Лидия А. Чарская
Сибирка (20) (Малката укротителка на лъвове)

XIX.
Писмото. Тайнствената стаичка

Мило малко момиченце,

Не зная името ти, затова се обръщам към тебе с „мило малко момиченце“. Моля те, не ми се сърди! Чух, че те наричат Сибирка. Защо?! Вероятно си се родила и отраснала в Сибир. Така ми каза моят татко, който е княз. Аз също съм била в Сибир, но много отдавна и не помня кога е било. Била съм съвсем мъничко бебенце. А сега съм голяма. Вече съм на девет години. А ти на колко си години? Толкова си храбра! Като видях главата ти в устата на страшния лъв, едва не извиках от уплаха. Мислех, че ще те изяде. Моята възпитателка, мамзел Софи ме смъмри, че ти хвърлих бонбоните, а не ти ги изпратих с лакея. Тя каза, че това е неприлично, защото аз съм княгиня, а княгините трябва да умеят да се държат. Ти не си ли княгиня, малко момиченце? Това е и хубаво и лошо. Хубаво е, защото можеш да скачаш и да викаш колкото си искаш и няма кой да те възпира непрекъснато. Лошо е, защото нямаш такива хубави дрехи, шапки, играчки, книжки, каквито имам аз и си принудена да влизаш в клетката с лъвовете, защото инак няма с какво да се храниш. Много, много ми е жал за тебе! Обещаха ми, че когато пак играеш на сцената, ще ме доведат в театъра. Виждаш ли колко дълго писмо ти написах! Мамзел Софи казва, че съм го написала грозно и съм зацапала писмото с две капки мастило. Няма нищо. Вярвам, че ще ти е приятно да го получиш, макар и с две мастилени капки, още повече че заедно с капките, ще получиш едно пръстенче с истински рубин, което ти подарявам.

Когато дойда пак в театъра, ще дойдем с татко при теб зад кулисите. Дали ще ни пуснат? Трябва да ни пуснат! Моят баща е княз и много богат и знатен господар. Той има толкова пари, че ако се струпат на купчина, ще се образува цяла планина.

Сбогом, Сибирке! Скоро ще те видя.

Княгиня Аля Гордова

Това писмо бе четено и препрочетено много пъти от Сибирка, Грета и Андрей. Сибирка сложи на пръстчето си приложеното към писмото пръстенче с рубин, което приличаше на мъничка капчица кръв. Писмото и пръстенчето бяха донесени рано сутринта от един висок лакей, облечен безупречно. Лакеят позвъни на парадния вход и запита дали може да види „госпожица Сибирка“. Смутеното момиче се яви пред лакея, който му връчи писмото и пръстенчето.

— Виждаш ли, Сибирке — каза весело Грета, — виждаш ли? И за теб се намериха приятели и покровители! Толкова съм щастлива за тебе, миличка!

Радваха се за своята посестрима с Андрей и Елла, която скачаше и пляскаше с ръце и сочеше скъпия подарък. Неочакваното щастие на Сибирка озари и ощастливи всички наоколо.

Сибирка написа отговор, с който благодареше на новата си приятелка и даде писмото на лакея. След това, Андрей, тя и Грета отидоха на репетиция в театъра, където вече ги очакваха другите членове на трупата.

Преди седмица мистър Бил и хер Шулц бяха измислили съвсем нова и доста интересна пиеса, каквато посетителите на театър „Развлечение“ още не бяха виждали. Те бяха си наумили да представят на сцената събитие от преди две хиляди години. Това бе малка пиеса за гоненията на християните от римляните, и се състоеше в следното:

Момиче християнка, на име Вероника, живее в Рим, управляван от император Нерон. Жестокият управник забранява на християните да вярват в своя Бог и подлага на мъчения всички, които не искат да се кланят на бездушните езически богове, почитани от самия Нерон и неговите приближени.

Слугите на Нерон хващат Вероника, която се играе от Сибирка и по заповед на жестокия император я завеждат в клетката с лъвовете, които трябва да разкъсат момичето християнка.

Лъвовете са готови да се хвърлят върху нея и да я разкъсат с острите си нокти и зъби, но момичето поставя на шията на един от тях лавров венец, хвърлен от Нерон с насмешка на Вероника. Лъвът неочаквано скланя колене пред девойката. Неговият пример последва и другия лъв и Вероника здрава и невредима излиза от клетката и получава прошка от императора, а приближените му от този миг започнали да вярват в Христа.

Децата усърдно разучаваха тази малка пиеса. Сега Никс, Андрей, Грета, Сибирка и другите, от сутрин до вечер се намираха в театъра-цирк и изпълняваха всичко, което мистър Бил изискваше от тях.

Същия ден, когато лакеят на княз Гордов донесе рано сутринта писмото и подаръка за Сибирка, репетицията малко се забави, защото мистър Бил бе отишъл с ветеринарния лекар да прегледат Юнона, която в последното представление си бе наранила крака.

Хер Шулц бе зает в кабинета си. Старецът Дю Роа се занимаваше с внука си, когото поради това, че бе още малък, обучаваше отделно.

Никс и по-големите трима братя Иванови бяха вече на арената, когато се появиха Грета, Елла, Сибирка и Андрей.

— Какво е това на пръста ти? Откъде си откраднала тази прелест? — грубо извика Никс, който веднага забеляза рубиновото пръстенче на нежното пръстче на Сибирка.

Последната пламна от оскърблението. Пламна и Грета заради своята любимка, а негърката, като чу грубия предизвикателен тон на момчето, страшно се начумери. Андрей пребледня като яката на ризата си.

— Как смееш да обиждаш момичето! — сдържано каза той, без да повишава тон, а в същото време очите му запламтяха от гняв.

— Ха, що за нежности! Не забравяй, че трябва да зная всичко, което се отнася за вас. Аз ви настаних тука и аз отговарям за вас. Момичето сигурно е откраднало отнякъде пръстенчето, а аз да не смея да направя забележка… — бе започнал да се присмива Никс.

Ала не успя да завърши. С два скока Андрей се намери пред него. Тънките му и силни пръсти се впиха като клещи в рамото на Никс, а намръщеното му от ярост лице се доближи до това на врага си.

— Слушай, ти, не търсен наш благодетелю! — каза той с глас, от който Никс неволно потрепери. — Ако още веднъж посмееш да се отнесеш така зле с нея — и тук той обърна поглед към Сибирка, — то знай, че аз… сам ще се разправя с тебе! Чуваш ли?

И Андрюша така силно блъсна Никс, който не очакваше това, че той се залюля насам-натам и се просна на пясъка при общия смях на всички присъстващи.

От ден на ден ставаше все по-ясно, че успехът на Сибирка и Андрей в театъра, бе породил завист и чудовищна злоба в душата на Никс и неговите приятели, акробатите Иванови. Всички те вече не можеха спокойно да мислят и говорят за омразните деца от Сибир.

В летния театър имаше дълго подземие. То служеше за склад на старите и новите декори, на всевъзможни театрални костюми, имуществото на театъра и цирка и много още неща, необходими за представленията. Тук имаше и една малка стаичка, в която никой не влизаше, дори и през деня, защото в нея бе тъмно като в рог. Освен това оттук се носеше някакъв тайнствен и неприятен шум. Това разбира се бяха плъхове, но по-младите членове на трупата бяха убедени, че долу в избата живее черният дух — стопанин на подземието, който денем и нощем прекарва в стаичката. Ако обаче някой бе надникнал там по време на почивките след репетициите, то би разбрал, че там има не един, а цели четири духа.

Когато през деня завършваше първата част от работата на сцената и се даваше един час почивка, тримата по-големи братя Иванови и Никс, незабелязано, един след друг се събираха тук. Един от тях донасяше свещ и я запалваше. Друг изваждаше от джобовете си разни неща за ядене. Носеха се плодове, сладкиши и други лакомства, дори и вино. Употребата на вино и водка строго бе забранено в „Големия дом“ на хер Шулц. Но най-големият от братята Иванови бе успял да отмъква по шише вино от мазето на стопанина, пазено само за гости и го изпиваше заедно с братята си и Никс. Той научи Никс на този лош навик.

Ако поради някаква причина не можеха да се снабдят с лакомства и питиета, тогава Никс ги купуваше със свои пари, които винаги успяваше да измоли от майка си, която и душата си даваше за него.

Братята Иванови бяха разхайтени младежи, но Никс ги смяташе за най-добрите си приятели и се мъчеше да им подражава във всичко. Ако Денис, Глеб и Пьотр Иванови пушеха, пушеше и Никс, макар че пушенето не му доставяше никакво удоволствие. Пиеха ли братята, пиеше и той, а̀ко и да му се повръщаше и да го болеше силно глава. Но Никс не искаше да остане назад от по-големите си приятели и желаеше по всякакъв начин да се покаже пред тях като напълно възрастен млад човек. Четиримата се събираха в малката стаичка в подземието, където седяха и пиеха, без да се страхуват, че ще бъдат открити от „началството“ или от стария Иванов, който сериозно би се разсърдил на синовете си.

— Знаете ли какво славно нещо ми дойде на ум? — извика Никс, току-що бе изпил чаша вино, от което му се бе замаяла главата.

— Какво пък си намислил сега? — го запитаха в един глас тримата братя акробати.

Те седяха тази вечер в стаичката с Никс, подвили крака на пода. Пред тях върху сандък бяха наредени вехти чинии с потрошени ръбове, пълни с лакомства и шише вино. И виното и лакомствата този път бяха задигнати от избата на господаря, когато Грета даваше провизии на готвача и за момент бе отишла до кухнята, като беше оставила вратата незаключена.

— Кажи сега какво си измислил?

— Любезни приятели, слушайте! Знаете, че в пиесата „Християнката и лъва“, аз играя ролята на Нерон. Аз седя на трона и хвърлям венец, като подигравка към обречената на смърт Вероника. Тя го слага на шията на Юнона. И ето, ха, ха, ха! Във венеца ще забода две остри игли и… и… представям си как лъвицата ще се подчини на негодницата Сибирка, когато от двете страни на шията й се забият острите игли! Ха, ха, ха! Разбира се, не очаквайте тогава да й се покори! Вместо да легне послушно в краката на момичето, ще заскача лудо из клетката! Ха, ха, ха! Ама че ще бъде забавно! Тогава мистър Бил ще се скара на Сибирка. Ще я посрами пред публиката. Ще получи мъмрене, никой вече няма да я хвали и няма да й праща подаръци! Ха, ха, ха!

— Ами ако изведнъж лъвицата разсвирепее и се хвърли върху Сибирка! — тревожно се намеси Пьотр, у когото все още имаше остатъци от доброта.

— Ами, ами! Как така изведнъж ще се хвърли! Ще имам готов револвер и ще гръмна щом тя… Пък и мистър Бил няма да допусне, той винаги е близо до клетката. Освен това лъвицата само леко ще се нарани, колкото да забрави всичко и като остави жертвата си, да се втурне да търси виновника за нараняването…

— Тогава всичко ще бъде наред — одобри Денис плана на Никс. — Всички ще видят, че момичето проваля пиесата с неспособността си да внуши покорност у лъвовете. И публиката няма да бъде повече на нейна страна и ти, Никс, отново ще станеш неин любимец.

— О, това няма значение за мен! — престорено и с небрежен вид каза Никс. — Скоро ще напусна Бил и той само със Сибирка ще замине в Америка да търси и дресира млади лъвове.

— Той ще вземе и Андрей! — каза Денис и веднага добави с лукава усмивка: — Ти, Никс, май забрави как те унижи Андрюша. Ще му простиш като на божа кравичка!

— Аз ли? — избухна Никс и продължи смутено: — Аз да му простя?

— Ти, ти — дразнеше го Денис. — Какво ще ми дадеш, ако успея да го примамя тука?

— Как, тук? — развълнуваха се Никс и двамата му братя.

— Да — продължи с усмивка Денис. — Тази заран се препирах с Андрей. Казах му, че както всички деца и той вероятно се страхува от черния дух, който скита в подземието. Той ми отговори, че не се страхува от нищо. Ти ще ми докажеш, му казах тогава, ако довечера по време на антракта дойдеш там. Глупавият хлапак обеща да дойде. Скоро трябва да се появи. Остава ни само да го научим както трябва да се откаже завинаги от глупавия си навик да си вири носа пред нас.

— О, колко си умен, Денис! — извика Никс. — Как можа да го измислиш! Ще направя всичко, което искате! Но… чувате ли стъпки? Трябва да е той…

И наистина, някой вървеше из подземието по посока към стаичката. Тримата братя и Никс притихнаха.

— Шшшт! Ето, стъпките приближават. Приближават по-близо… Сега са до самата врата…

— Ей сега ще влезе! — шепнешком изкомандва Денис. — Слушайте, братя, аз ще скоча пръв и ще го хвана за ръцете, за да не може да се брани, а вие го напердашете, без да жалите юмруците си. След това ще го вържем, ще отидем при хер Шулц и ще го доведем тук. Той ще види вързания Андрей, още неизпитото вино, лакомствата от неговия килери… и… ще разбере, че покровителстваното от него момче е безделник и крадец. А ние четиримата ще потвърдим това.

— Много добре, много добре! — прошепнаха двамата братя и Никс. — Сега ще му дадем да разбере! Трябваше отдавна да го направим. — И като си потриваха ръцете, зачакаха появяването на Андрей.

Стъпките се чуха още по-близо, вече съвсем, съвсем близо. Някой побутна вратата, пантите изскърцаха и… едно високо същество, с бледо лице, наметнато с черно наметало, се появи на входа на стаичката. На главата му, забулена с качулка, стърчаха рога. А под наметалото се извиваше като змия дълга опашка. Стъклените му очи блещукаха на мъждеещата светлина на свещта.

— А, паднахте ли ми! Ще се разполагате в моето царство! Ще ви науча аз вас! — тихо и дрезгаво каза непознатият посетител и като се отдели от вратата, с бързи крачки се запъти към четиримата.

— Олеле, черният дух! — заскимтя Никс и като силно се разрева, закри лицето си с ръце и се строполи на пода почти без чувства. Глеб и Пьотр се свиха до него и зашепнаха молитви.

— Махни се от мене! Махни се от мене! — викаше с див глас Денис и се свря в ъгъла на стаичката.

— Ха, ха, ха! Пъзльовци сте вие, братлета! Плашите другите с черния дух, а сами се уплашихте! — чу се весел глас изпод качулката и страшната бледа маска шумно излетя, черната мантия падна, отскочиха рогата и опашката и пред изплашените до смърт приятели се показа засмяното лице на Андрей.

— Ха, ха, ха! Аз съм… аз съм, вижте сами, пъзльовци! — весело извика той. — Като идвах насам по пътя видях разтворен сандък. В него се търкаляше тази маска и наметалото с рогата и опашката. Хайде, помислих си, да се пошегувам и ги изплаша, та ги навлякох върху себе си… Ама вие май наистина се уплашихте! Ха, ха, ха!

Младежите го гледаха с облещени очи и все още не можеха да разберат същината на станалото. Най-сетне Денис тихичко се измъкна от скривалището си. Никс, който все още продължаваше да скимти като изплашено домашно кученце, нерешително се надигна от пода. Така нерешително се изправиха на крака и другите двама братя.

— Наистина ли си ти, а не черния дух? — запита Денис.

— Ха, ха, ха! Разбира се, че съм аз! — весело каза Андрей.

— Той е! — едва проговориха Никс и двамата братя в един глас.

— Той е! — потвърди Денис и лицето му прие сконфузено и глупаво изражение. Неочаквано обаче той се разяри и хвърли гневен поглед към Андрей. — Как си позволяваш да се подиграваш с нас?

— Да, да, как си позволяваш? — обадиха се заплашителните гласове на братята му. — Ще ти дадем да разбереш!

— Да, да! Ще ти дадем да разбереш! — намеси се и Никс, придобил първоначалната си смелост.

— Ето ти за това! — изрева Денис и се нахвърли с вдигнати юмруци срещу нищо неочакващия Андрей.

Върху него се нахвърлиха и другите. Но тук се случи нещо неочаквано. Андрей скочи бързо към сандъка и духна свещта. Настана пълна тъмнина. Чуваше се само отчаяна блъсканица и най-сетне се разнесе плачливия глас на Никс:

— Полудял ли си, Денис! Скубеш косата ми! Олее, боли!

— Ти ли си, Никс? — чу се гласа на Денис.

— Разбира се, че съм аз! Пусни косата ми, казвам ти!

— Чудно, аз пък мислех, че е Андрюша.

— Той трябва да е в другия ъгъл! — обади се Глеб.

— Дръжте го, братя! — яростно викаше Пьотр в тъмнината.

— Ох, ох! Не съм Андрюша, а Денис! Как смееш да ме биеш! Ще се оплача на татко и хер Шулц! — развика се най-големият Иванов в подземието.

— О, ти ли си бил? Прости ми, моля ти се, и не реви! Мислех, че е Андрей. Къде е той?

Братята Иванови и Никс се лутаха из тъмнината и си нанасяха един друг плесници и удари с юмруци, при което веднага осъзнаваха грешката си, извиняваха се един на друг и яростно се заканваха на Андрюша, който отдавна беше успял да се измъкне, да се качи горе и като се смееше весело, разказваше за събитието на приятелите си.

Едва в началото на второто действие, четирите измъчени, изпокъсани и разчорлени фигури излязоха от подземието. Господин Иванов строго смъмри синовете си, мистър Бил стори същото с Никс, а хер Шулц заплаши и четиримата, че ще ги изключи от трупата, ако се повтори нещо подобно. Хер Шулц още не знаеше всичко, което се бе случило, но ги смъмри за боя и за шума, който се чуваше от подземието. А Андрей не мислеше да изповядва самата истина.