Лидия А. Чарская
Сибирка (16) (Малката укротителка на лъвове)

XV.
Сибирка и Андрей тръгват по нов път. Трудното начало

— Мис Герта, позволете помоля да се заеме с подготовка малка артист, мис Сибирка — каза мистър Бил с тон, недопускащ никакво възражение и като се усмихна, показа жълтите си зъби.

Сибирка и Андрей чуха тези думи точно две седмици, след като се бяха заселили в „Големия дом“, който се намираше почти в покрайнините на Петербург, на повече от десет пресечки и квартали от сградата, която Ернст Ернстович бе наел за театър. Директорът бе настанил в „Големия дом“ само членове на неговата трупа. Освен него, дъщеря му Герта и една престаряла леля, тук живееше акробатът Иванов със синовете си Денис, Глеб, Пьотр и Вадим. Тук бяха клоунът Дю Роа и малкото му внуче Робер, негърката Елла със старата си майка и мистър Бил, при когото работеше Никс Вихров. Тук именно бяха настанени Сибирка и Андрей.

Клоунът Пиер дю Роа, нервен и жлъчен старец зад кулисите и у дома си, но незаменим веселяк пред публиката, без да възрази се зае да обучава Андрей на своето весело изкуство. В замяна, докато започне да излиза на сцената, момъкът се грижеше за шестгодишния палав и немирен Робер, внук на стария клоун.

Герта Шулц, единствена дъщеря на директора и негова любимка, излизаше на сцената като изпълнителка на немски песнички. Освен това тя имаше и други задължения, възложени й от нейния баща. Тя надзираваше новопостъпващите в трупата малолетни изпълнители, подготвяше ги за новата им работа, внушаваше им при всеки подходящ случай безстрашие и обич към непознатия им още труд. Герта беше тихо и кротко дванадесетгодишно момиче, което умееше да бъде умно и сериозно като възрастен. Тя винаги и навсякъде се появяваше навреме. Капризничеше ли малкият Робер дю Роа, сърдеше ли се неговият дядо Пиер, караха ли се братята Иванови, вбесяваше ли се Елла, дразнена от своите мъчители, присмиваше ли се и дразнеше ли другарите си Никс, Герта се явяваше всеобща помирителка и ангел утешител в най-трудните моменти на съвместния живот. Тя беше истинска фея за трупата. Едновременно с това след смъртта на майка си, Герта беше и домакинята в „Големия дом“.

Сутрин тя ставаше най-рано от всички и с помощта на леля си наливаше в голямата трапезария кафе, чай или какао за всички членове на трупата. След това поръчваше обед на готвача и събираше на репетиция по-младите артисти, като предпазливо напомняше на по-възрастните, че баща й ги чака вече в театъра, откъдето изпращаха коли. Всички се качваха в тях и отиваха на репетиция.

Освен клоуни, еквилибристи, певци и „укротители на лъвове“, хер Шулц имаше още и оперна трупа, чиито артисти не използваха квартира и храна при директора, а си наемаха отделни жилища. Понякога Герта играеше и пееше с тази оперна трупа. Затова девойката трябваше да разучава малки роли, достъпни за нейната възраст, а това също й отнемаше много време. Към пет часа обитателите на „Големия дом“ се връщаха да обядват, а в осем часа отиваха отново в театъра, където представяха пред публиката различни номера, след изпълнението на оперните артисти.

Като се завърнеха у дома, Герта поднасяше чай и студени закуски на артистите и едва след дванадесет часа през нощта си лягаше в леглото. Затова всички обичаха добродушното, нежно, приветливо и грижовно момиче, а негърката Елла просто я обожаваше. На това черно същество, дошло от далечна, чужда земя, за да припечели къс хляб, русокосата и кротка Герта изглеждаше като неземно творение. За „мисис Герта“ Елла бе готова да издере лицето и изпохапе ръцете на всеки, който дръзне да я оскърби. Когото обичаше Герта, обикваше го и Елла. Още от първия ден Герта се привърза към нежната и безпомощна Сибирка. С рядка преданост се привърза към нея и негърката Елла.

Ето в каква среда и всред какви отношения попаднаха измъчените сибирски деца. Сибирка и Андрей постепенно започнаха да възприемат начина на живот в този нов, още непознат за тях свят.

Герта взе под свое покровителство Сибирка и я настани в своята малка стая с розови тапети, където винаги беше така приятно и уютно. Андрей пък се премести при клоуна Пиер и неговия внук Робер. Но децата оставаха неразделни, защото се виждаха постоянно в театъра и в къщи и в голямата трапезария, където всички членове на трупата на Шулц прекарваха свободното си време.

* * *

— Мис Герта, моля приготви малка артист. Мис Сибирка днес пръв път излиза при Цезар и Юнона.

Гласът на мистър Бил прозвуча строг, а оловносивите му очи обгърнаха с проницателен поглед двете момичета. Герта и Сибирка стояха зад кулисите и се любуваха на силата на Елла, която без всякакво усилие, закачила на всеки пръст на ръцете си четирикилограмови гири ги въртеше като перце над главата си.

Сибирка силно се развълнува. Тя не беше страхлива. Тогава без да се замисли бе навлязла в непрогледна нощ в гъстата сибирска тайга, но сега се боеше да влезе в клетката на Цезар и Юнона, при тези страшни ревящи великани. Тръпки я побиха при тази мисъл. Но Герта не я остави много да мисли за новосъздаденото положение, а всячески се помъчи да я ободри.

— Да вървим! Ще ти помогна да се облечеш — ласкаво каза Герта и като я прегърна, я поведе към малката гримьорна, където артистите с помощта на гардеробиерите се обличаха за представление.

За обличането на Сибирка не стана нужда да се вика гардеробиерка. Герта и Елла, която бе приключила репетицията си, й помогнаха да се приготви. Те облякоха стройното тяло на Сибирка с розово трико и зелена рокличка, цялата обсипана с бляскави флутори. Разплетоха и разпуснаха косите й по раменете и ги разчесаха така, че да заприличат на лъвска крива.

— Запомни, винаги когато влизаш при лъвовете, трябва да обличаш тези дрехи, за да свикнат с тебе — предупреди я Герта и двете с Елла я поведоха към сцената. — Косата си винаги ще разчесваш така. Те ще те мислят за малко лъвче и не ще те закачат.

Клетката вече беше на сцената, в която лъвовете се мятаха от ъгъл на ъгъл. Мистър Бил и Никс също бяха готови в розовите си трика със зелени панталони, обсипани с флутори. Мистър Бил държеше в ръцете си дълъг камшик и за всеки случай пълен револвер.

— Е, нека почвай! С Бог напред! Никс, вие показвай на ваш нов приятел що тряба прави — изкомандва той.

— Тръгвай с мен — отсече късо Никс и като хвана Сибирка за ръка, смело тръгна към вратата на клетката.

В тази минута момиченцето искрено съжали, че не бе умряло с дядо си там далеч, в сибирската тайга.

Нещо изплющя зад нея. Това бе мистър Бил с камшика си, който плесна по железните пръти на клетката. След това спокойно отвори вратичката и се озова всред лъвовете. Като ги потупа по гривите, каза им нещо на английски. Двата лъва с тихо ръмжене се заумилкваха около звероукротителя, затъркаха глави в краката му и като се изправиха на задните си крака, се мъчеха да докоснат лицето му с муцуни.

Забравила страха си, Сибирка наблюдаваше като поразена тази сцена с широко разтворени очи. Но гласът на Никс я извади от нейния унес.

— Хайде де! Какво стоиш? — извика той почти в ухото й и доста грубо я тикна напред.

Сибирка тихо извика и се дръпна назад. Ала бе вече късно. Тежката врата хлопна зад нея. И сега тя, заедно с Никс и мистър Бил бяха вече в клетката на Цезар и Юнона.

По силния рев на Цезар, огромния лъв с кървясали очи, се разбра, че не е доволен. Той тежко се вдигна от мястото си, от ъгъла на клетката, където лежеше в краката на звероукротителя и се упъти към Сибирка, като продължаваше да реве.

Лицето на момиченцето пребледня като сняг. Тя се озърна безпомощно. Да беше тук Андрей, Сибирка щеше да го извика на помощ. Тя не се съмняваше, че нейният така наречен брат щеше да я изведе от тука.

Но Андрей го нямаше. Той се занимаваше с мосю Пиер и Робер в тяхната гримьорна, където разучаваха новите си „дяволии“ и клоунади, с които се надяваха да забавляват публиката още в края на тази седмица.

— Не страхувай нищо! Цезар няма тебе докосва. Назад, Цезар! — извика мистър Бил и преди лъвът да изпълни заповедта му, той го плесна силно с камшика.

Цезар с рев отскочи назад на предишното си място и като послушно кученце легна в краката му.

Сибирка с благодарност погледна към англичанина и не го позна. Оловносивите очи на мистър Бил горяха като факли. Лицето му, обикновено спокойно, сега беше страшно. Изглежда, че в това лице бе съсредоточена цялата му страхотна сила, с която властваше над своите страшни зверове.

Когато Цезар с глухо ръмжене легна в краката на своя повелител, последният заповяда на Никс:

— Никс, започни, моля, привиква лъвица към дете!

— Юнона, тук! — със звънлив глас извика момчето.

Но тъй като старата, с ужасен вид лъвица не го послуша, а продължаваше да се лута от ъгъл в ъгъл в клетката, мистър Бил отново употреби камшика си.

Юнона подскочи и зарева от гняв и болка.

— Тук, Юнона, тук! — отново завика Никс и преди лъвицата да се приближи до него, неочаквано се метна на гърба й.

— Доближи се до нея и й подай това — заповяда момчето, като подхвърли на Сибирка къс сурово месо, извадено от кожената чанта, окачена през рамото му.

Момиченцето пое месото с трепереща ръка и пристъпи крачка напред към своенравната лъвица. Тя примижа с очи и подуши с нос. После с бавна крачка се приближи към месото и застана пред момичето. Огромната й паст бе широко разтворена. Тя тракаше със зъби от нетърпение да получи по-скоро лакомото късче месо.

— Иди в по-далечния ъгъл и я повикай оттам — още веднъж изкомандва Никс, докато звероукротителят не сваляше огнения си поглед от очите на звяра.

Сибирка се покори безмълвно, тя протегна ръчицата си напред и повика с нежния си глас:

— Тук, тук, Юнона!

Този път Юнона ускори крачка и бързо се приближи към девойката, като очевидно се надяваше най-сетне да получи вкусното парче. Но Сибирка отново избяга от нея в другия ъгъл и още веднъж повика звяра. Равнодушният до този момент Цезар се надигна от мястото си и се отправи към съпругата си.

Сега Сибирка повече не отстъпваше, а очакваше животните по заповед на мистър Бил. Те бавно се приближиха до нея. Тя протегна ръка и Юнона предпазливо пое от малката й ръчичка първото парченце месо.

— Поглади я по главата! Също и Цезар! Само не се страхувай! Гледай ги смело в очите! — чу тя нова заповед.

Сибирка боязливо протегна ръката си и докосна с треперещите си пръстчета гривите на двете животни, без да отклонява от тях ясносините си очи.

— За днес достатъчно! Урок утре бъде по-сложен. Сега малка мис вече свободна — чу тя над ухото си гласа на звероукротителя и с въздишка на облекчение излезе от клетката на зверовете.