Лидия А. Чарская
Сибирка (15) (Малката укротителка на лъвове)

XIV.
Мистър Бил и господин директорът. Лесно спечеленият враг. Цезар и Юнона

Театър „РАЗВЛЕЧЕНИЕ“

Наред с всекидневното

театрално представление,

ще видите дресирани лъвове,

невероятната сила на

една негърка, еквилибристи,

палячовци, скокове на трапец

и много други

Така примамливо гласеше украсения с пъстри букви афиш, закрепен на висок прът като знаме, изправен пред входа. Преди да влезе със спътниците си в театъра, Андрей го прочете от край до край.

— Няма какво да зяпаш! За това, братко, пари не плащат! — остро забеляза Никс, като се загърна в плаща и сърдито погледна към него.

Никс не беше разположен. Той спа малко тази нощ. Трябваше да отстъпи мушаменото канапе на момиченцето, а сам спа с Андрей в килера зад кухнята, където беше съвсем неудобно за разглезения момък. При това непрекъснато се боеше да не би хазяинът обущар да се заинтересува от неканените гости и да заразпитва него и майка му откъде са дошли.

„Дано по-скоро да дойде есента! Тогава мистър Бил със своите лъвове ще напусне Петербург и ще отведе и момичето!“, помисли си с досада Никс, като въведе своите спътници в голяма полумрачна стая, на чиято врата пишеше: „Приемна на директора“.

— Ернст Ернстович, това момче ще ви послужи ли за нещо? — високо каза Никс и се поклони на едно дебело човече с гола глава, което разговаряше с висок червенокос господин с висока, лъскава шапка и пура в устата.

Двамата се обърнаха.

— А, ти ли си, Никс? Закъсняваш за сутрешната репетиция, момко! Мистър Бил много е сърдит! Нали се сърдите, мистър Бил? — обърна се той към събеседника си.

Червенокосият господин хладнокръвно извади пурата от устата си и като изгледа строго Никс го смъмри на не особено правилен руски език:

— Аз тебе отбия заплат, ще бъда дам тебе глоба. Ти не тряба зяпа витрин по улици, когато длъжен бъде тук прави репетишън! А сега… — Тук спря внезапно и с удивление и възторг впери поглед в миловидната и красива Сибирка.

— От къде този красив момиче? — попита той Никс.

— Аз я доведох с надежда, че ще я вземете, а това момче се надявах да препоръчам на Ернст Ернстович — каза Никс и прие покорно кротък вид.

— О, уел! Аз оставям при себе този хубав момиче! Тя дават представление в клетка на Цезар и Юнона! — процеди мистър Бил през пожълтелите си зъби и поглади по главата смутената и уплашена Сибирка.

— А ти какво можеш да правиш, момко? — попита директорът на театъра с добродушна усмивка и потупа Андрей по рамото. — Умееш ли да вървиш по въже?

— Не — късо отвърна момчето.

— Можеш ли да правиш гимнастически упражнения?

— Не, не мога.

— Да играеш, да пееш?

— Не.

— Какво можеш тогава?

— Засега нищо, но ще мога да правя всичко, на което ме научите! — смело отговори момчето, като впери честните си и открити очи в лицето на дебелия човек.

— Ха, ха, ха! Чудесен отговор! — засмя се Ернст Ернстович. — Не очаквах такъв отговор. Харесваш ми, момче, и надявам се, да станем приятели, ако не се окажеш някакъв негодник или изобщо безделник.

— Разбира се, няма да се окажа такъв! — цял пламнал отвърна Андрей.

— Защо? — като повдигна високо вежди, попита дебелият господин.

— Затова, защото преди всичко аз съм честен човек! — без запъване, най-сериозно отговори Андрей.

— Още един чудесен отговор — каза с усмивка директорът. — Тогава ето какво, мистър Бил ще вземе сестра ти, а аз ще взема тебе…

— Това момиче не ми е се… — започна Андрей, но стоящият до него Никс го ощипа силно по ръката.

— Казвай на всички, че ти е сестра! — прошепна едва чуто той, като се наведе уж случайно до самото ухо на Андрей.

— Това ще бъде лъжа, а аз не мога да лъжа — спокойно и също така шепнешком отговори Андрей.

— Ще ти дам пари за това.

— Не можете да ме накарате да лъжа с пари…

— В такъв случай пази се, ще ми станеш враг!

— От никого и от нищо не се страхувам…

— За какво си шепнете? — неочаквано ги прекъсна Ернст Ернстович с въпроса си.

Никс пламна до ушите и отново прошепна:

— Не ме издавай! — и се заоправдава пред мистър Бил за закъснението си.

Ернст Ернстович известно време мълчаливо разглеждаше Андрей.

— Ти си красиво и умно момче — каза той, — и вярвам, че лесно ще се справиш. На първо време ще бъдеш клоун и ще разсмиваш публиката по време на антрактите.

— Аз не умея да разсмивам публиката — спокойно каза момчето.

— О, това не е трудно! Ще почнеш да излизаш с нашия стар клоун Дю Роа и той ще те научи какво да правиш и какво да говориш… За заплатата ще се споразумеем по-нататък. Съгласен ли си?

— Напълно, но само ви моля за едно, не ме разделяйте от Сибирка.

— От кого? — отново в недоумение повдигна веждите си Ернст Ернстович.

— От русото момиченце. То се казва Сибирка.

— Сестра му! — почти извика Никс.

— О, това момиченце сестра ли ти е? Какво хубаво име!…

— Да, сестра му е! — отново отговори Никс вместо Андрей.

— Той не казва истината — спокойно, но твърдо произнесе Андрей. — Сибирка не ми е сестра.

— Ти лъжеш! — засмя се пресилено Никс. — Каква причина има да криеш, че ти е сестра?

— Аз казвам самата истина…

— Не се карайте, деца — намеси се пак Ернст Ернстович. — Дали ти е сестра, или не, няма значение! Ще останеш на работа при мен и ще постъпиш при Дю Роа, а момиченцето взема в трупата си мистър Бил. Ще живеете при мен. А сега край на приказките. Време е да започне втората част на репетицията. Ей, готови ли сте — извика директорът, като се показа на вратата. — Вторият звънец! А ти, Никс, заведи децата на сцената!

— Добре, Ернст Ернстович — отговори Никс, като се поклони дълбоко и доста грубо се обърна към Андрей: — Какво стоиш като заплес? Тръгвай след мен заедно с момичето! — и добави шепнешком толкова тихо, че само Андрей можа да го чуе: — Селяндур! Отказваш приятелството ми! Изкара ме лъжец пред началството! Ще ти дам да разбереш!… Ще ме опознаеш ти мене, приятелче, скоро ще ме опознаеш! — И сърдит, с пламнали очи, Никс тръгна напред.

Коридорът, в който светеха малки електрически лампи се видя на Андрей и Сибирка твърде дълъг. Те вървяха след Никс, който продължаваше да мърмори нещо под носа си. В края на коридора имаше малка врата, от която се лееха потоци светлина и се чуваха високи гласове, ръкопляскане и смях.

— Отивайте нататък, там е сцената! Мистър Бил и Ернст Ернстович ще дойдат скоро. Аз имам работа. Съблечете се най-сетне! С тези ли дрипави парцали смятате да се намъкнете там? — вече съвсем грубо се обърна Никс към Андрей и неговата спътница и изчезна за миг, като че ли потъна в земята.

Андрей и Сибирка останаха сами. За няколко секунди стигнаха до края на коридора, който тук се разширяваше значително и се намериха на прага на вратата.

Шум, ръкопляскане, смях, всичко това внезапно ги оглуши. На сцената, осветена със силна електрическа светлина, скачаха и се премятаха някакви хора. Като се качваха по раменете и главите си, те образуваха висока, жива пирамида. Отдолу, под всички, стоеше набит и як човек. На раменете му с разкрачени крака стоеше втори, на главата на втория стоеше трети, а на разперените ръце на третия висеше четвърти, увиснал с главата надолу. На върха на пирамидата, върху стъпалата на краката му, играеше едно малко, подвижно като маймунка момче, на дванадесет години.

— Това е знаменитият руски акробат Иванов с трупата си — чу Андрей нежен глас зад гърба си. — Вие трябва да сте нови артисти.

Говореше тъничко високо момиче, малко по-голямо от Сибирка, красиво, нежно и крехко като пролетно цвете.

— Аз съм Герта. Дъщеря съм на директора Шулц — каза момичето със задушевна и мила усмивка, като стисна ръката на Андрей и целуна спътницата му по бледата й страна.

— Ах, какво прелестно дете! — възкликна тя възхитено, като разглеждаше разкошните къдрици на Сибирка и искрящите й като звездици сини очи. — Чудо момиче си! Трябва да те представя на моята Елла, гълъбче! О, ти още не си виждала Елла! Не се плаши от нея. Тялото й е черно, ала душата й е розова като утринна зора. Елла, къде си, Елла?

— Елла тук — чу се грубоват, излизащ като из тръба, глух гърлен глас и Сибирка с неволен вик отстъпи назад.

Пред децата се повя странно същество, черно като смола, с блестяща белота на очите, със ситни къдрави коси, сплеснат нос и синьо кестеняви обърнати устни. Дребното й, но яко и със здрави мускули тяло бе облечено в жълта на черни ивици пола и бяла матроска блузка с червена яка. Големи златни халки висяха на ушите й, а на голата й, силна и мускулеста като тялото й шия, висеше коралова огърлица на няколко ката.

— Ето моята приятелка Елла. Тя ме нарича своя „госпожа“, но сме много добри приятелки. Тя почти не говори руски, или по-точно не знае руски, освен две фрази: „Елла тук“ и „Елла те обича“. Но сърцето й е златно и ще бъде и ваша приятелка. Миналата есен пристигна при нас от Африка. Стиснете ръката й. Не се бойте, че е черна, тя е негърка.

Малката Герта така ласкаво погледна Андрей и неговата спътница, че децата не посмяха да откажат на молбата й. Елла нежно стисна малките пръстчета на Сибирка и така силно разтърси ръката на Андрей, че искри изскочиха от очите му.

— Елла излиза пред публиката като атлетка — побърза да обясни Герта на новите си познати.

— О, тя сигурно е много силна — съгласи се Андрей, който току-що бе изпитал възможностите й. — Имах чувството, че се готвеше да ми откъсне ръката или най-малкото да ми изкълчи рамото — добави той, смеейки се.

— Направила го е в знак на приятелство. Но когато се разсърди, то наистина става опасна със силата си. О, вижте, тя наистина започва да се сърди! — каза Герта и бързо се обърна.

Братята акробати бяха привършили своя номер и като наскачаха като топки на пода, заобиколиха Елла. Двамата по-големи, около двадесетгодишни, здрави и силни момци се доближиха до негърката и започнаха да я задяват с подигравки.

— Чуй, черна кукло, я ми продай твоите корали! Ще ги подаря на сестра си — каза по-големият и безцеремонно хвана червената огърлица около черната шия на Елла.

— А на мен продай твоите обици. Ще ги окача на носа си — добави вторият брат, като докосна с пръст черното ухо на негърката.

Тя избоботи нещо в отговор и сърдито тръсна глава. Ала немирниците не си взеха бележка и продължиха да й се натрапват със закачките си, като не преставаха да я уговарят да им даде скъпоценностите си.

— На теб за какво ти са? Нищо не може да украси такава грозна и глупава физиономия — разсмя се по-големия акробат и опъна кораловата огърлица.

Тук стана нещо неочаквано. Конецът, на който бяха нанизани коралите, не издържа и се скъса. Заедно с това се скъса и последното търпение на Елла. Никой от присъстващите на тази сцена не можеше да предвиди онова, което последва. С необикновена пъргавина, Елла с едната си ръка хвана за шията единия акробат, а с другата — другия и като им доближи главите, хладнокръвно ги заудря една в друга така, че акробатите завиха от болка. После със същия глух рев, който напомняше рева на дивите зверове от девствените гори на Африка, Елла повали по-младия акробат на пода, хвърли другия като цепеница върху него и невъзмутимо седна върху тази жива скамейка. Двамата акробати се извиваха като змии, охкаха, викаха, стенеха и протестираха под тежестта на седящата върху им атлетка, но нищо не помагаше. Елла продължаваше да седи, като гледаше тържествуващо към всички със светналите си черни очи. И само втория звън на звънеца, който силно издрънка в коридора и появата на директора, мистър Бил и Никс, прекратиха победния празник на Елла.

Мистър Бил и Никс бяха облечени в къси копринени розови трика и обути в зелени панталони, обсипани с лъскави флутори. Американецът държеше в ръцете си дълъг камшик, а Никс — къс сурово месо.

— Какво е това, защо държи месо? — обърна се Сибирка към Герта с въпрос, на който тя не успя да отговори, защото почти едновременно се разнесе оглушителен рев наблизо, рев от който потрепериха стените на театъра и лицата на всички неволно побледняха.

Незабележима досега врата встрани на сцената се отвори и шест сценични работника вкараха през образувалото се в стената огромно празно пространство голяма клетка на колела с два необикновено големи африкански лъва.

— Това са Цезар и Юнона! — обясни Герта на Сибирка. — Нали са прекрасни?

Но Сибирка недоумяваше. Тя не намери в едрите лъвове нищо особено красиво. Те бяха само страшни със зиналите си уста и с оглушителния си рев.

Но какъв бе нейният ужас, когато едва-що клетката се появи и Никс тичешком се спусна към нея и след като се повдигна желязната врата, се отзова вътре с парчето месо в ръка. След него важен, смело и спокойно влезе мистър Бил, като си играеше с дългия камшик. Като че ли омагьосани от тяхното появяване, страшните зверове мигновено престанаха да реват. Никс им подхвърли по къс месо и те лакомо го унищожиха.