Лидия А. Чарская
Сибирка (18) (Малката укротителка на лъвове)

XVII.
Малката укротителка на лъвове

Оркестърът изпълняваше много нежна мелодия, когато Сибирка, придружена от мистър Бил и Никс се появи на сцената. Първото, към което момиченцето погледна, бе най-близката ложа, в която седеше онази своенравна и немирна, добре облечена малка госпожица. Сега тя държеше в ръцете си голяма кутия с бонбони и напрегнато наблюдаваше сцената.

— Ах, какво красиво момиченце! — извика малката госпожица в ложата. — Погледни, татко, тя е също така руса като мене!

— Трябва да говорите тихо, Аля. Така привличате върху себе си всеобщото внимание — спря я дамата, която вероятно бе нейна гувернантка.

— Ах, оставете ме! Пречите ми да гледам! — сърдито отвърна момичето. — О, лъвове, лъвове! Колко са страшни! — възкликна то, когато на сцената се появи огромната клетка. — Нима това малко момиченце ще влезе при тях?

— По-тихичко, Аля! Говори шепнешком, дете мое! — ласкаво я възпря бледния господин, който досега мълчеше.

Момиченцето веднага утихна. Щом лъвовете се появиха на сцената, Сибирка смело подскочи към вратата на клетката и като държеше дръжката на бравата, усмихната изпрати въздушна целувка на публиката. Сега тя вече не се боеше от Цезар и Юнона. През изтеклия месец животните дотолкова свикнаха с нея, че без всякаква досада я допускаха до себе си и й позволяваха да прави с тях каквото си иска.

Мистър Бил не влезе в клетката, а застана до вратата, а Сибирка и Никс смело пристъпиха прага под оглушителните ръкопляскания на публиката.

Цезар и Юнона веднага дойдоха при децата. Никс трябваше пръв да покаже изкуството си като млад укротител на лъвове. Той скочи на гърба на Цезар и като го удари с камшика си, започна да го язди като кон из клетката. Публиката, възхитена и удивена от смелостта му, викаше „Браво, браво!“. Момчето, тържествуващо, усмихнато и гордо от успеха си, скочи от Цезар и накара Юнона да „служи“, като сложи малка пушка в предните й лапи. Лъвицата изпълняваше покорно всичко, което се искаше от нея. Накрая следваше най-сложния номер от изпълнението на Никс. Юнона трябваше да стреля с пушката, като че убива Никс. След това със силен рев да седне до мнимо „умрелия“ Никс, да пипа сърцето му, да го преслуша, да го прегърне и целуне. И когато най-сетне Никс скочи на крака, лъвицата и Цезар се хващат един друг за предните си лапи и заиграват някакъв танец, за огромно удоволствие на публиката, която възторжено ръкопляскаше и викаше „Браво, Никс, браво!“.

Щастлив и усмихнат, Никс се кланяше на всички посоки и никой не би познал сега в това приветливо и славно момче, винаги грубия и сърдит Николай Вихров.

И ето, дойде реда и на Сибирка. Никс излезе от клетката, като се кланяше и изпращаше целувки на публиката, а Сибирка зае мястото му. Тя започна с това, че бутна Цезар и двата лъва легнаха на пода и взеха да се боричкат. С лек предизвикателен вик Сибирка се хвърли между зверовете и като се смееше весело, започна да се закача и да си играе с тях. Публиката престана да вика „браво“. Тя утихна и със затаен дъх следеше опасната игра на кръвожадните диви зверове с детето. Едно погрешно движение, което не е по вкуса на лъвовете, и те в миг биха разкъсали своята укротителка.

Публиката разбираше това и едва дишаща, наблюдаваше опасната игра в клетката. Русите коси на момиченцето се сплетоха със златистите гриви на Цезар и Юнона. Ръчичките й непрекъснато попадаха в разгорещените муцуни на зверовете. Малките й пръстчета дърпаха ушите им, ровеха се в гривите им, удряха по ноздрите им, от които излизаше пара. Най-после като викна закачливо със звънливия си глас, Сибирка скочи на крака. Тук публиката буквално замря от ужас, като видя онова, което последва.

Сибирка изтича до Цезар и като го накара с лек вик да приклекне пред нея, хвана с двете си ръчички огромната му муцуна и широко разтвори устата му. Тук публиката не издържа и целият театър ахна. Малката руса главица се намери в устата на Цезар между два реда остри зъби. Сибирка разтвори розовите си устни и усмихвайки се с искрящите си чудни светлосини очички, запя песничка за лъвовете, царете на пустинята, попаднали неволно в обществото на човека.

Страшно беше да се гледа тази малка главичка, която безгрижно пее в огромната паст на великана лъв. Две сини очи блестяха като две чудни сапфирени звездички на фона на тъмночервеното небце на чудовището.

— Стига, стига! — викаше публиката и когато усмихнатата и хубавата като пролетно цвете Сибирка излезе от клетката, оглушителният възторг на зрителите нямаше край.

— Браво, Сибирке, браво! — викаше от ложите, от партера и от най-задните редове горе в галерията.

— Колко е смела! Браво! Тя е по-добра от Никс! Тя е по-смела от него! Толкова е мъничка! Никс е великан пред нея! Къде може Никс да изпълни всичко това! Браво! Браво! — чуваха се отделни гласове.

Гиздавото момиченце от ложата викаше най-много.

— Татко! — дърпаше тя баща си за ръката, без да сваля очи от Сибирка, която весело се кланяше на публиката. — Татко, повикай я тук при нас! Искам да я видя! Искам, искам!…

— Това не може, дете мое — успокояваше я баща й, — това не може да стане. Малките артисти не ги пускат при публиката…

— Кой не ги пуска? Кой смее да не ги пуска? Защо не ги пускат? Противни хора! Аз искам! Искам я! Е, като не я пускат, ето какво ще направя!

И преди бащата и младата дама да обуздаят капризната Аля, тя бързо издърпа панделката от косите си, набързо завърза лежащата на коленете й кутия с бонбони и я хвърли в краката на усмихнатата и смутена Сибирка.

— Е, какво стоиш? Вземи я! Тя е за тебе! — чу Сибирка над главата си гласа на Никс и видя бледото му и изкривено от злоба лице на момчето.

— Какво ви е, Никс? Защо се разсърдихте? — поиска да го попита тя, но той я погледна така сърдито и така силно стисна пръстите й, когато я хвана за ръка, за да я изведе от арената, че въпросът замръзна на устните й.