Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

5.

Артьом Резников наля във висока чаша сок от грейпфрут и пусна в него кубче лед. После сложи в устата си хапчето и изпи сока на един дъх. След половин час Ирина щеше да сервира обяда.

Той отиде в кухнята, където край печката шеташе жена му, тежко се отпусна на ъгловото диванче. Обичаше да наблюдава Ирина, харесваше му нейната лека слаба фигурка на младо момиче, младеещото й, добре гледано лице, обрамчено от грижливо сресана бяла коса. Той категорично настояваше тя да не боядисва косата си. И сега, както на младини, го вълнуваше и възбуждаше мисълта, че тя е много по-възрастна от него.

— Какво, миличко, успя ли да се свържеш със Сева? — попита жена му, докато обръщаше в тигана апетитните късове месо.

— В командировка бил, щял да се върне чак в понеделник. Тъй че, изглежда, разминахме се с големите пари като кораби в океана.

— Не се ядосвай — усмихна се Ирина. — Прекалено големите пари винаги са опасни, нали знаеш? Не обичам риска. Двойната цена също е много добра. Сева ще се върне, ще вземеш стоката от него и след седмица всичко ще е наред. Изобщо не е нужно да му казваш за повишаването на цената. Ще му платиш, както обикновено, така че ние с тебе няма да загубим нищо.

— А на момчетата да кажа ли, как мислиш?

— Ха, от къде на къде! На тия малоумници им е много и това, което им плащаш. Уплашили се от някаква женска в червено, представете си! Пробутали са им три мацки близначки, облекли са ги еднакво и са им наредили да говорят едно и също, а те веднага се подрискаха от страх, привиждат им се някакви фантоми. Не им стигна акълът сами да се сетят, веднага дотърчаха при тебе с подвити опашки.

— Добре де, мацко, стига мърмори — гальовно каза Резников. — Е, дотърчали, дотърчали, голяма работа! И нашите конкуренти явно са затънали до гуша в лайна, щом някой пречука тяхната мадама. Поне сега няма да ни закачат, имат си достатъчно собствени неприятности. Така че можем да възобновим деловите игри.

— Ами милиционерът? — попита жена му, изключи газта под тигана и започна да приготвя салатата. — Ние така и не изяснихме дали милицията не ни търси. Защо онази мадама му даде бележка с твоите отличителни белези?

— Мацко, нямаме отговор на всички въпроси, а работата не помръдва. Ако нашите конкуренти бяха свързани истински с милицията, още от самото начало щеше да им е ясно кой е убил този сержант от метрото и Игорьок отдавна щеше да е на топло върху наровете. Това е като две и две четири. Тъй че с милиционера нещо сме сгафили. Докато наблюдавахме мадамата, нищо не се изясни, макар да е съвършено очевидно, че тя е свързана с някого. Но тъй като ние веднага се умълчахме и не правехме излишни движения, те загубиха всякакъв интерес към нас. Разбрали са, че сме ги засекли и няма да предприемем нищо, докато не ни оставят на мира, затова е безсмислено да се въртят около нас: вързаха ни ръцете, но и за себе си не извлякоха никаква полза. А те си имат и други някакви работи, май доста сериозни, щом застреляха мадамата им. Нима си мислиш, че в тази ситуация ще си губят времето за нас? И те не са вчерашни, ей.

— Сигурен ли си? — със съмнение поклати глава Ирина.

— На деветдесет процента. Има риск да сгрешим, но риск винаги съществува и не бива да превръщаме това в непреодолим проблем. След седмица ние с тебе ще имаме по сметките си вече милион и половина долара, така че можем кротичко да си събираме багажа. Нали, мацко?

— Не знам, Тьомушка, този път нещо не ми е спокойно — помръдна рамене жена му. — Защо не почакаме, докато всичко напълно се изясни?

— Не можем да чакаме — започна да се дразни Артьом. — Как не разбираш? Сева ме припира, иска хем повече пари, хем и по-бързо, и на него като на нас окото му гледа навън. Ако не взема стоката от него, той ще намери на кого да я продаде. А аз откъде ще търся после друг Сева? И мене купувачите ме стискат за гърлото, посочиха ми най-малко три източника, откъдето могат да вземат стока, ако аз отпадна от играта. Ако ние с тебе прекалим с предпазливостта, рискуваме да изгубим всичко. Няма да получим нито цент повече и тогава всичките ни планове отиват на вятъра.

— Добре, миличко, ти по-добре си знаеш работата — с въздишка се съгласи Ирина, извади приборите и започна да слага масата.