Лидия А. Чарская
Сибирка (19) (Малката укротителка на лъвове)

XVIII.
Завист и злоба. Враговете на Андрей и Сибирка

Беше ясна майска утрин. Всички артисти от трупата на театър „Развлечение“ закусиха в трапезарията. Миловидната Грета, като истинска домакиня сипваше на всекиго. Елла седеше до своята любима „госпожа“ и не сваляше очи от нея. Край Елла се бе свила Сибирка, а до нея седеше Андрей. Децата весело си бъбреха на странен, смешен език, който и те едва ли разбираха, но го правеха заради Елла, която, дошла преди осем месеца от Африка, не говореше друг освен своя роден суахили.

Децата весело си припомняха снощното представление, по време на което русото момиченце от ложата хвърли на Сибирка кутията с бонбони.

— Много пъти съм срещала това момиче на улицата — каза Грета. — Трябва да е много важна и богата госпожица. Винаги е облечена в скъпи дрехи и се разхожда в каляска, теглена от два много красиви коня.

— О! — повдигна пръст нагоре Елла, като разбра за какво става дума и взе да криви лицето си, с което искаше да изрази възхищението си от малката руска госпожица.

— Все пак, миличка, ти си по-хубава от нея — каза Грета на Сибирка, като нежно й се усмихна. — Да знаеш каква хубавица изглеждаше в клетката с лъвовете! И толкова смела и храбра! Да си призная, сърцето ми трепна, като видях главичката ти в устата на свирепия Цезар!

— Да, мънички мис у нас съвсем герой! Той дребосък надминал Никс — намеси се в разговора на децата мистър Бил, който закусваше на отделна маса с директора, неговата леля, бащата на акробатите Иванов и клоуна Дю Роа.

Мистър Бил рядко хвалеше някого и затова всички се учудиха от неочакваната му похвала.

— Браво, мис Сибирка! — продължи той, като погледна към зачервеното от удоволствие момиченце. — Браво! Къде е тя пред Никс! О, аз мислил един много хубав игра… Представление… Публикум бъде във възторг. А Андре също вземе. Андре също мистър Дю Роа похвали. О, това бъде чудесни нещо, кое аз измислим!

Мистър Бил очевидно бе в най-добро настроение. Успехът на Сибирка съвсем го бе преобразил. Оловносивите очи на англичанина блестяха и по жълтото му лице играеше руменина.

— О — продължи той след малко, — мис Сибирка излязъл първи път и голяма кутия бонбон получил. Това не бивало никога. Никс нищо не получил! Трябва да пази мис Сибирка и да пуска по-рядко. Нека на звяр излиза по-лош… Нек излиза Никс.

И като каза съвсем спокойно това, мистър Бил се обърна и заговори за същото с директора Шулц, като продължаваше да се възхищава от момиченцето.

— Поздравявам те, поздравявам те, Сибирке! Виждаш ли колко държи на тебе мистър Бил! — прошепнаха Грета и Андрей на ухото на сияещото от щастие момиче, а Елла без да каже нито дума, я сграбчи в железните си обятия и я зацелува.

— Как се чувстваш днес? Как си? Като че ли не са ти по сърце тия похвали?

Тези думи, изречени от най-големия Иванов-син, като с чук удариха Никс по ушите. През цялото време на закуската той седеше като пребит и ту пребледняваше, ту се изчервяваше, похвалите на Сибирка като с нож режеха и терзаеха завистливата му душа. Никс до полуда бе побеснял срещу Сибирка заради шумния й успех. Беше разгневен на мистър Бил, който я хвалеше. Беше против Елла, Грета и Андрей, които се възхищаваха от нея. Но най-много се сърдеше на себе си, че доведе тази „негодница“ (сега той така наричаше Сибирка) при мистър Бил и сам й даде възможност да се прояви.

Думите на мистър Бил, че той, Никс, стои по-долу от Сибирка, че той не е така добър, смел и пъргав като нея, го подлудиха. Най-черна завист загриза душата на момчето. На всичкото отгоре, и Денис Иванов, досетил се за онова, което става в сърцето на озлобения и завистлив Никс, наливаше масло в огъня с подигравките си.

— Не те ли е срам да отстъпваш успеха си на някакво глупаво момиче? — каза той на Никс. — Такъв юначага беше, а сега изведнъж…

— Ами, ами, юначага, готов е да ревне! — подклаждаше огъня от другата страна втория брат, Глеб.

— Разбира се, че ще зареве! Фу, какъв срам! И това ми било мъж! — закикоти се третия брат Пьотр. — Да съм на негово място, няма да рева, а ще им дам да разберат кой е Никс! И на момичето, и на момчето, оня негодник Андрей. Ей го на̀, и той вирна нос, възгордя се със своя „казачок“ — продължи той по-тихо. — Докато го нямаше, аз играех и казачок и всичко. Публиката едва не ме носеше на ръце, а тези… като гръм от ясно небе ни се струпаха… Да бях на твое място, бих ги напердашил и двамата, че да ме помнят цял живот.

— Ами! Ще седна да си цапам ръцете с момичето! — каза презрително Никс.

— Добре! Тогава напердаши Андрюшата както трябва. За момичето това ще бъде още по-тежко, отколкото ако самото него обидиш. Той си го заслужава. Виж как е почнал да се надува! Ние ще ти помогнем — предложи Глеб.

— Наистина ли ще ми помогнете?

— Разбира се, само че не казвай на Вадим. Той дружи с Андрюшата… Веднага ще му разправи какво сме решили. Отдавна ме сърбят ръцете за тоя Андрюша. Вчера Шулц каза на баща ни: „На, ако някой от вашите синове би могъл да обучи Андрей на акробатически похвати, той би турил всички в джоба си. Чудно, сръчно момче!…“. Ще му покажем ние на това пъргаво… Ще му дадем да разбере! Като че ли е някакъв принц! Вирнал си носа и не говори с нас! Паток!

— Най-напред с него ще се справим, а после ще мислим как да изместим тая Сибирка от мястото й! — наведе се Денис Иванов над ухото на Никс.

Никс мрачно поклати глава. Сега в душата му нямаше никакво място за нито едно светло чувство. Напротив, в главата му зрееше план, който за нищо на света не би споделил с другарите си.