка. — Едва преди два месеца пристигнах в Петербург от Сибир.

— А вашите родители там ли останаха?

— Аз нямам родители. Имах само дядо, но и той умря… Имам само Андрюша, който ми е като брат, но не същински…

Тук княгиня Аля безцеремонно прекъсна Сибирка и я повлече към вратата със смях и вдигайки невъобразим шум.

— Да вървим! Да вървим! Ще ти покажа моята стая, играчките, книжките, всичко, всичко ще ти покажа! — излетя тя като пеперудка от стаята, замъквайки със себе си гостенката си.

Князът дълго и с тъжна усмивка гледа след дъщеря си. Той много обичаше своята Аля и изпълняваше всичките й прищевки и желания. Измъчваше го постоянен страх да не би да изгуби отново момиченцето си. Княгиня Аля често злоупотребяваше с бащината любов. Тя бе капризна, надменна и придирчива, но бащата прощаваше всичко на своята безразсъдна малка дъщеря и никога не й се сърдеше.

— Ето моята приемна стая! — тържествено заяви княгиня Аля на своята гостенка, като я въведе в прелестна стая, цялата обзаведена с малки мебели от розово кадифе, мънички огледала в позлатени рамки, крехки скъпоценни масички, прилични на играчки. Подът бе застлан с мек като мъх розов килим, върху който се търкаляше натруфена кукла и една разтворена книга с позлатена подвързия.

— Тази е гостната ми стая, а до нея е спалнята ми. По-нататък е класната и стаята за игра. Там ще видиш играчките и книгите ми. Те са много, много!… — продължаваше да бърбори княгинята. — Днес ще обядваме в стаята за игра! Ще ни сервират на малката масичка — реши тя неочаквано.

— Но, дете мое — намеси се госпожица Софи. — Какво ще каже татко ви? Нима няма да обядвате днес с него в голямата трапезария?

— Ах, боже мой! Ами ако аз искам така? — каза княгинята, като отново изду капризно устните си и погледна сърдито възпитателката си.

— Аля, — с укор каза госпожица Софи.

— Какво Аля? Какво Аля! — цяла зачервена от гняв тропна с крак княгинята. — Татко е добър и всичко позволява! А вие винаги забраняване всичко, защото не сте добра! Вие сте лоша! Вие винаги ми разваляте всяка радост!… Вие… Вие… Ей сега ще отида да помоля татко и… ще се оплача от вас! — с плач завърши тя и излезе от стаята.

Гувернантката само сви рамене и погледна към Сибирка, която стоеше смутена и с наведени очи. Малката княгиня й харесваше, но и я отблъскваше едновременно. За нежната, кротка и изпълнителна Сибирка, тази необуздана природа на богатата и знатна малка аристократка бе необяснима. Тя все още стоеше така смутена и замислена, когато на прага сияещата Аля, забравила за гнева си и като погледна тържествуващо към госпожица Софи, високо заяви:

— Татко позволи! Татко позволи! Ние ще обядваме на малката масичка, а довечера отиваме на театър.

Сибирка не можеше да се съвземе и като че ли онова, което преживяваше, бе някакъв приказен сън. Чудните, като в дворец стаи с разкошна подредба, четирите прелестни стаи, отредени за малката княгиня, скъпите й кукли, играчки и книги, и най-сетне великолепния обед, сложен в стаята за игра на малка масичка в малки чинийки и блюда, всичко това бе почти вълшебно за бедното малко момиченце, израснало в крайна бедност в далечния Сибир.

След вкусния обед и забавните игри, децата взеха да се готвят за вечерното представление на театъра. Облякоха княгиня Аля в хубава бяла рокля, в която тя изглеждаше като жива порцеланова кукла.

Сибирка остана в своята кафява рокличка, която й бе ушила домашната шивачка на семейство Шулц. Разликата в облеклото на двете момиченца беше поразителна и веднага се хвърляше на очи. И все пак скромната малка циркова артистка, благодарение на своята скромност и на прелестното си и кротко личице, беше много по-хубава и мила, отколкото натруфена княгиня.