Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tarnina, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Йежи Шчигел

Заглавие: Трънакът

Преводач: Ани Божкова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: Роман

Националност: Полска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“

Излязла от печат: февруари 1982

Редактор: Лилия Рачева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Красимира Димчевска

Коректор: Виолета Славчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1609

История

  1. — Добавяне

4

На другия ден Тадек се събуди много рано. Веднага си спомни за вчерашното обещание и реши да го изпълни. Още от сутринта се зае да помогне на майка си. Донесе й две кофи вода, прегледа и сортира един голям кош с ябълки, които стояха непродадени от няколко дни и много от тях бяха вече изгнили. След това започна да почиства къщата.

Вчера не можа да скрие от майка си ухапания от кучето крак. Тя веднага забеляза кръвта и Тадек ще не ще й разказа цялото си приключение. Не му каза нито една лоша дума. Проми раната и я намаза с йод. Кучето здраво го беше захапало за прасеца, но за щастие, без да го разкъса. Кракът му не се поду, само много го болеше при ходене, но той стискаше зъби, за да не се издаде.

Денят обещаваше да бъде хубав и слънчев. Не духаше никакъв вятър и раззеленилият се кестен в двора им стоеше неподвижно.

Йендрек, петгодишният брат на Тадек, се събуди заедно с него. Целият предобед ходеше сънен и му се мотаеше в краката. Тадек имаше желание да го фрасне с четката, но се въздържа. Ще се разврещи, майка му ще се ядоса… Затова само му напомняше:

— Стига си се мотал тука! Или стой мирно, или отивай да играеш на двора!

Но Йендрек сякаш напук хвърляше изгнилите ябълки при отбраните и удряше с пръчка по кофата. Въпреки всичко Тадек издържа. Най-накрая на Йендрек му омръзна да се закача. Изтича на двора и започна да гони котката. Тадек тъкмо свършваше да мете магазина, когато майка му каза:

— Трябва веднага да се донесе лимонада. Вчера изпиха всичко. Май ще се наложи аз да отида.

— Защо ти? — учуди се Тадек.

— Ами нали те гледам — ходиш, правиш всичко, но стискаш зъби от болка.

— Нищо ми няма бе, мамо. Йендрек малко ме ядоса. Цяла сутрин ми се мотае в краката и върши глупости.

— Не говори така. Той е много добро дете. Вчера застана до вратата и следеше някой да не вземе от витрината ябълки и лимонада. Даже хвана един немец. Бяха се наблъскали толкова много, че не съм забелязала кога е тръгнал да излиза с една торба ябълки. Тогава Йендрек извика: „Мамо, този не е платил!“. Извиках немеца. Той се върна побеснял, хвърли торбата на кантара и си излезе, като тресна вратата.

Тадек мълчеше и си мислеше: „Ако вчера вместо да скитам, си бях седял в къщи и кучето нямаше да ме ухапе. Така ми се пада!“.

По едно време видя на улицата Кажик и Метек. Махаха му с ръка. Той се ядоса. „Защо не ме оставят на мира! Още от сутринта ме изкушават.“

За да не го видят приятелите му, си влезе в стаята, която се намираше до магазина, но след малко вратата скръцна и звънчето издрънча. Майка му, която в това време бършеше праха от рафтовете, погледна към момчетата, които плахо влизаха. Поздравиха я много учтиво.

— Тадек! — извика тя. — Дойдоха ти първите клиенти.

— Госпожа Ружанска — осмели се да заговори Кажик, — ние не сме дошли да го измъкваме от къщи.

— Хайде, хайде, отивайте в кухнята! — каза им тя. — А защо не сте се измили? Лицата ви сънени, косата ви пълна със сено.

Момчетата минаха през магазина и влязоха при Тадек.

— Здравей, вожде! — козируваха те, като застанаха мирно.

— Само без глупости! — отряза ги Тадек.

— Явяваме се на работа. Искаме веднага да отидем за лимонада — продължи Кажик, без да се смути.

Тадек ги погледна подозрително.

— Само без глупости — повтори той малко несигурно.

— Вожде, нашият живот е в твоите ръце — пак изкозирува Кажик, като продължаваше да стои мирно.

Тадек разбра, че не се шегуват. „Абе че ме ухапа кучето, ухапа ме, но нямам нужда от съжаление.“

— Сам ще я донеса — каза той.

— Защо сам, когато можем тримата? — настояваше Кажик.

— Я не си вири носа! — добави Метек. — Само от един ден си вожд.

— Свободно! — Момчетата се извърнаха и усмихнати погледнаха майката, която издаде тази заповед. — Защо да не ти помогнат? — попита тя. — Тримата ще донесете повече. Вчера ти донесе двадесет и пет бутилки и надвечер всички бяха празни. Можех да продам два пъти повече.

На улицата срещнаха Юрек и Стефек.

— Ще дойдем с вас. Само ни дайте една празна кошница — предложи Юрек.

Но те не им дадоха. А да вървиш с празни ръце и да гледаш как другите носят, не е много приятно. Юрек се пообиди, но не каза нищо и вървеше до тях. Стефек куцукаше малко по-назад. Известно време Кажик и Метек се споглеждаха и си шепнеха нещо. Юрек вероятно забеляза това, тъй като попита:

— Някакви тайни ли имате?

Кажик се спря. Отиде при него и му каза:

— В последно време много си вириш носа. Затова решихме от днес вожд да ни бъде Пехотата.

Юрек се наежи.

— Кой реши? — попита подигравателно той.

Те се спогледаха малко неуверено. И действително, предложението за избиране на Тадек за вожд беше тяхно, но другите още нищо не знаеха. Стефек ги наблюдаваше с интерес.

— Хайде да вървим! Трябва бързо да се върна — каза Тадек. — И освен това не искам да бъда никакъв вожд.

— Как така? — извика ядосано Кажик. — Щом ние те избираме, трябва да приемеш!

Юрек вървеше без да промълви нито дума.

— Можете да избирате когото искате, но аз вожд няма да стана!

— Довечера ще се съберем всички и ще решим — каза Юрек.

— Сигурно няма да мога да дойда — промърмори Тадек. — Трябва да помагам в магазина.

— Ние ще ти помогнем да свършиш каквото е нужно — заговори без особен ентусиазъм Кажик, засегнат от отказа на Тадек.

Щом влязоха в неприветливия, павиран двор на фабриката, веднага ги лъхна влажният мирис на бира и лимонада. Някакви мъже товареха на една кола сандъци. Метек и Тадек влязоха в малката кантора, за да платят и вземат квитанция. Като излязоха оттам, Кажик заяви:

— Няма готова лимонада, ще трябва сами да пълним бутилките.

Юрек и Стефек ги плакнеха и ги нареждаха в кошниците. Кажик и Метек наливаха сока, а Тадек слагаше бутилките под автомата, допълваше ги с газирана вода и ги затваряше. Той гледаше вбесен Кажик, който пълнеше почти до половината бутилките със сок. „Ако дойде собственикът — мислеше си Тадек — и го види, никога вече няма да ми позволи да пълня сам. Ще ме кара да чакам по половин ден, а може и по-лошо да стане — изобщо да не ми продава.“ Обаче не каза нищо, тъй като близо до тях двама мъже пълнеха бутилки с бира и въпреки че беше шумно, можеха да го чуят. Когато се появи собственикът, те вече бяха приключили и налепили етикетите.

— Хайде, за днес стига толкова! Сега изчезвайте и друг път да не ми се мъкнете цяла сюрия! — погледна той строго Тадек.

Те грабнаха кошниците и изтичаха на улицата.

— Ама че ни провървя. Добре че собственикът не ни видя — смееше се Кажик.

— Защо наливаше по толкова сок? — ядоса се Тадек.

— Как така защо? — учуди се Кажик. — За фолксдойча[1] ли ти е жал? Не бой се, от това няма да обеднее!

— Не ми е притрябвал швабският сок! — процеди през зъби Тадек.

Не разговаряха повече. Интересно какво му става на тоя Тадек, та се е наострил още от сутринта? Нищо не му харесва. Ех, Кажик и Метек другояче си представяха този ден. Мислеха си, че ще е доволен от помощта им, а той през цялото време се ядосва и се сърди. За момент Кажик дори съжали за хрумването си да го изберат за вожд.

Майката се зарадва като ги видя.

— Като сте тримата беше по-лесно, нали?

Тадек измърмори нещо в отговор.

— Ако му помогнете да свърши всичко, каквото трябва — продължи тя, — после ще дойде да играе с вас.

— С удоволствие! — едва не извика Метек.

Тримата се захванаха да сковат от дъски една преграда, която да отделя тезгяха от магазина.

— Като свършите тази работа, ще получите по една бутилка лимонада.

Около обяд преградата беше готова. Обвиха я с красива зелена хартия и магазинът доби съвсем друг вид. Тадек дори се развесели.

— Юнаци сте вие! — говореше майката и ги черпеше със започналите вече да загниват ябълки.

Освен плодовете и лимонадата в магазинчето нямаше почти нищо. Оскъдният приход едва стигаше за издръжка на семейството. Както повечето си приятели и Тадек нямаше баща. По време на първото въздушно нападение той се случи на смяна в електроцентралата. Върху сградата падна бомба. Не намериха дори трупа му.

Кажик и Метек помогнаха на Тадек да събере стърготините, разсипани по пода, а след това заедно с него пометоха улицата пред магазина.

— Вече можете да си тръгвате — каза Тадек, след като свършиха всичко. — Аз ще дойда на уговореното място.

Бяха излезли от магазина, когато чуха, че майката на Тадек ги вика:

— Кажик, Метек, чакайте малко!

Обърнаха се.

— Обещах ви по една лимонада.

— Не искаме — отвърна Кажик. — Пихме във фабриката.

— Щом съм ви обещала, трябва да я вземете. — И тя им даде по една бутилка.

Те държаха лимонадата и се колебаеха.

— Няма какво да се притеснявате. Само че като я изпиете, да ми донесете бутилките. — И усмихвайки се, тя им се закани с пръст.

Бележки

[1] Фолксдойч — жител на Полша от немски произход. — Б.пр.