Йежи Шчигел
Трънакът (19)

19

Градината се намираше в средата на градчето. Заградена от всички страни с ограда и жив плет, тя представляваше един огромен квадрат, разсечен от множество алеи.

Всички по-главни пътеки се събираха в средата на градината, при каменната плоча, поставена някога в памет на незнайни герои. Сега плочата не се виждаше вече. Немците бяха заповядали да се засипе с пръст и после на тази могила да се засадят цветя. В градината имаше много храсти и дървета.

Зимек вървеше пръв, следван от Бенек и Стефек. Пейките бяха пусти, само една възрастна жена люлееше на коленете си малко детенце. Оглеждаха се внимателно наоколо с надеждата, че ще попаднат на следите на вестникарите. След като обходиха половината градина и не видяха никого, Зимек изгуби желание да ги търси повече.

— Абе нещо не се виждат — каза той. — На тебе май ти се е размътил мозъкът? — обърна се към Стефек, но той вместо да отговори, скочи в гъстите храсти. Другите го последваха.

— Какво има? — попита Зимек, като гледаше през клончетата към алеята.

— Ей го немецът, за който ви казах — посочи Стефек.

— Ама че си пъзльо — ядоса се Зимек. — Та той отива към портата.

Немецът обаче не тръгна в тази посока, в която предполагаше Зимек, а зави надясно по пътечката, покрай живия плет, като продължаваше да се разхожда под ръка с дамата си.

— Да минем оттук! — каза Бенек. — По-добре е да не му се навираме в очите.

Вървяха по отсрещната страна на градината. Зад живия плет по улицата премина кола. Видяха я, тъй като бяха точно срещу малката вратичка.

— Гестапо — прошепна Зимек. — Водят някого.

Изскочиха на уличката и започнаха да наблюдават колата, която спря на петдесетина метра по-нататък. Видяха как вратите й се отвориха и от нея слязоха двама немци, като водеха някакъв мъж с белезници на ръцете.

— Кой може да бъде това? — мислеше на глас Бенек.

— Май съм го виждал някъде — напрягаше мисълта си Зимек, — но не мога да си спомня кой е.

Уличката, засадена с четири реда стари липи, тънеше в гъст, хладен полумрак. Всички поляци, които преди живееха тук, бяха изгонени веднага след започването на войната, а на тяхно място дойдоха немци със семействата си.

— Ех, ако имахме оръжие, можехме да го освободим! — каза Зимек.

— Говориш глупости! Там, в Гестапо, почти на всеки прозорец има картечница — каза Бенек. — Само да шавнеш и веднага ще те пречукат.

— Е, не чак толкова бързо де! — ядосано отвърна Зимек.

— Няма какво повече да стоим тук, хайде да тръгваме! — подкани ги Стефек.

— Да тичаме по тротоара, който води към бензиностанцията — предложи Зимек.

— Все едно — съгласиха се другите и хукнаха към главната улица.

Стефек едва успяваше да ги догони.

— Давай! Давай! — подвикваше Зимек.

Тук уличката започваше да криволичи. Като завиха, те се натъкнаха на бандата вестникарчета. Това беше толкова неочаквано и за двете страни, че в първия момент не знаеха как да постъпят. Но Зимек бързо се окопити. Хвана вестникарчето, което стоеше най-близо до него и го блъсна, като същевременно му подложи крак. Онзи се просна на земята. Бенек повали един друг. Останалите, стъписани от това внезапно нападение, си плюха на петите. Стефек искаше да хване Мравкояда, но онзи като дива коза само с няколко скока прекоси улицата и вече тичаше по отсрещния тротоар. Двете повалени вестникарчета скочиха и последваха другите. Бягството им обаче не трая дълго, тъй като се сетиха, че са повече. Събраха се и се втурнаха към купчината камъни, приготвена за ремонт на пътя, и започнаха да грабят и да се готвят за нападение. Бенек веднага се ориентира в новата обстановка.

— Да бягаме към градината! — извика той.

Спряха се срещу вратичката, през която неотдавна бяха излезли. На няколко крачки от тях, точно до улицата, се намираше цяла грамада камъни. Бенек стигна пръв. Грабна няколко и по такъв начин охлади до известна степен ентусиазма на вестникарите. Сега онези нямаше откъде да вземат камъни. Криеха се зад дърветата, като хвърляха това, което им беше останало. Зимек тържествуваше и вече не се криеше. Натъпка здравата джобовете си с камъни и отблизо се целеше в неприятелите.

— Бий врага! — викаше той, като имитираше гласа на Мануш Сухата ръка.

Но вестникарите бяха повече. Те завладяха градината и наново започнаха яростно да ги атакуват. За щастие в този момент се притекоха на помощ Тадек и другите от групата. Започна ожесточена битка.

Линията на фронта се премести съвсем близо до зданието на Гестапо. Момчетата не обърнаха внимание на това и ентусиазирани от боя, не забелязаха как в началото на улицата изведнъж се показа една кола. Опомниха се чак когато тя навлезе в обстрелвания с камъни терен, но някакъв заблуден камък я улучи. Колата изведнъж спря. Отвътре изскочи един немец и започна да крещи и размахва заплашително юмрук. Скриха се зад дърветата и затаиха дъх. Немецът, като не видя виновниците, повика още малко и влезе в сградата.

И изведнъж от всички страни, като по команда, десетки камъни затропаха по колата. Стъклата се посипаха със звън и трясък. След няколко секунди от зданието на Гестапо изскочиха немци. Вестникарите се намираха в по-изгодно положение. Те моментално се прехвърлиха през оградата и изчезнаха в градината. Бенек и другарите му също не чакаха покана, но докато стигнат до вратичката, немците бяха вече на улицата.

Тичаха като луди, само Зимек намали темпото, тъй като в далечината забеляза Заремба, който се приближаваше към тях с колелото си. Махна му с ръка да завие. Той разбра и сви обратно към главната улица.

Но Зимек не успя да избяга. Точно зад вратичката го настигна един от гестаповците и го повали на земята. Момчето веднага скочи, но немецът го хвана за яката на ризата и започна да го дърпа. Зимек мълчеше и го гледаше изпод вежди. Немците спряха преследването, заобиколиха го и започнаха гневно да му крещят.

Изведнъж на края на алейката Зимек забеляза Бенек. Стоеше и гледаше към него. Немците проследиха погледа му. Зимек видя как един от гестаповците извади от джоба си пистолет.

— Бягай! — изкрещя той и в този момент се олюля от силен удар в лицето.

Чу се изстрел.

Искаше да погледне към Бенек, но отгоре му се посипаха удари и го заслепиха. Немците го завлякоха в сградата на Гестапо.