Йежи Шчигел
Трънакът (38)

38

Сега Трънакът се беше превърнал във фабрика. Зимек режеше пръчките на еднакви парчета. Гетек и Кажик ги издялкваха, Бенек им пробиваше дупки. Витек и Тадек ги украсяваха с резба, а Юрек ги боядисваше с четчица и ги сушеше на огъня. Първите цигарета бяха малко недодялани, лошо шлифовани и с прекалено големи отвори. Обаче с всеки изминат ден ги правеха все по-хубави и по-хубави. Решиха да работят бавно, но старателно. Не очакваха, че ще им потръгне така лесно. Първите цигарета вече съхнеха до печката. В Трънака миришеше на дърво и безир.

Метек без особено желание сечеше дърва. Бенек му нареди да запали печката, тъй като след няколкото сравнително топли дни, отново стегна студ и натрупа нов сняг. Стефек слезе в мазето, за да отдели продуктите за обяд. Осветяваше с фенерчето всички ъгли с надеждата, че ще намери някоя забутана консерва, но напразно. Знаеше, че това е невъзможно, тъй като беше броил всяка една от тях. Отвори резервното скривалище и го освети. Замириса на смазка. На дъските лежаха двете пушки, двуцевката, сандъчето с боеприпаси, раниците. Затвори вратичката. В ъгъла намери една средно голяма зелка, сложи в джоба си няколко моркова и насипа картофи в казана. Ако не беше това резервно скривалище, в което винаги надничаше с удоволствие, вече нямаше защо изобщо да влиза в мазето. Откакто се свършиха консервите, макароните и соковете, чувстваше как властта над приятелите му се изплъзваше от ръцете. Обмисляше по какъв начин отново да зареди мазето с продукти. Зайците нещо бяха поумнели и вече не се хващаха в капаните, въпреки примамките.

— Метек, вземи казана! — извика той, застанал до отвора на мазето.

— Дай го! — Метек се наведе. — И картофите ли вече ти се свидят? — измърмори.

— Малко ли ти е това бе, лентяй такъв?

— Много ясно, че ми е малко.

— Ами тогава иди да обядваш на ресторант.

Стефек се измъкна от мазето, като държеше в ръце зелката и ядосано затвори капака.

— Изсипи картофите и напълни казана със сняг! — подканваше той Метек.

— Още нещо да искаш! Да не би аз да готвя днес?

— Ами кой?

— Абрам.

— Я млъкни бе, глупчо такъв! Не виждаш ли, че Абрам го няма. Освен това той готви когато поиска, а като не иска, не е длъжен.

Метек омекна.

— Добре — съгласи се, — но тогава ти ще нацепиш дърва.

— Взимай казана и много не философствай! — заповяда му Стефек.

— Какво? — Метек се разтрепери от яд, но изсипа картофите и отиде да нагребе сняг. Като се връщаше без да иска блъсна Зимек.

— Къде се буташ! — избухна той.

— А ти какво си се опънал така?

— Абе какво го е прихванало днес, та се е наострил толкова? — измърмори Кажик и уж без да иска му подложи крак.

Метек се спъна и се просна на земята. Не забеляза обаче кой му подложи крак и се нахвърли върху Гетек.

— Махни се! — заплаши го той, като насочи срещу него ножа си.

Обаче Метек го хвана за ръката и го удари с юмрук по лицето.

Наоколо закипя. Блъснаха Юрек, боята се разля… настъпи бъркотия.

— Я се успокойте! — извика Бенек.

Не го послушаха. Тогава той застана между тях, хвана ги за косите и ги раздели. Тадек изви ръката на Гетек и му изтръгна ножа. Метек се дърпаше.

— Пусни ме! Пусни ме бе, дрипльо такъв! — викаше на Бенек.

— За последен път ти казвам да престанеш! — Гласът на вожда звучеше студено и предупредително.

Момчетата се изненадаха. Никога не бяха го чували да говори с такъв тон. Но Метек продължаваше да се дърпа, риташе и се опитваше да освободи косата си от ръцете на Бенек. Той изведнъж го пусна. Метек веднага се нахвърли върху него, но Бенек ловко отскочи встрани и като се възползва от моментното му объркване силно го стисна за рамото и светкавично му изви ръката назад. Метек извика от болка и приклекна.

— Стани! — заповяда му вождът.

Момчетата смаяни го гледаха, но той не им обръщаше внимание. Тръгна към вратата, като побутваше пред себе си Метек.

— Избрахте ме за вожд, нали така? И щом казвам, че трябва да се подчиняваш, значи трябва, ако не — марш оттук! — извика той като отвори вратичката и го изблъска навън. След това я затръшна и се обърна.

Всички си дадоха сметка, че се бе случило нещо страшно. Най-голямото наказание за всеки от тях беше да го изгонят от Трънака. Не знаеха как да се държат и какво да говорят. Бенек се приближи до Гетек.

— Ако още веднъж извадиш на някого нож, ще те изхвърля оттук като парцал! Не мисли, че сме забравили номерата ти. А сега отивай да готвиш! Веднага!

После се обърна, взе машината и спокойно започна да пробива дупка в следващото цигаре.

Момчетата работеха мълчаливо. Никой не смееше да се обади, а в мислите си осъждаха цялата тази история. Вярно, че Бенек беше вожд, избраха го, но не постъпи ли прекалено строго? Та нали Метек ще загине без тях? Изведнъж Кажик се изправи.

— Бенек, прости му! Аз му подложих крак.

Вождът мълчеше.

— Прости му, той вече няма да прави така! — молеше го Кажик.

Бенек прекъсна работата си.

— Само аз да му простя, така ли? От къде на къде? — избухна. — След като не се подчини на заповедта ми, това значи, че не иска да се подчини на нас всичките. Избрахте ме за вожд, за да има ред и аз постъпих така, както считах за правилно. Всички трябва да му простят, а не само аз. Това вече не зависи от мене.

Витек стана, мина покрай Юрек и Тадек и излезе от Трънака. След малко се върна като водеше Метек. Без да ги погледне в очите, той се приближи до Гетек, отмести го и започна да бели картофите.