Александра Маринина
Неволна убийца (9)

4.

Докато караше жигулата си по Ленинградското шосе от летище Шереметиево към града, той си мислеше, че бензинът едва ще му стигне да се прибере. Денят му се бе случил натоварен, Игор Ерохин бе сновал из цяла Москва, но докато той бе пристигал с една кола до дадено място, а си бе тръгвал с друга, неговият преследвач не бе сменял колата и към края на деня проблемът с бензина бе станал особено остър.

През целия период на наблюдението, продължило почти три месеца, човекът, който следеше Ерохин, бе ходил до Шереметиево най-малко десет пъти. Игор ту бе вземал някой самолет, ту бе изпращал някого, ту бе посрещал хора с многобройни куфари и сакове. Наблюдението не се водеше систематично, само при възможност, когато този човек имаше свободно време, тъй че той все още не разполагаше с подробна картина на начина на живот на Ерохин, но такава картина не му и трябваше. Човекът в бялата жигула знаеше точно какви сведения иска да получи и търпеливо, използвайки всеки свободен час, следеше Игор и си отбелязваше къде ходи той и кога какво прави, с кого се среща, по какви маршрути се прибира вкъщи вечер. Този човек беше търпелив, умееше да се спотайва и да чака, непреодолимата потребност да действа му бе непозната.

През последните дни преследвачът бе забелязал, че Игор следи някаква млада жена, и то го прави не сам, а поред с още двама приятели. Впрочем приятелите може да бяха и повече, защото шофьорът на жигулата не следеше Ерохин постоянно. Това му се видя забавно. Да наблюдаваш наблюдаващ. Той не изпитваше интерес към тази жена и не се опитваше да разбере коя е и защо Игор и неговите приятели я следят. Той имаше съвсем друга задача.

Микробусът, с който пътуваше Игор, влезе в един двор и спря пред входа. Заедно с Ерохин слязоха още трима мъже и започнаха да разтоварват огромни куфари и сакове. Човекът с жигулата не влезе в двора, беше виждал тази процедура неведнъж и знаеше, че в саковете и куфарите има докарани от куфарните търговци кожени изделия от Турция и Гърция, които утре ще се появят на пазара в Лужники или Конково. В това нямаше нищо интересно.

След като разтовариха багажа и го пренесоха в сградата, Игор се качи в микробуса и пое към дома си, където пък се качи в собственото си ауди и отпътува към центъра, на „Тверская“. Слезе от колата близо до паметника на Долгоруки, където го чакаше младеж кавказки тип, размени няколко думи с него, след което младият кавказец си тръгна, а Ерохин се върна при аудито и се качи, но не тръгна за никъде. Мъжът в жигулата вече знаеше, че сега обектът на неговия интерес ще чака да се появи жената, после ще я преследва, докато тя се прибере вкъщи късно вечерта. И в това нямаше нищо интересно. След наблюденията си от миналата седмица мъжът вече беше научил къде живее жената и маршрутът, по който щеше да се прибере Игор, не му допадаше.

Той погледна часовника си и указателя за бензина, после решително обърна и пое към бензиностанцията. За днес бе приключил с наблюдението.