Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Убийца поневоле, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
analda (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Александра Маринина

Заглавие: Неволна убийца

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: руски

Издание: Първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Владимир Сорокопуд

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-867-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532

История

  1. — Добавяне

7.

Траурният митинг се проведе в актовата зала на Академията при Генералния щаб. Едуард Петрович Денисов настоя да отидат там заедно с Настя.

— Искам да видя човека, заради чието спасяване е загинал синът ми — твърдо каза той.

Те стояха един до друг сред множеството хора, дошли да се простят с генерал Владимир Вакар — бледата, измъчена Настя и високият беловлас Денисов, който по никакъв начин не издаваше състоянието си. Край ковчега те видяха съпругата и дъщерята на Вакар, до тях стоеше Дмитрий Сотников. Лиза представляваше страшна гледка, тя сякаш не разбираше какво става и непрекъснато се мъчеше да проумее защо баща й лежи тук, а някакви чужди хора произнасят за него прощални слова. Върху почернялото й лице бяха изписани безумие и отчаяние. Краката й току се подкосяваха и Дмитрий трябваше внимателно да я подкрепя, за да не падне. Елена, напротив — стоеше строга и тържествена, с просветлено омиротворено лице, сякаш слушаше хор от ангели, който пееше единствено за нея.

— Ние, войниците от въздушнодесантната дивизия, командвана от генерал-майор Вакар, никога не ще забравим, че дължим живота си само нему. Той има смелостта да не изпълни заповед, издадена вследствие остаряла информация, той рискува всичко, за да опази нас, хлапаците, от сигурна смърт… Тук сме шейсет и пет души и сме дошли, за да кажем, че у всеки от нас Владимир Сергеевич ще изживее шейсет и пет живота, защото докато сме живи и го помним, той ще бъде с нас.

Настя погледна развълнуваното лице на младежа, после премести очи към онези, които стояха зад него. Шейсет и пет млади лица, шейсет и пет чифта очи, сбогуващи се със своя кумир. Какво ще стане с техните души, ако научат, че дължат живота си на убиец?

„Не, за нищо на света! На никого нищо няма да кажа за това. Нека генерал Вакар остане герой. Нека тези шейсет и пет души живеят до края си дълго и щастливо, нека имат кумир, по когото може би ще се равняват. Никой няма да узнае истината, но тя и не е нужна никому.“

— Анастасия — докосна рамото й Денисов, — защо жена му се усмихва толкова странно?

— Тя смята, че справедливостта е възтържествувала. Някога, преди много години, техният малък син е бил убит и тя през цялото време е подтиквала мъжа си да отмъсти на убийците. Казвала е, че душата на детето не ще намери покой, докато извергите ходят по тази земя, и е упреквала Вакар, задето не иска да се погрижи за това. И ето че Господ го е наказал.

— Какво безумие! Да не би да е душевноболна?

— Не, просто е религиозна фанатичка. Виж, дъщеря й наистина е сериозно болна. Представяте ли си в какъв кошмар е живял този човек?

— Колко години е продължило това?

— Девет.

— Клетник! — поклати глава Едуард Петрович. — Не бих искал да светотатствам, но, изглежда, случилото се е било най-добрият изход за него. Избавление.

— Може би — тъжно се съгласи Настя. — Може би.

— Ами престъпникът? Имам предвид онзи, който е застрелял генерала и моето момче? Знае ли се кой е?

— Знае се. Всеки момент ще го хванем. Между другото, Едуард Петрович, вашите хора много ни помагат в това. Сигурно е глупаво да го казвам, но това може и да ви утеши. Ако го хванем, то ще е само благодарение на вас и на вашите хора.

— … Образец за устойчивост, твърдост и принципност, Владимир Сергеевич беше необикновено почтен човек, той на никого не е сторил зло, с никого не е разчиствал лични сметки. Ние, младите офицери, винаги сме се равнявали по него, вземали сме пример от него…

„Никой. Никога. Не ще научи.“

Край