Йежи Шчигел
Трънакът (34)

34

Дори и най-старите хора не помнеха такава страшна виелица като тази, която вилня над градчето почти едно денонощие. Цялата околност изглеждаше като след полесражение. Навсякъде лежаха счупени дървета, паднали огради, а на доста къщи бурята беше отнесла покривите. Само Трънакът остана невредим, но затова пък го бе затрупала истинска планина от сняг.

На другия ден времето беше хубаво — студено, но слънчево. Чистият въздух миришеше на свежест, а блясъкът на снега ослепяваше очите.

Въпреки опасенията на Абрам, Стефек не се разболя. Когато се добраха до скривалището, Заремба разгорещен и изпотен като в най-голямата жега, му помогна да си свали обувките, съблече го, каза да разпалят печката и заедно с Абрам започнаха да го загряват. Горещата вода със захар, капките, които му приготви Абрам, и топлината го вдигнаха на крака. Той неохотно търпеше всички тези процедури, но Заремба не обичаше да му се противят и всичко, което наредеше, трябваше да бъде изпълнено с най-малките подробности.

— Ако беше поседял още един час, щеше да замръзнеш като врабче — говореше той.

Стефек мълчеше. Срамуваше се, че им създава толкова грижи. При мисълта, че другите бяха стигнали до Трънака, а него го надви бурята, бузите му пламваха от срам. С труд глътна двата аспирина и завит с две одеяла и скъсания юрган на Зимек, спа чак до сутринта. Другите, вслушвайки се в далечния вой на вятъра, почти цялата нощ прекараха в разговори. Малко им беше неприятно, че Заремба научи за техния поход до танковете, но от друга страна, благодарение на това че дойде в Трънака, им помогна при издирването на Стефек.

Когато разглеждаха съдържанието на раницата, Вешек не им обръщаше никакво внимание. С една носна кърпа чистеше пушката и внимателно я оглеждаше от всички страни.

— Хубава е — каза по едно време той, — но ви съветвам да не ходите повече там.

Най-накрая остави пушката, без дори да ги пита какво ще правят с нея. Знаеха добре, че няма да я вземе.

Зимек прояви голям интерес към съдържанието на раницата. Там имаше топли чорапи, бельо, дебел вълнен пуловер, прибори за бръснене, сгъваемо ножче, будилник със счупено краче, а на дъното — няколко консерви, една кутия пури и две-три кутии цигари.

Единия чифт чорапи, пуловера и ризата дадоха на Абрам. Будилника закачиха на стената, а останалите неща разделиха помежду си. На Вешек също искаха да дадат чорапи, но той каза, че имал няколко чифта. Взе само две кутии цигари. Приборите за бръснене също дадоха на Абрам, а ножчето — на Тадек.

След като всички разгледаха пушката и изпробваха как действат затворът и спусъкът, Бенек я занесе заедно с боеприпасите в мазето и я сложи в резервното скривалище.

Заремба не посмя да си тръгне в такова време. Седна, опря глава на ръцете си и въпреки че му предлагаха да си легне, спа в това положение до сутринта. След известно време всички заспаха.

На другия ден Бенек се събуди пръв и открехна вратата. Входът беше затрупан със сняг. Заремба също стана, а след него се надигнаха и другите.

Зимек не се разтревожи от снега. Оплакваше се, че е гладен и подканваше Метек по-бързо да направи супата. Лампата светеше слабо, затова се движеха почти пипнешком, като се блъскаха един друг.

Стефек остави другите да се оправят със снега, а той се зае с мазето. Вече беше прието, че той е пълновластен господар на мазето и без негово съгласие никой нямаше право да взима каквото и да било оттам. Той отмерваше всичко точно — нито по-малко, нито повече. Прекалената му пресметливост ги дразнеше и те честичко мърмореха, но Стефек не им обръщаше внимание. Вършеше каквото трябва и не отговаряше на подигравките им. Колко пъти Зимек го беше заплашвал, колко пъти го беше молил:

— Дай малко повече бе, поне веднъж да се наям като хората!

Но напразно. Разговорите от този род не трогваха Стефек.

Той взе фенерчето си и слезе в мазето.

— Само затвори след себе си, че пак ще влезе някой! — измърмори Кажик.

Метек разпали печката. Ядосан, че трябва да готви, той отмести Бенек от вратата и напълни казана със сняг.

Готвеха последователно и тъй като никой от тях не обичаше да върши това, зорко следяха да се спазва установения ред.

Заремба, без много да му мисли, взе лопатата и с цялата си тежест натисна снежната стена. След два-три такива тласъка, той изчезна в дълбокия тунел, последван от Бенек, Юрек и другите. Чак след няколко метра главите им се показаха на повърхността. Наоколо всичко се белееше и блестеше.

— Трябва да се изкачим горе — обърна се Бенек към Заремба. — Там снегът е по-малко и лесно ще може да се копае.

— Правилно — съгласи се Вешек и отново, напирайки с цялата си тежест върху снежната стена, тръгна нататък.

И действително, снегът тук беше по-малко, едва стигаше до коленете.

— Погледнете, момчета! — каза той и описа полукръг с ръката си.

Бяха очаровани от гледката, която се откри пред тях. Гората се огъваше под тежестта на снега, самотните, обкичени с бяла премяна дървета, блестяха на слънцето.

— Знаете ли къде е също така красиво? — попита ги.

Погледнаха го с интерес и чакаха какво ще каже.

— В Канада. В канадските гори — добави той с лека усмивка. След това заби лопатата в снега, обърна се и каза: — А сега копайте сами! — и бавно, с решителна крачка си тръгна към къщи.

Изненадани, те не знаеха какво да мислят. Дали не ги е подслушал, когато си говореха и сега им се подиграва? А може и самият той някога да е мечтал да се озове сред тамошната природа!

— Ужасен студ. Хайде да се хващаме за работа! — прекъсна мълчанието Бенек, като грабна лопатата.

— Да изкопаем тесен коридор, по който да може да минава един човек — предложи Юрек.

— Като ще копаем, да копаем така, че да можеш да вървиш като хората — каза Зимек, който току-що беше дошъл и се отупваше от снега.

Имаха само две лопати и една малка войнишка лопатка. Работеха на смени. Малко по малко пред тях се оформяше равен коридор с гладки стени. Снегът беше сипкав и мек и затова работата вървеше бавно. Постепенно обаче навлизаха все по-навътре и по-навътре.

След около два часа дойдоха Тадек и Витек, които бяха нощували в къщи. Донесоха два хляба.

— Срещнахме Заремба. Имаше излишни купони и ни ги даде. Витек изтича и купи два хляба — обясни Тадек.

— Най-после ще падне ядене! — примляска доволно Зимек.

Но тъкмо протегна ръка към хляба, когато неочаквано се появи Стефек. Взе двата хляба и докато Зимек се опомни, изчезна обратно в Трънака. Бенек и Юрек изглаждаха стените на тунела и след няколко минути той беше готов. После влязоха в скривалището. Метек тъкмо сваляше казана от огъня.

— Ей, най-после сготви, флегма такава! — заяде се Зимек.

— Ти пък да не готвиш по-бързо? — отвърна му Метек.

Юрек извади съдовете от нишата. Бенек взе стария черпак и започна да разлива супата. Най-напред сипа на Абрам и чак тогава напълни канчетата и чиниите на приятелите си.

— Днес няма да ям с него — каза Зимек, като посочи Стефек.

— Добре — съгласи се Бенек. — Аз ще ям с него, а ти — от казана.

— Това да се чува — изтананика Зимек доволно. Бързо извади лъжицата от джоба си и щом Бенек остави казана, той го хвана за едната дръжка, наведе го и започна да яде, като пареше устата си.

— Някой път ще изядеш и лъжицата — подхвърли Кажик.

Но Зимек вместо да му отговори се обърна към Стефек:

— Да беше дал по едно парче хляб! Къде успя да го завреш?

— Почакай до Коледа. Сега можеш и със супа да се наядеш — отказа му Стефек.

— Дай му щом е толкова гладен! — настоя Бенек.

— Не е гладен, а само досажда — измърмори недоволно Стефек.

— Не съм гладен ли? Ще ти кажа аз на тебе! — заплаши го Зимек.

— Дръж! — каза Тадек и извади от джоба си едно парче хляб. — Взех го от къщи, но аз вече съм закусвал.

Зимек подсмръкна.

— Няма да ти откажа, за да не се обидиш — заяви той и взе хляба.

— Помислих, че наистина не искаш — измърмори разочаровано Кажик.

— Хлябът трябва да се уважава — произнесе надменно Зимек.

В тишината се чуваше само мляскането и тракането на лъжиците. По едно време Стефек спря да яде.

— Консервите и сланината вече са на привършване — съобщи той. — Трябва да помислим за нови запаси.

— Че какъв домакин си ти бе? — нахвърли се Зимек.

— Ако бях такъв, какъвто ти искаш, досега освен картофи и ряпа нищо да не е останало в мазето.

— То не се знае.

— Знае се, знае се.

Зимек замълча.

— Проверихте ли капаните? — изведнъж се обърна Стефек към Бенек?

— Не — отвърна вождът.

— Защо?

— Тадек и Витек си отидоха в къщи, а аз нямах време.

— Ще отидем след като се нахраним — предложи Метек.

— Само че най-напред, братче, да измиеш казана, че мирише от мръсотия — каза му Зимек.

Другите се съгласиха с него.

— Тогава яж по-бързо! — И Метек хвана казана за другата дръжка.

— Я седни и не ме закачай! Аз не ти преча.

— Давай го по-бързо! — ядосваше се Метек.

— Остави ме на мира, че ще ти го захлупя заедно със супата на главата! — заплаши го Зимек.

Всички избухнаха в смях, а Метек веднага капитулира, защото знаеше, че Зимек лесно преминава от думи към дела.