Александра Маринина
Неволна убийца (25)

1.

— Ах ти, звездичке моя, дойде най-сетне при дядо Гурген, зарадва старините ми — заехтя из цялата дисекционна зала гласището на експерта по съдебна медицина Гурген Арташесович Айрумян. — Гледам, разбираш ли, двайсета дата минава, а пък моята рибка мълчи, не се обажда, не си показва носленцето насам. Е, рекох си, май в отдела по тежките насилствени се е сменила властта.

Всеки месец около двайсето число Анастасия Каменская имаше задължението да подготвя за Гордеев справка за убийствата, извършени в Москва, и за работата по тяхното разкриване. В тези справки тя анализираше самите престъпления, новите начини на извършването им и прикриването на следите от тях, новите причини и мотиви за убийствата, както и новите оригинални методи, с които си служеха оперативните апарати, и допусканите от тях грешки и недоглеждания. Всеки път, когато подготвяше такава справка, Настя получаваше пространни и подробни консултации от стария опитен експерт Айрумян. Гурген Арташесович много обичаше Настя, за него тя беше образцова сериозна млада жена с прекрасно образование и без глупости в главата. От своя страна, не спираше да й се оплаква от двете си внучки, които знаели само да търчат по срещи и дискотеки, не искали да получат университетско образование и всеки ден превръщали младите си свежи личица в музея „Прадо“.

— Гурген Арташесович, търся един труп — подзе Настя съвсем сериозно.

Айрумян огласи своето скръбно учреждение с нов взрив гръмовен смях.

— Много ме изненада, ей! Че какво друго можеш да търсиш тук, ако не покойници? Какъв го искаш? — делово запита той.

— Някакъв некриминален — помоли тя.

— Това е нещо ново в нашата практика. — Айрумян внимателно погледна Настя. — Хайде, казвай какъв ти е проблемът.

— Разбирате ли, има един човек, който… когото… с една дума трябвало е да го убият, но сред убитите го няма. Остават два варианта — или трупът е бил скрит и още не са го намерили, или не се води криминален. Нали може да се случи и така?

— Като едното нищо — кимна Гурген Арташесович. — Разполагаме със сума ти исторически примери. Спомняш ли си Филатова, беше през 1992-а? Убийство, замаскирано като смърт от електрически удар. Тогава една чиста случайност ни помогна да разберем, че все пак е било убийство, инак щеше да мине като нещастен случай. А и ти веднъж беше дошла при мен по повод едно старо убийство на алкохолик, спомняш ли си? Тогава ме попита може ли с умишлено напиване да бъде докаран до летален изход човек, на когото е имплантирано устройство, недопускащо пиенето.

— Спомням си — кимна Настя. — Казахте ми, че няма нищо по-лесно. Та и сега искам да потърся, дали пък моят покойник не се е скрил някъде сред тези случаи.

— Търси! — кимна Айрумян. — Ще ти кажа всичко, което знам, папагалче мое пъстрокрило.

— Мисля, че повече приличам на стара проскубана папагалка — върна му шегата Настя. — Трябват ми сведения за мъже приблизително на 35–38 години, високи, слаби, докарани в моргите след внезапна смърт. Може и да не са попаднали при вас, ако причината за смъртта определено не е от криминално естество.

— За какъв период от време става дума?

— От 29 септември до днес. Можете ли да ми съставите един списък на причините за смърт, по който да се ориентирам, когато започна да се обаждам по морги и болници?

— Мога, ягодке моя, дядо Гурген може всичко, но едва ли ще ти е необходимо.

— Защо?

Той направи физиономия като на фокусник, който всеки момент ще смъкне коприненото покривало, за да представи на изумената публика три прасенца вместо очакваните три зайчета.

— Защото лично направих аутопсията на Станислав Николаевич Беркович, докаран точно на 29 септември, след като починал внезапно на улицата близо до дома си. Пролапс на митралната клапа. Мигновена смърт.

— Не може да бъде! — прошепна Настя, непосмяла да повярва на късмета си. Макар че според теорията на вероятностите в това нямаше нищо свръхестествено, защото за издирването на маниака сред криминалните трупове бяха хвърлени страшно много усилия, а Настя изживяваше несполуката твърде болезнено.

— Може, и още как, злато мое. Именно висок, именно слаб, анемичен, типичен носител на вроден порок на сърцето. Не съм се съмнявал в причината за смъртта, и сега не се съмнявам, нали знаеш, на стари години станах мнителен, проверявам всичко по десет пъти. Никой не го е убивал. Но някой много го е уплашил.

— Откъде знаете? — сепна се Настя.

— На глезена му имаше голяма следа от удар, нанесен практически в момента на настъпването на смъртта. Такава следа, че… Абе с една дума тези подробности не са ти нужни, важното е, че не може той сам да се е ударил в нещо. Ритнали са го по крака. Може би са искали да го повалят, тук вече нямам достатъчно въображение, аз съм човек сух и мрачен, не ме бива да си измислям. Точно в този момент сърчицето му е спряло. Точно затова съм запомнил този Беркович — в заключението си споменах следата от този удар и все чаках да ми се обади някой следовател и да ме пита за обясненията ми или нещо подобно. Ето че дочаках. По едно време попитах от любопитство — отдавна го погребали, горкия. Явно не са открили нищо престъпно. Да ти покажа ли копие от заключението ми?

— Непременно.

Тя силно замижа и кръстоса пръстите на ръцете си в джобовете. Всъщност Анастасия Каменская не беше особено суеверна, но понякога… „Господи, направи така, че да е той. Нека да е със светлокафяв шлифер. Нека по долното му бельо има следи. Непременно трябва да има следи. Толкова искам най-сетне да ми провърви и нещо да се проясни в това проклето дело…“

Докато вървеше след Айрумян от дисекционната към кабинета му, тя мислено си повтаряше заклинанието, все така стискайки кръстосаните си пръсти. В кабинета Гурген Арташесович отвори касата и извади папка с копията от документите.

— Ето гледай, рибке моя с воална опашка, твоето приятелче Беркович е имало проблеми от сексуално естество.

— По какво съдите? — прошепна Настя, чийто глас изведнъж се изгуби от вълнение. Тя силно се прокашля, за да прочисти гърлото си.

— По гащетата имаше следи от сперма. Как мислиш, откъде биха се взели следи от сперма по долното бельо на човек, който се прибира от работа? И то в такова изобилие. Когато един мъж, прощавай за подробностите, извършва полов акт и се облича, забравил да си вземе душ, пак остават следи, но те са съвсем различни, можеш да ми повярваш. Един биохимичен анализ може да даде точен отговор на въпроса дали това е бил акт с жена или, пардон, със самия себе си.

— Как беше облечен?

— Светлокафяв шлифер, черни обувки, тъмносив раиран костюм с жилетка, бяла риза, вратовръзка, бельо.

Настя вдигна двете си ръце с победния жест на футболист, вкарал гол, хвърли се на шията на едрия възрастен експерт и тихичко заврещя:

— Изчислих го! Все пак го изчислих! Браво на тебе, Аска, браво, умно момиче!

— Не, Анастасия Каменская, не си умно момиче — промърмори Айрумян, като я потупваше одобрително по гърба. — Ти си направо откачена. Вижте я само — изчислила покойник отпреди три седмици — и вече е щастлива, сякаш е спечелила един милион долара!